Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Здравей, надеждо

Появяването на нов вестник отсега нататък винаги ще е повод за радост и надежда, след големия бум на вестикарството след 1990 година, което завърши с почти пълен крах. Имам предвид, че могъщи вестници, започнали с рационална крачка и суверенна конструкция, бързо бяха комерсиализирани, купени и се превърнаха в шарени парцали, предназначени да забавляват и отклоняват вниманието на читателите от съдбоносните за тях и нацията проблеми. „Съдбовни“, защото от няколко години насам нашата страна заедно с обширни територии, спадащи до неотдавна към т.нар. Източен блок, са включени в процеса на преразпределение на световните енергийни ресурси.

Кипналата по този повод геополитическа гигантомания преминава у нас при почти пълното мълчание на т.нар. преса, да не говорим за занимаващите се главно с естетически онанизъм, изцяло манипулирани електронни масмедии.

А какво по-точно се премълчава, какъв е проблемът? Става дума за завихрящите се в момента по цялото северно и южно полукълбо демографски проблеми, за бързо нарастващото население върху земята — от една страна и още по-бързо изчерпващите се хранителни и енергийни ресурси, които тя крие в недрата си и на които се крепи съвременната брутално-консумативна, техническа цивилизация.

През първите два милиона години от своето съществуване човечеството завърши с един милиард жители. През следващите сто години този милиард се удвои, а само за трийсетте години между 1930–1960 г., той се утрои. При сегашното средно нарастване на населението с 1,7% (данните черпя от американски източник) земното население ще нарасне до 2015 година на 8 милиарда, а до 2055 година ще надхвърли 16 милиарда гърла. И тогава натискът върху световната енергийна база ще стане неудържим, защото тя (както е известно) е на изчерпване. Особено що се касае до световните запаси от петрол. В същото време нови, задоволително ефективни енергоизточници все още не са изобретени, а световната консумация на материали и енергия се увеличава почти скокообразно, особено в богатите страни. И то в условията на едно в крайна степен деморализирано, консумативно общество. Естествено е, че тази диспропорция между наличен ресурс и консумация ще доведе рано или късно до световен катаклизъм и сри в на цялата крепяща се за сега главно на петрола, техническа цивилизация.

Ето как в наше време възниква проблемът с преразпределението на остатъчните световни ресурси, което е в пълен ход след елиминирането на Съветския съюз — вторият (след Запада и САЩ) властови полюс в съвременния политически свят. Един проблем, който все повече се прелива и със съдбата на по-малките, зле въоръжени, и особено — славянските народи. Те бяха обявени веднъж (от Хитлер) за тор на чистите раси, а сега тихомълком ги насочват към обречения Трети свят.

И не само защото място на трапезата на т.нар. богати народи за тях няма, но защото са „обременени“ с непростими и несъвместими със съвременното либерално общество източно-християнски идеи и ценности.

За какво става дума? Думата е за това, че в наше време пред нашите очи бяха възродени индивидуалистичните идеи на Джон Лок, според когото „по законите на природата, всеки индивид е призван да изиграе своята роля на свободно движещ се атом от обществото, преследвайки кариерата си и стараейки се да натрупа колкото се може повече богатство“. Според този реформатор „Личният интерес е просто единствената основа на обществото“ и единственият заслужаващ поощрението на държавата поведенчески критерий на индивида (човекът-атом).

Идеите на Джон Лок усилено се вграждат в момента под новото им външно преображение в „тачеризма“, либерализма и в една по-изострена форма те стават официалната платформа на изграждането на новото в Света общество, „в дивашка война на всеки срещу всеки“ (изразът е на американските журналисти Джеръми Рифкин и Тед Хоуърд).

Тази необявена война е вече започнала и първите жертви са вече покосени (удвоената смъртност в някои гладуващи страни), в това число и в родна България. На идеите, които движат тази война, ако може да се нарече „идея“ осветеното право на силния да сдъвче слабия — се противопоставя християнският морал и култура на източноправославното славянско.

Противопоставят се ислямът, будизмът и т.н. Те не могат да приемат хедонизма и епикурейството за единствено достоен за човека идеал, и оттам идва нарастващият сблъсък в духовен план между различните нации и народи, чийто предупредителен грохот започва да се чува и усеща по всички краища на Света.

Ето, затова ни е нужен сега един вестник с непречупен гръбнак, за да ни отвори очите за онова, което става около нас, за истинския смисъл на течащите около нас банални на пръв поглед събития, които се изчерпват с една-две заучени фрази „реформа“ и „приватизация“.

Ще може ли този вестник да издържи на изпитанията, които го очакват или ще изчезне в калабалъка на нулите — ще видим, но сега за сега той е за нормално мислещите хора от интелектуалната сфера — една ободряваща Надежда.

И чакаме отговор: може ли идеалът на гъсеницата да изяде цялата зелка — да стане общочовешки идеал? Може ли да се заличи границата между злото и доброто, теглена още от Мойсей? Границата между човека и звяра?

„Славянски университетски вестник“, бр. 1 — 1998 г.