Николай Хайтов
Троянските коне в България (52) (Книга първа)

Горосечна вихрушка помита българската природа

Не съм очаквал, че ударите, които се изсипаха върху гората за година време, ще бъдат толкова силни и съкрушителни.

Истински бич се оказаха за гората т.нар. горски пожари, които възлизат през изтеклата година на около сто хиляди декара и са в по-голямата си част (навярно около две трети) умишлено предизвикани, за да се „освободят“ залесени в миналото пустеещи земи в поройните периметри на страната.

Пожари ще пламтят и догодина, защото след тях идват масови сечи на опърлените стебла и масови — в повечето случаи — неконтролирани разпродажби. Неконтролирани — защо? Защото горската власт в страната е парализирана и тази парализа се засилва, както се вижда, от знаменателния факт, че докато съставените по Закона за горите актове през 1992 година са били 13 091, за същия период тази година бройката е 11 464, т.е. с 1527 акта по-малко, след като е почти сигурно, че нарушенията са се увеличили около два пъти.

Парализата в горското ведомство личи и от най-новите документирани сведения за зашеметяващия възход на контрабандните сечи в най-драгоценния за българската природа горски район — родопските иглолистни гори, и то в пъпа на планината — Пазарджишко, Пещерско и Велинградско и пр. В района на Пещерското лесничейство буковите насаждения са подложени на денонощна невиждана по размери незаконна сеч. Елитни иглолистни насаждения в района на Селищенското лесничейство се покосяват и влачат към Сърница, където около 70 банцига денонощно ги правят на дъски. В района на Беловското лесничейство слободията е дала възможност да бъде изсечена почти на голо 80 декара елитна гора. На голо се сече и в Ракитовското лесничейство, в местността Алчак например са покосени също 80 декара, а в местността Макаков дол са отрязани и задигнати над 500 куб. метра едра иглолистна дървесина. И това няма да е последно, като се има предвид, че в Ракитово работят над 75 частни дърворезни „заведения“, които бичат денонощно, без никой да направи поне опит да ги контролира. В Пирин е горе-долу същото: сече се и там на поразия, застрашени са вече резерватите. В Рила и специално в района на гр. Сапарева баня се изви една горосечна вихрушка, каквато дори стогодишните жители на това градче не помнят.

Можем да изброяваме много още доводи, но е безсмислено; първо, защото това гигантско покушение върху българската природа е добре известно, и второ, защото за нас са по-важни в случая причините, които доведоха до това бедствено почти в цялата страна явление. А тя е една: голямата деморализация в горското ведомство, настъпила след уволненията на голямо число директори, известни с усилията си да се опънат на контрабандата и корупцията в поверените им лесничейства. Те трябваше да бъдат отстранени, може да се каже, „пометени“ и да се развържат ръцете на плъпналите аферисти и контрабандисти. Инак не може да се обясни как е възможно в течение на около 18 месеца, преди застъпването на сегашния председател на Комитета по горите, да бъдат уволнени не един и двама, а седем директори на лесничейства, и то в една само районна дирекция — Пазарджишката (инж. Г. Делчев, инж. Иван Грозданов, инж. Васил Йорданов — на Пещерското лесничейство, инж. Светослав Метанов — на Ракитовското, експертите Иван Вандев и Кючуков — от районна дирекция на горите и т.н.).

Някои от тях като панагюрския лесничей Младенов и ракитовския Ст. Метанов, новият председател на комитета инж. Хр. Тодоров успя в някаква степен да реабилитира, но вече нанесените кадрови поражения останаха, защото екзекутивната група, която извърши „чистката“, заема все още своето място в горското ведомство.

Председателят на комисията, която извърши по-голямата част от тези груби кадрови саморазправи — инж. Тодор Георгиев, продължава да бъде началник на най-възловия отдел в Комитета по горите — отдел „Стопанисване“, и то след като е на всички добре известно, че това е най-безпомощният в професионално отношение лесовъд, а в същото време и най-ангажираният с някои непрофесионални механизми, които движат „нещата“ в горското ведомство през главата на неговото председателство.

Едни от методите за всяване страх и послушание са т.нар. финансови ревизии. Известно е, че финансовата ревизия е инструмент срещу корупцията, но в подходящите ръце тя би могла да се превърне в истинска инквизиция, на която малцина устояват. Достатъчно е злоумишлено да се проточи по-дълго време. Десет месеца трае финансовата ревизия в Ракитово. Безконечна се оказа и ревизията в Селищенското лесничейство, и то след основателното по всяка вероятност отстраняване на неговия титуляр. Заповедта за уволнението на ракитовския директор инж. Метанов бе издадена преди започването на финансовата ревизия и все още продължава и не свършва — защо? Защото екзекутивната комисия, която постанови неговото уволнение, не желае да падне по гръб, а на председателя на комитета инж. Тодоров все още не му е останало време да надникне в задния двор на своето пронизано от метастазите на корупцията ведомство.

Но да свършим и да се върнем отново на българската природа. Хаосът, който бушува у нас, все някога ще свърши. Богатствата ще бъдат преразпределени, страстите — успокоени, и вероятно добрите нрави и закони — възстановени. Невъзстановима ще остане само покосената, живата, зелена покривка, която ни дава необходимия за дишането кислород. Усиленото изсичане на горите, което бушува сега в България, означава усилено изтичане на резервоарите от кислород, необходим за дишането и на днешното, а и на утрешното поколение.

Това е положението, а който иска да чуе — да слуша и знае: започнало е трошенето на гръбнака на българската природа! Лек ви сън, господа управници, и лека ви участ, господа потърпевши, когато наранената природа започне утре да ни се отплаща.