Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Долу народните будители!

Видя се то, че нищо не свършиха… Нямаше си работа Отец Паисий навремето и се провикна: „О-о, юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин…“ (или нещо подобно) и стана будител № 1. Поведе крак на други ревнители на българщината, българския език и събуждането народно се масовизира. Намножиха се книжки, буквари, училища, докато станахме 99% грамотни, т.е. — пробудени. И тогава се случи нещо неочаквано: цяла една софийска чаршия (най-главната) като по команда свали българските надписи по табелките, фирмите и сложи чуждоезични (предимно на латиница). Послушаха изглежда съвета на оня университетски професор, който 20 години подред пропагандираше идеята българският език да се подмени с някой от „големите европейски езици“.

Народът най-сетне откликна!

Подмяната започна. Софийският опит усилено се внедрява в градовете из цялата страна. Напусто отидоха 230-годишните усилия на брадатите и безбради народни будители, на Паисиевци, Бозвелиевци, Дядославейковци, Вазовци, Каравеловци и техните по-млади последователи. Не са предвидили горките труженици на словото, че първата работа на някои българи, след като се пробудят, е да се отродят от племето си. И как да се досетят, след като подобно чудо на света не се и ни чуло, ни видяло. Не се нито знае, нито помни друго някое племе да се е отрекло от себе си: я ескимос — от ескимосите, или дори зулус от своите съплеменници зулуси.

Сбъркали са будителите наши, та им се пада сега. Събарят бюстовете им и да ги разпродават на „Вторични суровини“. Пада се на баш будителя Паисий — защото повярва в „юродивите“ свои съплеменници, и нека никой му да не се сърди, че те не отбелязаха кръглата 230-годишнина от създаването на неговата „История“. Хак му и на дядо Славейков, пък и на Добри Чинтулов, който съчини марша на будителите „Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди“. Да беше си юнакът доспал може би щеше да се събуди българин, да се не чуди сега какъв да се пише, когато преброителите го запитат каква му е народността.

„Стресни се, племе закъсняло“ бе викнал някога и дядо Вазов. Говорят ли се такива работи бе, Дядо? Пък се чудиш сега в гроба защо те гонели от читанките и не препечатвали „Под игото“.

Така че, долу будителите, които вместо да изпишат вежди, извадиха очи!

Нека зачеркнем това чисто българско, злополучно езиково изобретение „будител“, което документира пред лицето на света, че още не сме се наспали!

в. „Труд“ — 16.XII.1992 г.