Николай Хайтов
Троянските коне в България (49) (Книга първа)

Не може да има България без българщина

— Каква постъпка или поведение бихте квалифицирали като национално предателство?

— Всяка осъзната постъпка или поведение, било на гражданин, било на политически водач, депутат или фигура в управлението, която би увредила интересите на държавата. Това е според мен национално предателство. Като предателство следва да се квалифицират и всички зачестили напоследък действия за намаляване на отбранителната ни способност.

— Какво имате предвид?

— Например разгромяването на нашето контраразузнаване, причинения в оръжейната ни промишленост целенасочен хаос, който я смазва; безпричинното изколване на добитъка в България, пропиляването на сварената от закона за земята механизация, сградите и производствените мощности. Всичко това ни подкопава. То между другото и физически подронва здравето на недохранващото се население. Смъртността в България през последните години и особено сред така наречената трета възраст направи ужасен скок. Като се имат предвид и увеличената заболеваемост, детската смъртност и отрицателният прираст на населението, вижда се, че сме изправени пред истински мор. Вероятно много от причините, които водят до това, не съдържат умисъл, но по-голямата част от тях с нищо не могат да се обяснят освен със съзнателно дестабилизиране на страната, за да се направи тя лесна плячка на чужди икономически и геополитически интереси.

Враждебни по същината си към държавата са и зачестилите задгранични изказвания на наши политически дейци — депутати, министри, магистрати и пр., които уронват нейния престиж. Подобно е например изказването на Юнал Лютви в Женева, ако се не лъжа, че турците в България били подложени на геноцид. Как може да се говорят подобни небивалици от хора, които непрестанно заявяват, че са лоялни граждани на тази страна? Главата ми не го побира… И за този човек се говори, че ще става министър на външните работи…

— Има ли в българската история крупни национални предателства?

— Имало е. Не бих казал, че са повече от предателствата в заобикалящите ни страни, но много пъти сме ставали жертва на предателства.

Едно от тях е „разкръстването“ на българските мохамедани през 1913 година от известния д-р Васил Радославов, който предприема това разкръстване само и само за да спечели тогавашните парламентарни избори. И наистина ги е спечелил с подадените за него сто и петдесет хиляди „турски“ гласове, та между другото успя да въвлече страната в гибелната за нас Първа световна война. Ако не бе станало тогава това предателство, сега нямаше са има „българомохамедански“ въпрос. И нямаше да се обявяват т.нар. „помаци“ за „малцинство“ редом с циганите и етническите, т.е. местните турци.

Национално предателство беше проведено след 1944 г. с разгромяване на българомохамеданската културна дружба „Родина“, която ратуваше за опазване на националната самобитност на родопските българи мохамедани.

— В наше време кои случаи конкретно могат да бъдат поставени в графата „предателство“ и по какъв начин трябва да се санкционират?

— Чисто предателство към нацията е „оня списък“ — все едно кой е на дъното на това най-драматично посегателство върху националната ни сигурност. Горе-долу така е и сега с провежданата от Министерството на образованието и науката отродителна в българските училища политика към изкореняване на националното съзнание у подрастващото поколение чрез прекрояване на програмите и фалшифициране на учебниците. Подобно завоалирано предателство, може да се каже и вредителство, е и деморализирането на армията. Слушам онзи ден, организират се войнишки комитети в казармите които ще контролират офицерството. По-вредно нещо не би могло да се измисли. Възниква въпросът, ако командването има нужда от контрол, защо не се упражнява отгоре, както е навсякъде, а „отдолу“, т.е. от войниците. Не е ли ясно, че като се поставят офицерите в зависимост от войниците, нарушава се един — основен принцип — единоначалието. Премахне ли се той, армията не е армия, а сбирщина. Не знам кой изобрети тези войнишки съвети, но който и да ги е измислил, това е един страхотен удар върху националната сигурност, освен че е дивотия. Това е предателство. Що се отнася до наказанията, щом като не е осъден досега нито един предател, значи законността у нас е парализирана.

— Намирате ли за нормално присъствието на ДПС в парламента и предоставянето на съдбините на България в негови ръце?

— Присъствието на ДПС в парламента е дело на двата политически мастодонта — както е прието да се назовават. Това бе сторено пред очите ни, Конституционният съд го потвърди, следователно въпросът за „нормалността“ на присъствието на ДПС в парламента е изчерпан. Благодарение на същите два „мастодонта“ ДПС сега играе ключова роля в решаването на някои от най-съдбоносните за страната ни въпроси. ДПС командва сега Министерството на образованието и науката. Скоро могат да вземат в ръцете си и външната политика на България, но ДПС няма за това никаква „вина“. На тяхно място всеки би се възползвал от взаимната нетърпимост между двете основни политически групировки за да постигнат своето. Ако има трески за дялане, те са си в нашата безока вътрешна политика. Ние излъчваме предателите от своята собствена среда, ние ги покровителстваме, ние, след като са се проявили вече, ги отрупваме с почести, вместо да ги съдим и т.н., или ги пращаме по чужбина да пропиляват малкото долари, останали в хазната.

— Включването на „религия, етнос и майчин език“ в преброителните карти не подпомогна ли всъщност центробежните сили, които ни разпъват на кръст? На кого се дължи това?

— Така е. Преброяването следваше да се направи в един по-спокоен период на стихнали страсти, за да не бъдат повлияни резултатите от субективни или по-точно политически, а и международни фактори, но това не стана и печалните резултати са налице.

— Какво точно имате предвид?

— Никога никое преброяване по света не се е извършавало по начина по който това бе направено у нас: всеки да самоопределя своя народностен произход и майчин език. Народността има свои обективни признаци, които се установяват и доказват. Спомнете си как навремето живеещи в Румъния германци бяха преселвани в своето отечество. Това ставаше след пълна предварителна проверка на произхода им. Ако не беше така, досега половината Румъния да се е преселила в Германия. Недопустимо е всеки сам да определя народността си и по други, свързани с националната безопасност причини. Всичко това у нас беше пренебрегнато и много добре се знае по чия вина (или заслуга). И вината, и заслугата са на президентския съветник Михаил Иванов, който в писмена форма до оглавяващия преброяването Каранфилов му нареди (той пък се съгласи) да се включат в преброяването народност, религия и майчин език… Разбира се, М. Иванов няма собствено относително тегло, той е служител, на кого точно — не знам, но фактът, че Централният статистически институт се подчини на неговото нареждане, говори достатъчно ясно, че зад него са и президентството, и правителството, и ДПС, и дявол знае още кой.

— Смятате ли, че резултатите от преброяването са точни?

— Разбира се, че резултатите не могат да бъдат точни, но една от тези неточности е най-опасна — общият брой на самоопределилите се като „турци“. В този общ брой влизат и турците с двойно гражданство, т.е. изселените около 400 хиляди човека, както и „самоопределилите се“ за турци българи-мохамедани от Неврокопско (около 50 хиляди човека). Махнем ли тях, живеещи в България турци остават около 400 хиляди. А статистиката зафиксира над 800 хиляди. Това е мина със закъснител, защото бройката 800 хиляди вече влиза в геополитическите сметки като реален факт. Възниква въпросът: защо в Германия не дават двойно гражданство на турците, макар да са по-големи демократи от нас? Защото си е чисто харакири хора, живеещи в чужда страна, да упражняват своите граждански изборни и пр. права на територията на държава, в която те могат и да не живеят.

— Наистина ли около 400 хиляди са турците вън от страната?

— Ами вгледайте се в цифрите (те вече са публикувани) и ще видите.

Този факт е регистриран (отсъствието на живеещите в Турция с двойно гражданство). Няма съмнение, че тепърва ще усещаме теготата на проведената миналата година уникална в света манипулативна преброителна операция, която по същината си е един много сериозен удар върху страната ни.

— Какви са впечатленията ви от събитията в Родопите през последните две-три години? Предаваме ли без бой онова, която с кръв сме опазили през вековете?

— Една част (българите мохамедани от Западните Родопи) бяха изоставени да ги прилага туркофилията. Среднородопските българи мохамедани още се държат (не се предават), но което е най-срамно — никой не си помръдва пръста да им помогне, като изключим решението на главния прокурор Татарчев да озапти сатовчанския кмет Джуджо.

Списание „Родопи“ — единствено специализираният орган за поддържане на националната ни самобитност на българите мохамедани, е пред закриване поради обстоятелството, че никоя от бизнес средите или фондациите не го подкрепи. В същото време се харчат стотици хиляди левове от хазната за организиране на научни експедиции, които да установят, че езикът на българите мохамедани не е български и да бъдат те определени като малцинство. Микроскопичен пример е, но е показателен като знамение за градуса на родолюбието у съвременния, ошашавен от идеологическите манипулации българин. Пример за духовната нищета, в която сме изпаднали.

— Оптимист ли сте за бъдещето на България и българщината в нея?

— България и българщината са едно. Не може да има България без българщина. Без преданост и обич към отечеството и самобитна, национална култура.

— Кои съвести са най-опърлени според Вас?

— Ако заприказваме за „опърлени съвести“, по-право е да попитаме: кои не са? А това е въпрос за друг разговор.