Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Троянският кон е в крепостта

— В навечерието сме на избори, г-н Хайтов. Какви са вашите мисли, надежди и тревоги преди това? Надявам се, че ще гласувате?

— Мисля, че с много по-голямо удоволствие и леснота бих се отправил да гласувам при една мажоритарна или поне смесена система, но това не стана и то ще по-усложни малко решението ми. Що се отнася до надеждата ми — тя е, че народът, гласоподавателите, електоратът, както напоследък си кривят устата да го наричат, за петте изминали години доста е вразумен. Освен, че е и твърде опасно обезверен. И този път, надявам се, по-успешно ще разпознава вълците в овча кожа, които ще разчитат на неговия глас.

— А тревогите ви, вероятно те не са една и две, от какво най-много се опасявате?

— Главните ми опасения са, че най-важната информация, която засяга съдбините на България в стратегически план, не достига до обикновените хора. Точно незнанието би могло да доведе избирателя до криви сметки и надежди.

— Какво по-конкретно имате предвид?

— Ако започнем разговор на тази тема, ще замръкнем и осъмнем, но ще си послужа с един пример. Какво според вас знае средният гражданин у нас за меморандума на Световната банка, засягащ нашето образование. Нищо! А има вече законопроект, според който специалният у нас директориум на банката ще решава отсега нататък не само стратегията, но и делничната практика в образованието, т.е. кои и какви учебници ще има по литература, кои автори ще се застъпват и кои отхвърлят, за да се утвърди безродническата космополитична насоченост на образованието ни и за десетина годни да се избият от главите на младото поколение понятия като патриотизъм, национални идеали, национално съзнание, българщина, дори България. С една дума, ще се извърши онова, което се нарича денационализация.

— Докъде според вас са стигнали нещата?

— Внесен е проектозакон и ако не бе разпуснато Народното събрание, вероятно той щеше да бъде приет и не министърът на образованието, а директориумът на Световната банка ще упражнява върховния контрол върху образованието ни. И той ще диктува да се учат ли „Под игото“ на Вазов или „Записките“… на Захари Стоянов или да ги подменим, на речем, с „Тримата мускетари“. Това означава постепенното затриване на българско национално създание.

— Защо мислите така?

— Защото на практика вече е започнало. По-миналата седмица излезе във в. „Аз Буки“, орган на Министерството на образованието и науката, „Упътване за обучението по история“ в три или четири вестникарски страници. Бе, викам си, чакай да погледна какво се крие в този ферман. И тогава разбрах, че механизмът за обезбългаряване — съгласуван навярно със Световната банка — е вече тип топ и се въвежда в действие. Изучаването на родна история се свежда до двайсетина часа. Останалите около двеста са посветени на световната история. Смайващо е знаете ли какво? Че не се говори за българска държава, а за „ханство“. И главно тука е върхът на издевателството — основателят на държавата хан Аспарух не се споменава. Няма го в изпитните конспекти също и хан Омуртаг. Да не казвам как са изопачени и отвратително предъвкани съпротивата срещу османското робство и революционното възраждане. Левски, Ботев и Раковски са отишли в девета глуха.

Децата още от малки трябва да учат за бащинията си. Така е навсякъде — учениците още в началното училище се захранват с отечествена история, както е по цяла Европа, че и в Америка.

Всаждането на безродничество е духовен геноцид с неизмерими последици. Хората, масата, народът, улисан от хлебните проблеми, не подозират въобще как тихомълком се подриват устоите на нацията.

— А вие се възмущавате, че тези неща ще останат в тайна от избирателите?

— Има си хас да се радвам. Това е своего рода духовен СПИН. Атакува се имунната ни система. Академичното съсловие мълчи — то е разложено и разнебитено. Хуманитарната сфера в университета е обхваната изцяло от метастазите на нихилизма и космополитизма. Повечето от катедрите се оглавяват от новоизпечени еничари, а и самото Министерство на науката и образованието. Пресата пък упорито мълчи — явно публицистиката с много малки изключения внимателно заобикаляната в момента денационализация. Троянският кон е непоправимо настанен в средата на крепостната стена, наречена образование. Дано в новоизбрания парламент да влязат повече мислещи мъже, за да го нахвърлят оттам.

в. „Дума“ — 8.XI.1994 г.