Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Проклетата втора природа

Както си режех хляба, отчупи се парченце и падна на пода. Взех го, целунах го и го сложих в панерчето, както ме е учила майка ми. Беше ме издебнал един от вкоренените в мене рефлекси. Втората природа неочаквано примърда, за да покаже, че урбанизационното ренде напразно се е опитвало през последните десетилетия да ме заобли.

Жилава се оказа тя не само за мене, но за всички. Дълги години, проживели в страх, двуличието се превърна в рефлекс. Словото вече служи главно, за да прикрием нашите истински мисли. Заобиколен от всеобщо разхищение, българинът загуби вродената селска пестеливост и ето сега сме свидетели на нещо много забавно: трета година откакто стопанската разруха ни влачи, върши се (поне на думи) какво ли не за излизане от кризата, а един не се провикна, че парата трябва да се пести! Тази пара продължава да се пилее, държавните автомобили да се множат, задграничните командировки вземат епидемичен характер. Паразитни в администрацията звена продължават своето безметежно и безполезно съществуване с цената на стотици грешни милиони. Пребогата Швейцария разполага словом и цифром с два държавни автомобила за обслужване на висшата администрация, а в „обрулена“ България само разсилните не се возят на мерцедеси.

В същото време данъците растат ли, растат…

Не призовавам към пестеливост — не съм наивен. Зная, че цялата работа е въпрос на укоренилия се хунски навик, което не можем да обсебим, поне по-бързо да го изхарчим… И понеже това е вбъхтана в душите и главите ни втора природа, тя не може да бъде променена, преди да са изминали нови 50 години. А дотогава не се надявайте, драги художници, да бъдете освободени от данъците върху вашите картини, както беше преди 1944 година, а и да пътувате на всичко отгоре безплатно по БДЖ, за да увековечавате хубостите, на нашата родина! Вашите картини дълго ще се третират като търговска стока, докато сегашната ни втора природа е така отчайващо материалистична.

Не очаквайте и вие, труженици на перото — писатели и публицисти, вашите книжчици и книжки да видят хаир под данъчното бреме, което ги е затиснало.

Здравият смисъл всичко може да преодолее, но не и проклетата, всесилната, наша втора ориенталска природа, която ще ни спъва и препъва, все едно към Европа ли ще вървим или в обратната посока.

сп. „Дом и свят“ — 26.IV — 3.V.1993 г.