Николай Хайтов
Троянските коне в България (101) (Книга първа)

Вън от кошера пчелата умира бързо

— Г-н Хайтов, отдавна сте нарочен като националист. Цяло движение от интелектуалци се надигна срещу вас. Откъде тръгнаха вашите убеждения?

— Прописах сериозно от 1965 г. с книгата „Хайдути“. След това започнах да работя върху „Капитан Петко войвода“. След това написах 15 радиопиеси, посветени на Ангел войвода. В предговора на „Хайдути“ казах по какъв повод ми се обърна сърцето и реших да пиша на патриотическа тематика. На една среща в Горна баня разговаряхме с три паралелки абитуриенти и накрая стана дума за хайдути. Попитах дали някой може да изброи имената на 2-ма. Три минути цари мъртво мълчание. Накрая едно момиче каза, че си спомня някакъв с много дълги мустаци, ама Хитов ли беше, какъв беше… Никой друг не знаеше името на нито един български хайдутин.

— Хайдутите ли са най-важната част от нашата история?

— Откакто България е паднала под турско робство, както го наричахме, после стана османско владичество, сега е османско присъствие, веднага започва бурна документирана съпротива. Записана е в Кадийските регистри в Битоля, които намериха нашите братя — македонци, и ги публикуваха. Хайдутите са скитали във всички планини на България и са озаптявали местните управници, когато започнат много зулуми да правят. Яви се една дружинка, посплаши ги, те се усмирят малко и така е било до Освобождението на България в продължение на 400 г. Това е чиста проба съпротивително движение. Вярно, че е имало отмъщение и подялба на пари, но те не са обирали християни.

— Такова поведение не намирисва ли на днешния рекет?

— Да, има нещо такова. Но когато изчетох всички документи, си помислих: как е възможно да имаме толкова богата, величава история, а нашите деца да не я познават.

— Но нали историята се изучава в училищата?

— Ние не поместваме историята в учебниците и не я учим. След 9 септември, особено след 1948 г., когато партия и държава изцяло се сляха, влиянието на сталинизма беше много силно. Според сталинските теории и порядки трябваше навсякъде в социалистическия лагер да се тушира национализмът, за да може да се изгради интернационалното социалистическо семейство. Левски, които е основна фигура в нашата история, в учебниците започна да заема 10–15 реда през 1954 г. Националната история в продължение на 40 г. беше подценявана и стигнахме дотам, да произведем едно нихилистично поведение.

— Рухването на системата обаче не ни накара да заобичаме повече историята си?

— Мислих си, че след 10 ноември ние ще се върнем към онова, което беше преди 1944 г. Тогава учебникът по история беше от 15 г., а по математика 23 г. — не ги сменяха всеки ден, както сега. Днес училището и учебните помагала станаха обект на престъпност, превърнаха се в един от начините да се изцицат пари.

— Какво влагате в понятието родина и как го противопоставяте на космополитизма?

— Навремето в нашата ценностна система на върха беше Отечеството, т.е. без родината ти си нищо. Както е кошерът за пчелата. Вън от него тя умира за 15 мин. Това се отнася и за всяко животно — ако то няма своя територия, ще загине. Място, на което сме се родили, никога и с нищо не може да се смени. Близките, с които сме обвързани с една и съща традиция, литература, вярвания — също. Само така може да се живее, а не в разхвърлено и претопено състояние. Космополитизмът, световното гражданство е фикция, нищо не представлява. Това е само една по-лоша приказка дори от комунизма, защото в него поне има нещо по-конкретно. Гражданин на света — какво значи това и как може в наше време да се приказват подобни глупости и дивотии?

— При съвременните условия какво се съдържа в понятието патриотизъм?

— Това е, когато един човек обича мястото, на което се е родил, хората, които са се родили на същото това място и е готов да пожертва нещо от себе си за отечеството — да го брани, да даде нещо, да подари, да поработи за него. Защото, ако никой не жертва, отечеството не може да съществува. Ако всеки гледа да граби държавата, какво ще остане от нея. На младите поколения дори не им идва наум, че за държавата трябва да се жертва нещо. Тази вече безродна младеж, в която няма ценностна система, няма отечество, няма бащиния, а думата родина дори в печата не се пише, за какво ще се бие утре, ако се наложи да отблъсне някаква атака. Ами ако вие, аз, трети, четвърти пет пари не даваме за отечеството, нямаме вече такъв идеал и дори го хулим, какво ще стане. Във всички американски, английски и френски енциклопедии патриотизмът е определен като най-висша добродетел. Тогава защо те се опитват да ни намират кусур, че искаме да си обичаме България и искаме да я има?

— Това не са ли по-скоро наши вътрешни спорове?

— Не. Цели се надробяването на Източна Европа така, че да не може да се вдигне никога.

— Наистина ли мислите, че някой от властниците ни е готов да затрие страната?

— А как да тълкувам това, че президентските съветници си скъсаха цървулите, докато признаят в някаква американска комисия за правата на човека, че българите-мохамедани са отделно малцинство. Дори и турците не са твърдели, че помаците са отделно племе. Това е от 3–4 г., откакто тръгнаха разни като Антонина Желязкова и Михаил Иванов. Прави се с пари на фондация „Фридрих Науман“, която пък е подпомагана от „Отворено общество“.

Те отварят книжарници и все в училищата се пъхат. С помощта на фондация „Кирил и Методий“ изсмукват 4–5 хил. Стипендианти в годината. Вземат най-кадърните ни младежи и там по принципа на еничарите стават други хора, не са българи. Връщат се застъпници на такива разрушителни идеи, какъвто и т.нар. Космополитизъм — най-античовешкото нещо, измислено досега.

— Какво ще постигнат с това?

— Осигурят си възможност, когато поискат да обявят референдум. Тогава признатите за самостоятелни националности ще направят кашата. Ще поискат автономия и настъпва ужасът. Това е глобална политика като почнете от Туркестан до Хърватия и Херцеговина. Да се насече всичко на автономни и независими републики, да могат да ги сблъскват. По този начин те непрекъснато ще враждуват, ще купуват оръжие от тях, а от това се печели най-много. Цялата тази работа е една голяма политическа сметка, която не се съобразява с човешкия морал. Това са интересите на големите световни финансови групировки, на световната олигархия, която командва всички ни и иска да направи нов световен ред. Тя подрежда нещата така, че да е угодно на финансовите им интереси.

— Няма ли да се примирите с това положение, след като е ясно, че един малък народ като нашия не ще може да се пребори с него?

— Аз съм върло против това, та ако ще зад него да седне и Световната банка, Международният валутен фонд. Господ ако ще да се обяви за космополитизма, аз и с Господ няма да се разбера. И не е вярно, че не можем да устоим. Сърбите и румънците няма да мръднат. Ние сме единствените най-добри ученици на тази олигархия, поддаваме се и веднага лягаме по гръб пред Европа.

— Значи за вас понятието националист не е обидно?

— Аз съм застъпник на тези ценности. В този смисъл да ме наричат както си искат. И през ум не ми е минавало, че в каквато и да било обстановка България може да търси териториално възмездие. Кога например ние сме избивали хора. На тях им е ясно, че тук, на Балканите, ние сме най-кротката нация. Франция, която е една от най-патриотичните нации, смята национализма за висша добродетел. А искат точно ние да не сме като тях. Няма да стане това поне докато има едно поколение на ей-такива като мен, което е несмилаемо. Да ме обесят, главата ми да отрежат, тя ще се търкаля и ще вика: „Да живее България!“