Николай Хайтов
Троянските коне в България (6) (Книга първа)

Защо трябваше да изчезне гробът на Левски? Краят на едно табу

Неотдавна „Диалог“ публикува две свързани с мене писма: едното — от бившия апаратчик в Централната ревизионна комисия при ЦК на БКП Н.Рельовски, другото от археолога Стамен Михайлов. Напъните на Рельовски да се популяризира като бранител на вътрешнопартийната нравственост и демокрация няма да коментирам.

Друг е въпросът с археолога проф. Стамен Михайлов, който ме обвинява в писмото си, че съм бил в миналото легионер, че съм допуснал „идейна девалвация“ на редактираното от мене списание „Родопи“ и съм го превърнал в „дребнобуржоазно списание“ и че продължавам да вредителствам, като незаслужено „петня“ една наша наука (археологическата) с написването на книгата ми за гроба на Левски и т.н. Накрая Михайлов повтаря известното свое становище, че откритите през 1956 г. гробове в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“, „включително този, който се приписва на Левски“, са по-стари от църквата, която е от края на XIV — началото на XV век, и следователно сред тези гробове не може да се търси този на Апостола и т.н.

С политическите инсинуации на Михайлов също няма да се занимавам и ми е все едно дали някой ще повярва че съм бил легионер и че съм отклонил списание „Родопи“ от партийната му линия. Не мога да пренебрегна обаче изявленията на същия, свързани със спора за гроба на Левски — въпрос със съществено обществено значение, по който през последните три години бе забранено да се пише.

Накратко ще спра вниманието на читателя само на следните факти.

Първо: чиста заблуда е твърдението на професора в писмото до Н.Р., че не му се разрешавало да помести в печата „обстойна рецензия“ срещу моята книга за гроба на В. Левски. В действителност, когато същият е писал писмото си на 3 ноември 1987 г., неговата рецензия от 96 машинописни страници е била вече под печат. (Вж. сборник „Археологически данни по спора за гроба на В.Левски“, БАН, 1988 г., с. 240–279).

Второ: По твърдението на Ст. М., че в спора за гроба на Левски аз съм се намирал под покровителството на „отговорен другар“, ще преведа само един факт: „в резултат на проведената през февруари 1986 г. дискусия за този гроб в БАН ръководството на академията предложи с писмо № 03–08–53 от 12.VI. с.г. на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет да се сложи паметна плоча пред църквата «Св. Петка Самарджийска» с надпис: «Според редица данни тук през 1873 г. е бил погребан Апостола на свободата Васил Левски.»“

Слагането на плочата е било предвидено в „Програмата за чествуване 150-годишнината от рождението на Апостола“ — т. 7/3, с. 31. На 27.ПЛ.1987 г. [???] в кабинета на ЦК на БКП Йордан Йотов се събра комисия, която одобрява слагането на предложения от БАН възпоменателен надпис. Още на другия ден обаче въпросното решение е било отменено чрез началника на кабинета на генералния секретар, а спорът за гроба на Левски в средствата за масово осведомяване — преустановен.

Предоставям на СМ. до обясни [???] кой е могъл да отмени решението, взето при И. Йотов. Едно е неоспоримото в този случай: покровителите в ЦК на Ст. Михайлов са се оказали на най високо равнище и не съм аз облагодетелстваният от тази протекция, а той.

Трето: в писмото си до Н.Р. Михайлов повтаря известното свое твърдение, че скелетът, разкрит през 1956 г. и „приписан на Левски“, бил по-стар от църквата, строена в края на XIV — началото на XV в. но как да си обясним тогава последното изявление на професора по същия въпрос, а именно, че границите, в които може да бъде датиран този същият скелет, е от „Средновековието до Възраждането“. (Цитатът е от статията на Ст. М. „Кой изопачава истината“, бр. 48 на в. „Литературен фронт“ от 24.IX.1988 г.).

Възраждането, ако се вярва на КБЕ, издание на БАН, т. I, с. 576, се вмества в периода 1862–1878 г., така че според най-новото засега становище на професора нищо не пречи скелетът, открит в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“ през 1956 г. и „приписван на Левски“, да е от погребение, извършено през 1873 г. Но защо е било необходимо тогава в продължение на 30 години Ст. М. да подвежда обществото, че спорният скелет е сварен от строежа на църквата през XIV—XV век?

Четвърто: За дневника на своя помощник през 1956 г. — арх. Сава Бобчев — проф. Михайлов заяви на 14.IX.1985 г.: „Никога аз, нито аз, пък и моят доведен помощник Джингов не сме знаели, че Бобчев има дневник, че Бобчев пишел Дневник… Не съм далеч, другари, от мисълта, че е налице голяма фалшификация“ (Стенограма, с. 14 и 17, 1985 г.). По късно Ст. М. заяви в цитираната статия в Литфронт от 1988 г.: „Доколкото, тези бележки на Бобчев приличат наистина на дневник, то те са буквално преписани заедно с точките и запетаите от истинския дневник на разкопките“ (археологическия).

В края на 1988 г. след шумни спорове бе намерен оригиналният дневник на археологическите разкопки в църквата „Св. Петка Самарджийска“, воден от Г. Джингов, и бе установено, че той не започва от 8 май, когато започват те, а от 18 май, защото самият Джингов е бил нает като надничар от Ст. Михайлов на тази дата. Съвършено ясно е при това положение, че ако някой е преписал от някого, това са Михайлов и Джингов — от Дневника на арх. Бобчев, а не обратното.

Интересно дали Ст. М. ще се извини на наследниците на покойния си колега Бобчев за опита си да го злепостави и оклевети.

Пето: Дълги години Ст. М. поддържаше в много свои статии и студии, че дясната подколенна кост на скелета „приписван на Левски“, била пречупена от набития при строежа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ дървен кол. Твърдеше още, че от този скелет „не липсва нито една кост“ (изложение от Ст. М., 1985 г., с. 37). Само една година по-късно на дискусията в БАН, в пристъп на откровение Джингов и Михайлов оповестиха, че „краката от коленете до стъпалата на скелет № 96 не са търсени и въобще не са разкривани“, т.е. скелетът, „приписван на Левски“ не е бил доразкопан (вж. стенограма от 27.II.1986 г., т. III, с. 161).

Забележете, че това се отнася до скелета, за който веднага след откриването му на 30 и 31 май 1956 г. възниква спорът, че е на Левски!

Разкриването му се преустановява, преди да е въобще започнало неговото истинско проучване. Защо?

Шесто: за тленните останки или — по-точно за скелета, „приписван на Левски“, Ст. М. обяви, че „цялостно е стигнал до нас и костите са му налице“ (Вж. сп. „София“, кн. 3/1980 г., с. 36). Е-е добре, ще ни каже ли най-сетне Ст. М., щом костите са „налице“, къде са те?

Седмо: Още на 2 юни 1956 г. Ст. М. е написал доклад до директора на АИМ акад. Кр. Миятев, в който е поискал да се назначи комисия, която да установи на място положението на един от погребаните в олтара (на църквата „Св. Петка Самарджийска“) лица и вероятността един от тях да е на Левски. Докладът носи вх. № 427, но няма върху него резолюция, не се назначава и комисия и нещо още по-странно — няколко дни след това скелетът, за когото е искана комисията — изчезва. Най-странното е обаче друго — предприема се преписването на Дневника на разкопките и от преписа изчезват всички метрични данни за положението на спорната находка, които са били събрани при неговото откриване на 31 май 1956 г. (Сравни записката от тази дата в оригинала и преписа в архива на АИМ).

Време е да се потърси сметка защо бяха тези нелогични, ненаучни действия, целият този археологически маскарад? Защо спорният скелет „изчезна“ и цялата събрана за него документация беше или „замаскирана“ или „обезвредена“? До скоро това беше тема табу, но сега е време да се каже: в обстановката на развихрилата се през 1956 и следващите години всеобща сталинизация (и денационализация) на държавата и обществото, на всеобщо затриване на националните ни традиции и символи, гробът на Левски трябваше да изчезне. Това е истината, която ще повторим, но вече с много повече подробности и доказателства още при първия удобен случай.