Николай Хайтов
Троянските коне в България (117) (Книга първа)

Литературата ни е в застой

— Кой от досегашните си творчески периоди считате за най-продуктивен?

— Творческият барут при поетите пука, когато са от петнадесет до четиридесетгодишни, при прозаиците до петдесетата година. Затова смятам, че от четиридесетата до шестдесет и петата си година, когато написах ежедневнии си е най-импулсивният ми период. Сега оттам мога да вадя и издавам по две книги годишно например…

— Знаем, че културата е съвкупност от ценности. Как се вписва името но Николай Хайтов е съвременните реалности на културните измерения на нацията?

— С книгите си писателите вече нямат присъствие и въздействие. Аз вече не съм писател, а бях от тримата най-четени български писатели. Например от 150 сега имам десет читатели. Главата на литературата беше отсечена с приватизирането на софийското „Книгоразпространение“ по времето на министър Карабашев. Не съм виждал човек с по-ехидна усмивка от неговата. Книгите не достигат до всички краища на страната, белетристичните се издават в тираж две хиляди, и той трудно се разпространява. Според данни от проучване два процента от населението четат поезия, четири процента — българска художествена проза, процент и половина четат есеистика, като тези читатели 85 на сто са висшисти с потребности от книги. Книгите се облагат, докато във всички цивилизовани страни не е така.

— Според вас има ли млади хора, които да поддържат и издигат традицията на най-добрата ни белетристика?

— Всеки ден получавам ръкописи, сред които откривам много хубави неща. Някои от тях ще продължат традицията и може би ще станат елитни писатели. От вече изявените ще спомена Калин Донков, чудесен публицист, Димитър Кирков и книгата му „Хълмът“, първокласен белетрист, и много други, някои от които живеят в провинцията. Но това е и целта на Съюза на писателите, заложена в основата — да се поддържа българщината и се откриват нови имена.

— Как ще коментирате разцеплението в писателския съюз?

— То започна през 1991 година с инициатори Любен Дилов, Иван Цанев, Марин Георгиев, Блага Димитрова, Марко Ганчев… Тези писатели ги купи Джордж Сорос с „Литературен форум“ и въпреки това една година получаваха заплати от СБП. Сега постоянно раздухват, че причина за разцеплението е някакво имущество. Подкупиха наша служителка да унищожи регистрацията на Съюза от времето на Иван Вазов. Подавахме два пъти молби за легитимност, защото не можехме един документ да подпишем, опитаха се да ни отнемат сгради и имоти, трупани и градени с години. Оплакват се от времето на тоталитаризма, ама нали точно през това време Иван Цанев, който си е мълчал, издаде четиридесет книги. На другите, като им пречено, как са издавали книгите си? Мен са ме канили да стана член на БКП, имах резерви и не станах. Трябваше да пиша книга хвалебствия на контрактации, плащаха добре, не го направих…

Ние дадохме възможност на петдесет човека от отцепниците за отговор, направиха го двадесет и двама, като Димитър Панталеев, Димитър Василев и други, които не бяха „достатъчно елитни“, за да ги купят. Те там в сдружението си се наричат „Сто елитни писатели“. В една страна има петдесет елитни, и го казвам със снизхождение. Тези, които искаха да останат в Съюза, бяха застъпници, за да ни пречат, да пускат бюлетини против мен. Аз повече няма да се кандидатирала председател на Съюза на българските писатели, но този, които ще се кандидатира, да му мисли. Тези отцепници изпадат в паника, че приемаме нови членове от провинцията. Например от Разград Дулинко Дулев е един добър сатирик, като Марко Ганчев. Приехме нови членове от Хасково, Плевен…, от цялата страна ще приемаме поне още сто. Може да има и вярвам, че ще има сред тях елитни поети, писатели, ще отгледаме таланти. Трябваше председателят на Съюза на българските писатели по-рано да отиде в провинцията.

Онези, които ги купи Сорос и „Отворено общество“, ги развратиха, ами около тях започнаха да кръжат и Съвсем непознати млади имена, които се правят на писатели. Такива като Георги Данаилов — член на три университетски борда, Любен Дилов и други се обявяват срещу тая държава; народа, езика, на който са прописали. Други напуснаха България и тръгнаха към прокламираното „Отворено общество“ в страните, та те им тряснаха желязната завеса със страшното Шенгенско решение…

— Какво прави Съюзът на българските писатели за провинциалните писателски дружества?

— На първо време трябва да възстановим творческите фондове, които са 182 милиона лева, за да има за творческите поделения — така наричам дружествата на писателите в градовете, които след като бяха двадесет и две, се възобновяват след разрухата. Ще се възстановят паметниците на литератори от миналото, които криворазбраната демокрация помете. Статутът на Съюза на българските писатели е да приема нови членове с най-малко две издадени книги. Нека всичко, които пишат талантливо — според познавачи и ценители на словото, да кандидатстват. Може да не стане от първия път, но на следващия…