Николай Хайтов
Троянските коне в България (99) (Книга първа)

Духът на българите

— Господин Хайтов, повод за първия ми въпрос към вас е маршът „Духът на българите“, който неотдавна прозвуча от телевизионния екран. Един и същ ли е този дух от създаването на българската нация до наши дни. Върху какво се гради той днес?

— Духът на българите е за съжаление величина, която се променя понякога неузнаваемо. Малък пример: през Балканската война жертвоготовният дух на българите достига най-високия си градус от Руско-турската освободителна война насам. Сегашният български народ е попарен от нихилизма и е малко за вярване, че е способен на подобно (както през Балканската война) могъщо сцепление в името на отечеството. Просто казано, сега Отечеството не е вече идеал и липсата на този идеал се проявява в абсолютно всичко, което става и в нас, и около нас.

— Кой е сега героят на нашето време? Не е ли малко да се уповаваме само на историческите личности — борци за свобода и духовно извисяване, а не забелязваме малките големи съзидатели на живота?

— Героят на нашето време, това е т.нар. бизнесмен, търговец. Още по-голям герой си, ако попаднеш в категорията на „борците“. Казано по-накратко: герой на нашето време са преуспяващите — в по-голямата си част безскрупулни — жени и мъже, които си поделят националното богатство на България. Сега значението на историческите личности, които са ни били сочени за пример, съзнателно се умаловажава и подлага на забрава. Казано е черно на бяло в една инструкция на Министерството на образованието за обучението по история: „На Ботев, Левски, Раковски и пр. борци за национална свобода да не се придава значението, което им се е приписвало досега.“ Това означава, че държавата работи в момента против себе си. На мода е сега безродието, космополитизма.

— Чрез книгите си вие издигнахте безстрашието и саможертвата като изконни добродетели на българина. Смятате ли, че и сега те са му присъщи?

— Историята ни е пълна с примери на безстрашие и саможертва, което означава, че той е способен на това. Но не забравяйте, че тези изконни, както ги нарекохме, добродетели се проявяват само тогава, когато те са поставени на съответното най-високо място в ценностната система на нацията. Когато (както вече стана дума) саможертвата в името на отечеството е върховен идеал. Сега саможертвата не е никакъв идеал и затова не очаквайте обществото ни скоро да излъчи нови национални герои от типа на Ботев, Левски и Раковски. Трябва да се промени цялото възпитание на младежта — за да очакваме подем на родолюбието.

— На какъв пиедестал бихте лично поставили нашите авиатори от Балканската война 1912–1913 г. и защитниците на София по време на бомбардировките през 1943–1944 година?

— Бих ги поставил на пиедестала, на който са герои като Хаджи Димитър и Караджата. Това са истински мъже, достойни за възхищение.

— Българската авиационна история е вписала в страниците си много имена на герои, достойни за вашето перо. Няма ли да се изкусите и напишете книга за някой от тях?

— Пиша за Левски и това заема сега цялото ми време.