Виктор Юго
Морски труженици (69)

I
Обяснение на шума, в който се ослушваше Жилиат

Няма нищо по-опасно от закъснялото равноденствие.

В морето има едно страшно явление, което би могло да се нарече набег на ветровете от открито море.

По всяко време на годината, особено при новолуние и пълнолуние, в момент, когато най-малко можеш да очакваш, необикновено спокойствие обхваща океана. Това непрестанно страхотно движение стихва, задремва, замира, сякаш ще си отдъхне; можеш да помислиш, че е уморено. Всички морски дрипи, от рибарското флагче до военните знамена, висят надолу по мачтите.

Изведнъж всички тия дрипи леко се раздвижват.

Тогава трябва да се следи: ако е облачно — има ли перести облаци; ако слънцето залязва — червенината на залеза; ако е нощ и има луна — сиянието около луната.

Казват: змия под камък; би трябвало да се казва: буря под затишие.

Часове, дни понякога минават така. Кормчиите насочват ту тук, ту там далекогледите си. Опитните моряци се мръщят, последица от скрития гняв на очакването.

Внезапно чуват силен, неясен грохот. Някакъв тайнствен разговор се води във въздуха.

Не се вижда нищо.

Просторът е безучастен.

А грохотът расте, увеличава се, наближава.

Най-много ветрове напират към сушата през равноденствието.

То е време на бурите.

Морето чака и мълчи.

Понякога небето потъмнява и е покрито с голяма непроницаема завеса. Моряците гледат разтревожени навъсения мрак.

Но най-много се боят, когато е ясно. Усмихнато небе през равноденствие — това е бурята, която дебне. При такова небе кулата на оплаквачките в Амстердам се изпълвала с жени, които не откъсвали очи от хоризонта.

Когато пролетната или есенната буря закъснее, тя събира сили. Трупа средства, за да руши.

Когато се забави много, морето издава своето нетърпение с нарастващото си спокойствие. Само че магнетическото напрежение се изразява с тъй нареченото водно сияние. От вълните блика светлина. Въздухът е наситен с електричество, водата — с фосфор. Моряците се чувствуват съсипани. Такова време е особено опасно за броненосците; железният им корпус може да даде грешни отклонения на компаса и да ги погуби.

А там далеч от откритото море, от недостъпните ширини, от бледия пустинен хоризонт, из недрата на безбрежния простор прииждат ветровете.

Внимание, равноденствието има думата!