Виктор Юго
Морски труженици (20)

XI
Особени черти на летиери

Мес Летиери имаше един недостатък, и то голям. Мразеше не някого, а нещо — духовенството. Един ден прочете — защото той обичаше да чете — у Волтер^[1] — защото той четеше Волтер — следните думи: „Поповете са котки“, остави книгата и измърмори полугласно: „В такъв случай аз съм куче“.

Нека си спомним, че свещениците на лютеранската, калвинистката, пък и на католическата църква яростно се обявиха против създаването на местния „Дяволски кораб“ и тайничко го преследваха. Да извършиш цял преврат в мореплаването, да се опиташ да свържеш Нормандския архипелаг с прогреса, да направиш бедното островче Гернсей люлка на ново изобретение, това беше — няма защо да го крием — осъдителна дързост. И те отчасти го проклеха. Правеха хиляди спънки на Летиери; всичко, което можеше да му попречи, беше пуснато в ход в проповедите и беседите. Омразен на църковните служители, и той ги мразеше. Тяхната омраза оправдаваше неговата.

Но да си признаем, ненавистта към свещениците му беше в кръвта. Нямаше нужда да им бъде омразен, за да ги мрази. Както сам казваше, той беше куче за тия котки. Той им беше противник не само по идея, а по инстинкт, което е най-непреодолимо. Усещаше техните скрити нокти и ръмжеше. Едва ли съществуваше за мес Летиери някой добър свещеник. Мес Летиери беше толкова добродушен, че не можеше да мрази. Той по-скоро се бранеше, а не нападаше. Държеше духовенството на разстояние. Те му бяха сторили зло, той се задоволяваше с това, че не им желаеше доброто. Разликата се състоеше в това, че тяхната омраза беше злоба, а неговата — отвращение.

В Гернсей, макар и малко островче, има място за две вероизповедания.

Там има две енории — православна и еретическа. По избор. Мес Летиери не се спря нито на едната, нито на другата.

Този моряк, работник, философ, щастливец в работата, съвсем прост наглед, в същност не беше никак прост. Той си имаше свои противоречия и свои възгледи. Отношението му към духовенството беше непоколебимо.

Неговото неверие избухваше почти неудържимо и пред най-тежките догми. Веднъж попадна случайно на една проповед на преподобния отец Жакмен Ерод за ада — прекрасна проповед, изпълнена от край до край с извадки от светото писание, които доказваха адските мъки, изтезания, присъди, неумолимо възмездие, вечен огън, неотменното проклятие, божието наказание, гнева на всевишния, небесното отмъщение — неопровержими истини, — на излизане го чуха да шепне на един от правоверните: „Знаете ли каква глупост ми се е втълпила в главата? Все си мисля, че бог е милосърден.“

Това семе на безбожието му беше останало от пребиваването му във Франция.

Той беше гернсеец, и то доста чистокръвен гернсеец, но на острова го наричаха „французина“ заради неговите „нечестиви“ мисли. И той сам не криеше, че беше пропит с разрушителни идеи. Упоритостта, с която построи парахода „Дяволския кораб“, явно доказваше това. „Аз съм закърмен с млякото на 89 година“ — казваше той. А то не беше никак добро мляко.

В същност той изпадаше и в противоречия. Трудно е да останеш последователен в една малка страна. Във Франция „да пазиш благоприличие“, в Англия „да бъдеш почитан“ — ето цената на спокойния живот. Да бъдеш уважаван, това те обвързва с куп условности — от добре отпразнувания неделен ден до добре вързаната вратовръзка. „Да не те сочат с пръст“ — ето още един страшен закон. Да те сочат с пръст, все едно, да те анатемосват. Малките градчета, блата от сплетни, се отличават с такива злобни предразсъдъци. И най-смелите се боят от тези хули. Излизат срещу картеч, излизат срещу урагана, но отстъпват пред госпожа Мълва. Мес Летиери беше по-скоро упорит, отколкото последователен. Но под този натиск и упорството му отстъпваше. Той странеше от духовенството, но никога не му затваряше решително вратата си. При тържествени случаи и в дни, когато пастирите навестяват своето паство, той приемаше достатъчно любезно и лютеранския пастор, и папския капелан. Случваше му се от време на време да съпровожда Дерюшет до англиканската, черква — тя самата, както споменахме вече, ходеше там само на четирите големи празника в годината.

С други думи, тези отстъпки, които му струваха много, го дразнеха и вместо да го помирят с духовенството, усилваха вътрешната му непримиримост. Утешаваше се с повече подигравки над тях. Този незлоблив човек беше язвителен само по отношение на духовенството. Невъзможно беше да го смекчиш.

Мес Летиери не понасяше никакво духовенство. Проникнат беше от революционна непочтителност. Не правеше никаква разлика между едното вероизповедание и другото. Видеше ли пастор с жена, извръщаше се. „Женен поп!“ — казваше той, като подчертаваше тези две думи. Тоя род бракове го вбесяваха. — Пола не се жени за пола! — викаше той. Свещеникът за него беше безполово същество. На драго сърце би казал: „Нито мъж, ни жена — поп“. Той обсипваше и английското, и католическото духовенство с едни и същи неприлични, презрителни наименования; употребяваше едни и същи изрази и за двата вида „раса“; станеше ли дума за поповете, били те католически или лютерански, не смяташе за нужно да разнообразява запаса си от цветистите изрази, които се употребяваха по онова време. Казваше на Дерюшет: „Вземи, когото щеш, само да не е поп“.