Виктор Юго
Морски труженици (37)

IX
Полезни сведения за тези, които очакват или се боят от писма отвъд морето

И тази вечер сийор Клюбен се прибра късно.

Една от причините за закъснението му беше, че той ходи, преди да се прибере, чак до портата Динан, където имаше кръчми. Купи в една от тия кръчми, където не го познаваха, шише ракия и го пъхна в широкия джоб на блузата си, сякаш искаше да го скрие; после се отби на парахода, за да провери дали всичко е в ред, тъй като сутринта Дюранд трябваше да отплава.

Когато Клюбен влезе в „Странноприемницата Жан“, в долната зала беше само старият капитан на далечни плавания господин Жертре Габуро, който пиеше бира и пушеше лулата си.

Господин Жертре Габуро поздрави сийор Клюбен между кълбо дим и глътка бира.

— Здравейте, капитан Клюбен.

— Здравейте, капитан Жертре. — Е, „Тамолипас“ отплава.

— Тъй ли — изненада се Клюбен. — Не съм забелязал.

Капитан Жертре Габуро плю и продължи:

— Зуела отплава.

— Кога?

— Тази вечер.

— Къде отплава?

— По дяволите.

— Ясно, но къде? — В Ариквипа.

— Не знаех нищо — каза Клюбен. После добави:

— Ще си лягам.

Запали свещ, тръгна към вратата и се върна:

— Били ли сте в Ариквипа, капитан Жертре?

— Да. Преди години.

— В кои пристанища се отбивахте?

— Във всички по малко. Но „Тамолипас“ няма да се отбие никъде.

Капитан Жертре Габуро изтърси в крайчеца на една паничка пепелта от пурата си и продължи:

— Знаете люгера „Троянски конник“ и прекрасния тримачтов кораб „Трантмузен“, които отплаваха за Кардиф. Бях против заминаването им заради времето. И в какво състояние се върнаха. Люгерът, натоварен с терпентин, се пробил, заловили се за помпите и заедно с водата изпомпали целия му товар. На тримачтовия кораб особено пострадала надводната част: носът, предната мачта с платната, скобите за лодките, котвеният ръкав на бакборда, всичко беше разбито. Продължението на бушприта беше отрязано до самия езелгофт. Въжетата от носовата част на кораба ги нямаше никакви. Бизанмачтата не беше повредена, но беше ударена здраво. Всички железни части на бушприта бяха отнесени, и колкото и да е чудно, бугшпритът не беше само напълно оголен, а сякаш сдъвкан. В обшивката на левия борд имаше дупка цели три квадратни стъпки. Така е, когато не слушаш хората.

Клюбен беше поставил свещта на масата и забождаше ред игли на яката на блузата си. Той запита:

— Не казахте ли, капитан Жертре, че „Тамолипас“ няма да се отбие никъде?

— Да. Той отива направо в Чили.

— В такъв случай няма да може да праща писма по пътя.

— Извинете, капитан Клюбен. Първо, той може да предава писма на всеки срещнат кораб, който пътува за Европа.

— Правилно.

— И после има морски пощенски кутии.

— Какво наричате морска пощенска кутия?

— Нима не знаете, капитан Клюбен? — Не.

— В Магелановия пролив.

— Е?

— Вечен сняг, непрестанни бури, лоши противни ветрове отвратително море.

— После?

— Обиколили сте, да кажем, нос Монмут.

— Така. После?

— После заобикаляте нос Валентин.

— И после?

— После заобикаляте нос Изидор.

— След това?

— След това нос Анна.

— Добре. Но какво наричате морска пощенска кутия?

— Точно дотам стигнахме. В дясно и в ляво — планини. Навсякъде пингвини, буревестници. Ужасно място. Какъв грохот! Ураган след ураган! Ето къде трябва да отпуснеш навреме платната. Ето къде трябва да замениш грота с кливера, а кливера с фор-стенги-стаксела. Вятърът шиба непрестанно. По четири, по пет, понякога по шест дни лежиш в дрейф. Често съвсем нови платна се превръщат в дрипи. Какви вълни! Вятърът кара тримачтови кораби да скачат като бълхи. Гръм и мълния! Видях как бурята отнесе от английския бряг „Трю блю“ юнга, който работеше на утлегара заедно със самия утлегар. Полетяха във въздуха като пеперуди! Видях как боцманът на красивата шхуна „Възвращение“ беше отнесен от форсалинга и убит на място. На моя кораб бурята разби планшира и направи ватервейса на трески. Измъкваш се оттам с изгризани платна. Фрегати с по петдесет топа пропускат вода като кошници. Дяволски бряг! Няма по-страшен от него! Скалите са изрязани сякаш от някой пакостник. Приближаваш Порт Глад. От трън, та на глог! Най-страшните вълни, които съм виждал през живота си. Същински ад! И изведнъж забелязваш две английски думи, написани с червени букви: „Пощенска служба“.

— Какво искате да кажете, капитан Жертре?

— Искам да кажа, капитан Клюбен, че веднага, щом заобиколите нос Анна, на един камък, висок стотина стъпки, ще видите дълъг кол. На кола е окачено буре. Това буре е пощенска кутия. И англичаните взели, че написали отгоре „Пощенска служба“. Какво се бъркат? Това си е океанска поща. Тя не принадлежи на уважаемия джентлемен английския крал. Тази пощенска кутия е обща. Тя принадлежи на всички страни. „Пощенска служба.“ Що за глупост! Объркваш се, сякаш дяволът изведнъж ти е поднесъл чаша чай, а сега ето как става цялата работа. Всеки кораб, който минава, изпраща към кола лодка с писма. Кораб, който идва от Атлантическия океан, изпраща писмата си за Европа, а кораб, който плава от Тихия океан, изпраща писмата за Америка. Старшият офицер в лодката оставя писмата в бурето и взема писмата, които са там. Вие имате грижа за тези писма, корабът, който идва след вас, ще има грижа за вашите. Понеже се плава в противоположна посока, аз пътувам за континента, от който вие се връщате. Аз нося вашите писма, вие — моите. Бурето е привързано за кола с верига. Вали дъжд! Сняг! Бие град! Проклето море! От всички страни летят буревестници. „Тамолипас“ ще мине оттам. Бурето има здрав капак, с панти, но няма ключалка, нито катинар. Виждате, че човек може да пише на приятелите си. Писмата ще стигнат.

— Чудно — пошепна замислен Клюбен. Капитан Жертре Габуро отпи от бирата си.

— Да предположим, че този обесник Зуела ми пише негодникът ще пъхне глупавото си писмо в бурето на Магелан и след четири месеца аз ще получа драскулките на тоя мерзавец. А! Капитан Клюбен, ще заминете ли утре?

Клюбен, потънал в някакво вцепенение, не го чу. Капитан Жертре повтори въпроса си. Клюбен се опомни.

— Разбира се, капитан Жертре. Както винаги. Трябва да замина утре сутрин.

— Аз на ваше място не бих заминал. Капитан Клюбен, козината на кучетата е влажна. Морските птици от две нощи се вият край фара. Лош признак. Барометърът ми прави поразии. Луната е във втората си осмина — най-влажното време. Преди малко видях столистника да свива листата си, а детелината в полето е изправила стръкчетата си. Дъждовните червеи излизат, мухите хапят, пчелите се въртят около кошера си, врабците сякаш се съветват. Камбанният звън се чува отдалече. Чух вечерните камбани от Сен Люнер. И после слънцето залезе сред облаци. Утре ще има гъста мъгла. Не ви съветвам да заминете. Според мен мъглата е по-страшна от урагана. Мъглата е коварна.