Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Мелницата, наречена училище

— Преди около седмица, г-н Хайтов, в „24 часа“ излезе статия от Вас срещу новите проектопрограми за литературно образование. По този повод ми се иска да кажете нещо повече за нашето съвременно училище?

— Зле сме с училището. Много е претоварено. Най-малко една трета от материята, която се изучава в учебниците, е баласт, а учебниците са написани на безжизнен, удавен с чуждици български език, та се налага учениците да зубрят уроците буквално. Най-много слаби бележки при изпитите са по български език, това не е ли странно?

— Как си го обяснявате това?

— Уродливият учебникарски език се втълпява на децата механично и ги сковава, така че малкото, което литературното образование може да поправи, отива на вятъра. В резултат на тая своего рода инквизиция децата намразват собствения си език. Вижте как хукнаха към чуждите училища! Вече не му вярва никой на това наше натровено от политиката училище. Не току-тъй 95% от надписите, които срещаме сега по улиците на София, са на чужди езици. Включително табелите на шкембеджийниците. Вижте на какъв грозен език се изразяват повечето радио- и телевизионни журналисти. Не говоря за политиците (от тях друго не може и да се очаква). А като си намразиш веднъж езика, ти не можеш да проникнеш чрез него в литературата и в по-висшите духовни сфери, които разширяват кръгозора и облагородяват съзнанието с традиционните национални добродетели. Така че няма защо да се питаме защо младите, които свършват училището и влизат в живота, са така безучастни към съдбата на държавата ни. И защо се плашат и дърпат от казармата.

— Не мислите ли, че като попаднат в казармата, новобранците се поправят и преобразяват…

— Кой да ги преобрази, като и офицерството е като в небрано лозе? Вие сте офицер от запаса, надявам се да сте го почувствали. Как да учиш войника да мре в защита на Родината, като думата „Родина“ само дето не е забранена с указ? Когато президентски съветници оповестяват, че национализмът в родната казарма подлежи на изкореняване? Това са думи на генерал Андреев, а сред президентските съветници има още по-крайни като например съветникът по етническите въпроси Михаил Иванов, неговата колежка Антонина Желязкова, бившата зам.-министърка на образованието Костадинова, която проведе на практика операцията по обявяването на майчиния език на българите мохамедани в Якоруда за турски и т.н. Да не обременявам списъка с други имена, по-малко известни, но не по-малко ангажирани с отродителните операции, които в момента се тъкмят.

— Не сгъстявате ли малко мрачните бои и не подценявате ли балансираната политика, която Президентството се опитва да води с етническите групи?

— Едно е балансирана политика, а съвсем друго е да насърчаваш преобразуването на религиозни групи в малцинствени, както се върши това с българите мохамедани, и да се проповядва в подкрепа на това безобразие, че „Българският език, на който говорят помаците, не е доста точен да ги определим като българи“. Тези думи прозвучаха по радиоефира на 12 май т.г. в предаването „Добър ден“, произнесени бяха от г-жа Светлана Иванова, дясната ръка на Антонина Желязкова. В това двучасово предаване, в което участваха техни съмишленици, нито един не изтърва думата „българи мохамедани“. През цялото време се говореше за „помаци“.

— Само за помаците ли беше това предаване?

— Каза се нещичко и за циганите, и за турците, но в центъра бяха българите мохамедани.

— Сега е плурализъм, не всяко изразено по радиото становище ще е непременно и официално.

— Там е работата, че не става дума за случайни изказвания, а за съвсем очевидни опити да бъдат обявени помаците за небългарска малцинствена група, готова за преливане към турците.

Те започнаха още през ноември 1991 г. Тогава, между 8 и 10 ноември, по инициатива на Центъра за изследване на демокрацията и фондацията „Фридрих Науман“ се организира семинар на тема „Аспекти на етнокултурната ситуация в България“. Излезе и сборник, посветен на тоя семинар, в който за първи път български учен направи изявление, че помаците са „междинна общност“ (между българите и турците). И това го обяви специалистът по българска история Цветана Георгиева, която много добре знае, че религията не е етнически признак. Ако е така, тогава турците могат да бъдат обявени за араби и обратно. Но такова нещо ако продумаш — и турците, и арабите биха ти извадили очите. Година по-късно Цв. Георгиева пренаписа османския период от историята на България и анулира турското робство, провъзгласявайки го за мирно съжителство между две религии и култури върху една благоденстваща земя.

— Четох статията ви „Изкуството да се прави черното бяло“ във в. „Зора“.

— Не забравяйте, че Цв. Георгиева завежда катедрата по етнология при Софийския университет, а и почти всички посветили се на помашкия сепаратизъм функционери са свързани пряко или косвено с нейната катедра. Именно тази катедра организира „етноложкото“ уж проучване на Родопите през 1991 г., което се повтори и през 1992 г., а в резултат излезе с участието на „Проект за етнически взаимоотношения, Принстън, Съединените щати“ книгата „Етническата картина в България“. Не зная колко е броило за това проучване от бюджета нашето Президентство и колко речената по-горе институция в Принстън, но фактът, че изданието се обнародва при съучастието на тази институция, вече достатъчно говори, че тя застава зад изправените в него изводи въпреки очевидните му недостатъци.

— Какво имате предвид?

— Ще ви посоча нещо характерно. Книгата със заглавие „Етническа картина в България“ определено претендира за всеобхватност. Вижте сам! Обърнете сега на страница 65 — тука е статията на небезизвестната Цветана Георгиева и вижте какво пише. Пише, че направените в изданието изводи са въз основа на „Сондажното етнологично проучване“, осъществено от студентска експедиция на Центъра по етнология при Софийския университет в района на Чеч (Западните Родопи) и по-специално, в селата Брезница, Лъжница и Корница. Знаете кои са и с какво са известни те…

— Знам, че там са възникнали около 1973 г. сблъсъци между властите и тези три противопоставящи се на сменянето на имената им села.

— Точно така. Е-е, добре, може ли да се препитат 87 човека от този не само ограничен, но и специален район и да наречеш това проучване „сондажно“, т.е. валидно за българите мохамедани в целите Родопи? При това не може да не е известно на господа изследователите (всъщност на техните организатори), че българите мохамедани от Среднородопието в Смолянския край на светоусещане, битови навици, традиции и възгледи коренно се различават от българите мохамедани в Неврокопския район. Различават се и по облекло, и по традициите си, по грамотност и по отношението си към българщината. 143 000 души от тези мохамедани заявиха по време на преброяването в края на миналата година своята народностна принадлежност като „българи“. В същото време мнозинството българи мохамедани в Неврокопско се писаха „турци“. Това само по себе си говори за коренно различна характеристика, а нито един „помак“ от Среднородопието не фигурира в сондажното проучване от 1992 г. Как е възможно при това положение да лансират резултатите от „сондажа“ като общовалидни за „помаците“ в цялата страна?

— Според Вас защо?

— То е ясно защо. Георгиева и нейните студенти не са се интересували от истината за възгледите и битието на „помаците“, а са изпълнили простичкото поръчение да вкарат не само нашето, но и международното обществено мнение в заблуда, че българите мохамедани в България се смятат за турци и са едва ли не отделна, различна от българите раса. Това не е откровено обявено, но е заложено в „изследването“.

Чрез манипулативен подбор на фактите читателите се навеждат на извода, че „помаците“ са чисто и просто една враждебна на българщината малцинствена общност. Освен това Георгиева пише: „Тези мюсюлмани, говорещи на български език в съхранени диалектни форми, са голяма част от жителите на целите Родопи“. Това е чиста лъжа. Чеченските „помаци“, за които става дума в сондирането, са не повече от 50 000 човека, а общо числото на българите мохамедани в Родопите възлиза на около 200 хиляди. Ето, на това се казва манипулация.

Тревожното е, че този вид манипулации се прилагат в момента от всички членове на научната и управленческа група, които са се заели с провъзгласяването на „помаците“ за различна от българската народност.

Михаил Иванов два чифта подметки скъса да тича по „семинари“, да пише и приказва по телевизия и радио, за да внедрява новите „етнокултурни отцепнически схващания за «помаците»“. Той пише, например, в сборника „Аспекти на етнокултурната ситуация в България“, че „в Якоруда живеят мюсюлмани, а не турци“. Пази се като от огън да произнесе думата „български мохамедани“, макар да му е ясно, че религията не е народностен признак. По-нататък четем следната двусмислица: „В Сатовча един помак е наследил 4 дка земя, един българин е наследник на 58 дка и българите сега си ги вземат“. Не разисквам колко са верни цифрите, същественото е, че съветникът по етническите въпроси в Президентството дели сатовчани на „българи“ и „помаци“, като че не са българите мохамедани също такива българи, както и „помаците“. Всъщност, той споменава думата „българомохамедани“ само на едно място в цитирания сборник, а именно: Той (българомохамеданинът) гледа с небесносините си очи и ти казва „Аз съм турчин“…

— Не забравяйте, че това е писано през 1991 г., преди преброяването, преди да се знае, че споменатите от Вас 143 хиляди среднородопски българи мохамедани са се самоопределили като българи.

— Още по-зле: той не може да хвърля приказки на вятъра. Това не съответства на поста, който заема в държавната магистратура.

— Забравихме училището с тия ваши българи мохамедани.

— Напротив, целият ни разговор досега е за училището — доколко си е свършило или несвършило работата, та хора с висше образование да правят от религията народностен признак; да смятат езика на българите мохамедани за различен от този на останалите родопски българи; да пишат за робството като за съжителство на две религии и култури и пр. и пр. Това са ръководни хора в Софийския университет, в т.нар. „алма матер“. Жреци на науката. Те учат и възпитават бъдещите учители, а в ръцецете на тези учители са нашите деца. От тях, от учителите, зависи ще обичат ли децата ни майчиния си език. Ще смятат ли страната, в която са се родили, за Отечество или за територия, свободна за експериментиране на съвместимостта между различните религии.

Все от мелницата, наречена училище, зависи това и, разбира се, от управляващата върхушка. Тя погубва пред очите ни българската история.

— Повтаряте някои писани и казани неща…

— Съдбоносните неща трябва да се повтарят. Знаете как е започвал и свършвал речите си Катон Стари: „Картаген трябва да бъде разрушен“. Забил го това нещо в главите на римляните като с чук, но ако не бе го повтарял, вероятно Римската империя щеше да е Картагенска.

Нито аз съм Катон Стари, нито българинът е римлянин, но все пак ще кажа: време е да се върне на неговото място предишното, възрожденското българско училище. Идеологическата и политическата проказа в сегашното е така надълбоко проникнала, че както и да го лекуваме, все няма да е училище.

На негово място трябва да си възстановим училището от 30-те години, което правеше от децата българи, учени.

— Не смятате ли, че за това са необходими съответните политически условия?

— Безспорно. Обединението на всички патриотични формации, за което „Зора“ отдавна пише, би могло да сложи основата за създаване на необходимите политически условия, в които опазването на българщината да бъде първата и най-важна задача пред държавниците. Това е абсолютно необходимо за оцеляването ни като нация.

в. „Зора“, бр. 39 — 28.IX. 1993 г.