Николай Хайтов
Троянските коне в България (134) (Книга първа)

Слънчасала лъжа

— Господин Хайтов, на 24 юни във в. „Новинар“ излезе статия, озаглавена „Залезът на писателския съюз“, в която люто ви мъмрят за това, че лошо ръководите съюза. Намирате ли, че това има връзка с избирането ви за академик?

— Че беше тоя избор горчива хапка за мнозина — беше. Но в случая не мисля това да е причината за „лютата“, както я нарекохте, статия в „Новинар“. Статията е поредният опит да се разчисти пътят на моето предсрочно сваляне като председател на общо събрание, замислено от организаторите му за края на лятото.

— Кои визирате като организатори?

— Това са традиционните „приятели“ на сдружението и техните съмишленици, действащи в съюза като „пета колона“. Те не можаха да се примирят с приемането на „позорния“, както е квалифициран в „Новинар“, чл. 6 от Устава ни. Той отне възможността на членовете на отцепилото се от нас „Сдружение…“ да участват в нашите събрания и — разбира се — да се домогват по този начин и до ръководството на СБП. Използват някои наши затруднения в момента, за да атакуват чрез един от челниците на вътрешната опозиция бившия председател на фонда Димитър Яръмов.

— Но статията в „Новинар“ е от Ива Николова…

— Статията е от Ива Николова, но Яръмов й е диктувал обвинителните уж материали, събирани от него, докато е бил председател на фонда.

— Защо „уж“? В статията се борави с доста факти и доста цифри.

— Известно е, че най-дръзките лъжи се изковават с помощта на цифри. Кажете, коя от цифрите да проверим?

— Фрапират някои от цифрите за продадените картини. Това например, че Светлин Русев дал оценка за картината на Денко Узунов „Цветя“ в размер на 4000 долара, равняващи се на 220 000 лева по тогавашния курс, а вие сте я „шитнали“ за 100 000 лева…

— В дадената на 3 март 1994 година оценка от Светлин Русев картината „Цветя“ от Дечко Узунов не е оценена за 4000, а както можете сами да се убедите, 2000–3000 долара. По тогавашния курс, 55 лева за долар, това ще рече между 110–165 000 лева. Картините не можеха обаче да бъдат продавани въз основа на консултацията, направена само от Светлин Русев. За целта беше необходимо да се сформира официално назначена от СБП експертна комисия. И тази именно комисия, в лицето на художниците Ал. Алексов и Г. Трифонов, определи в протокола си от 22 май 1994 година за „Цветя“ 100 000 лева, т.е. долната граница от оценката на Русев. Аз не съм имал основание да променям тази оценка.

— А картината „Зимен пейзаж“, продадена според „Новинар“ — т.е. според Яръмов — за 38 000 лева?

— Ето ви протокола на комисията от 22 май 1994 г., картината под т. 2 „Зимен пейзаж“ — 51/70 см, е оценена и продадена също за 100 000 лева. Яръмов започна кампанията за картините още през 1994 г., та стана нужда Контролната комисия да проучи и да докладва за случая пред Управителния съвет. Ето ви протокола й от 6.IX.1994 година: 239 картини сме имали по това време, били са продадени около 56, като сборната цифра е със 148 000 лева в повече от определената в оценките и на Светлин Русев, и на назначените от СБХ експерти. Това са подписите на началника на финансовата служба по това време Иван Николков, на юриста Иван Гълъбов и на председателя на контролната комисия — Д. Гулев.

— Знае ли Яръмов за този протокол?

— Как не. Той беше публично четен пред Управителния съвет, но господинът разчита на това, че хората вече са забравили онова, с което той неведнъж ги е занимавал, още повече той го прави сега чрез подставено и при това недобросъвестно лице. Какво по-лесно от това да дойде тази г-жа Николова в Съюза на българските писатели и да провери подадените й материали? Може ли изобщо да се говори за завъртяна „далавера“ около тъй нареченото акционерно дружество „Български писател“, когато същото не стигна въобще до регистрация, защото съюзът по това време все още не беше признат за легитимен. Останахме си с едното намерение и за това намерение в статията се говори като за далавера! Госпожа авторката е уж писателка, публициста, членка на съюза, гони 50-те, не е дете, а откъде извади толкова отровна плюнка — да се чудиш! Нечистоплътна история.

— Може би намекът й за приема в Президентството на 24 май имате предвид? Че не са ви пратили покана…

— Нямах предвид това, но и то е кьорфишек. Че тя — Николова — не знае ли, че нито един от творческите съюзи не беше поканен на този прием? И що за довод срещу Н. Хайтов е това, че не са го били поканили на прием? Може би ще ни посъветва колежката, когато ще се избира председател на съюза, да се пита първо в Президенството дали кандидатът би могъл да разчита на покани за 24 май… Лъжа са и приказките за „раздутия“ чиновнически апарат в съюза. Той не се състои от 30, а от 14 човека. Не са 2 милиона, а около 500 хиляди парите за поддържката на автомобила. Съюзът съвсем не е „най-богатият“, а на два пръста от дъното, както съм го заявил и в моя доклад пред общото събрание. Къщата в Созопол никога не е давана под наем. Апартаментът в Сандански — също. Станцията в Хисар бе дадена от Пелин Пелинов, не от сегашното ръководство. Критикуваният договор за мебелното ателие в Асеновград (хубав или лош) е подписан и от Яръмов. А какво лошо има в двата червени фенера, отбелязващи на ул. „Ангел Кънчев“ 5 китайския ресторант? Може би Яръмов-Николова ще ни препоръчат фенерите да бъдат зелени, за да не им напомнят комсомолските им младини. Варненската ни почивна станция не е дадена на фирмата „Коки“ за 40 хиляди, а за 45 хиляди долара. Защо Яръмов не се съобразява поне със собствените си „компромати“?

— Вярно ли е, че сте обидили Яръмов, като сте го нарекли „идиот с идиот…“?

— А как бихте нарекли един човек, който си е уредил като председател на фонда наемите от Созопол да се препращат на личната му сметка и докато прави тая хитринка, обвинява другите около себе си в далавери?

— Говорите за Яръмов?

— Точно за него. Мога да кажа, че той подписа протокол за ремонт във Варна за 800 хиляди лева, след проверката се оказа, че в него са включени несъществуващи разходи за около 400 хиляди. Протоколът е от 18.I.1994 година. Мога да докажа, че той гласува в Управителния съвет да се образува акционерно дружество със сърбите, а след това почна да го атакува. Пак той сега (чрез г-жа Николова) се опитва да ме клепа, че съм бил отчел в доклада си на общото събрание увеличение на приходите за мандатния период с 18 милиона, без да направя корекция, свързана с курса на долара. Но как да не съм го „отчел“, като съм го направил? Ето ви черно на бяло написано! Отчел съм не десетократно, а шест и половина пъти увеличение, „като смятаме и коректива на инфлацията през 1994 година“.

— Не забравяйте, че Николова, а не Яръмов подписва все пак тази статия…

— Не забравям. Тя отколе се е включила в хайката срещу съюза, както и зам.-главният й редактор Валентин Даневски. Няколко пъти напоследък се учат да бръснат върху моята брада. Имал съм работа с много опоненти, но професионално безотговорни, както в случая с „Новинар“, отдавна не беше ми се случвало.

— Нищо ли вярно няма в статията?

— Има. Вярно е, че имаме трудности с летуването на писателите тази година във Варна и се налага да я обявим за нулева, но трактовката, че за всичко това е виновен Хайтов, е чиста измама. Факир да си, всеки арендатор може да ти наруши договора и да те постави в шах при съществуващия в правораздаването колапс. Що се отняся до писателите, почивката на един от тях за 14 дни в една стая струва на СБП точно 140 долара. Пресметнете какво са ни стрували летуващите миналата година 42 души със семействата си. Над 7000 долара. Но станцията е собственост не на 40, а на 500 души. От тях 450 не стъпват на море, известно защо. Бива ли с десетте милиона, които могат да се припечелят чрез станцията, да се разпределят само на 40 души, и то в обстановката на силно застрашен в приходната му част съюзен бюджет? Изприказвах ви всичко това не заради инсинуациите, а затова съм навикнал, но да знаят все пак членовете на съюза как стоят нещата специално във Варна.