Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

След тайфуна в земеделието идва ред на българския лес

Оповестено е вече намерението на Министерския съвет да закрие Комитета по горите. Не бе казано в съобщението къде отива горското ведомство — в придатък на Министерството на околната среда или на земеделието. Все едно кое ще е от двете, очертава се един нелогичен и невероятен анахронизъм: в ерата на професионализма едно експертно правителство да предоставя висшето управление на горите в ръцете на непрофесионално ръководство.

И всичко това, след като вече имаме подобни прецеденти и е известна тяхната висока и жестока цена. Цената на първото закриване на Министерството на горите през 1952 година бяха например отсечените над прираста 24 милиона кубически метра едра дървесина и превръщането на по-голяма част от високостеблените ни гори — в жалки редини. Това бе извършено именно с помощта на непрофесионалистите, на които бе поверено за около две десетилетия (след 1952) висшето ръководство на горското ни стопанство. (Един бивш първоначален учител тогава заемаше длъжността генерален директор по дърводобива към Министерството на тежката промишленост.)

Защо бе тази операция? Тя бе извършена поради масовото съпротивление на Лесовъдската колегия да сече над прираста, поради което тя трябваше да бъде отстранена. А сега какво става? Сега (добра или лоша) лесовъдната колегия изготви един задоволителен проект за нов горски контрол, който предвижда контролът върху стопанисването на горите да остане в ръцете на държавата (както е навсякъде по света). Предвижда горите във водосборните басейни на язовирите да останат държавни независимо от предишните им собственици. Възприето е задържане собствеността на държавата върху бившите, непридобити с нотариални актове общински гори и т.н. Всичко това не е по гайдата на известни среди, които имат наум друга подялба на зеленото злато в България и — ето ви проект за скалпиране.

Комитета по горите и подпъхването му под едно министерство, което си няма хабер от горските проблеми.

Ако това стане, подялбата, разграбването на горите и отслабване контрола на държавата при стопанисването им е сигурно. Горовладелците ще получат своя пай, общините — също, а останалото ще изчезне в дълбоките джобове на горската контрабанда и корупцията. Дълго бавеният нов горски закон бързо ще бъде приспособен към новите желания и апетити и никой не ще може да спре обезлесяването на страната ни. Вярно, гората ще отмъсти, но не на правителството, което се кани сега да осъществи поредната фатална реорганизация на горското ведомство. Правителството на проф. Беров е проявило добра воля по много въпроси и лично аз вярвам, че идват времена, когато ще си припомняме за него с носталгия. Но ако то наистина обезглави горите — това ще бъде не обикновена грешка, а грях и най-тежко посегателство върху застрашената бездруго цялост на българската природа. Това ще бъде не структурна реформа, а чиста лудост.

в. „Труд“ — 11.V.1994 г.