Николай Хайтов
Троянските коне в България (157) (Книга първа)

Предупреждението Косово

Моето поколение бе свидетел на много военни зрелища: завършека на Първата световна война, Втората световна и собственото ни участие в нея. Видяхме как германците започнаха бомбардирането на Лондон, както и ответните, още по-ожесточени удари на англичаните върху германски градове.

Макар и ужасяващи тези удари обаче, не произведоха онова тягостно впечатление, както сегашните върху Югославия. Навярно защото страните по време на Втората световна война бяха вплетени в смъртна битка и всичките им действия се възприемаха като част от войната. Сега няма война, а ударите се сипят като на война. Налага се усещането за саморазправа, за побой над живи хора, които са вързани, с тази разлика, че вързаният в случая е суверенна държава! И се удря тази държава с откровен цинизъм, напук на всички общоприети норми за междудържавни отношения. Ето защо е вледеняващо впечатлението от ударите на НАТО сред тези, които засега за далече или встрани от тези удари. Налага се кошмарното чувство, че традиционният световен ред и всичките му полезни застраховки за по-малките и слаби народи е вече спомен. И пред тях се очертава отсега, една-единствена възможност или да се подчинят безпрекословно на военния картел, наречен НАТО, или да бъдат разрушени от суперсилата, която стои зад него. Защото стария ред вече не съществува, в действие е произволът на юмручното право, преживят от цивилизованото човечество още в ранното средновековие.

Знаят се, разбира се, многобройните публични доводи, поради които се нанасят ударите върху Югославия — доводите, които се разтръбяват от натовската пропаганда; за засташените човешки права на албанската етническа група в Косово, за разразилата се хуманитарна катастрофа и т.н. Само че трудно може да бъде затулена с тези пропагандни кръпки истината, голата истина: катастрофата възникна пред очите, но след започването на натовските удари. Да не отваряме дума, че сценария за тези удари като част от дългосрочната стратегия за омиротворяването, или по-точно — за овладяване на Балканите, която е сложена в действие още преди босненската криза. Точно както войната в Ирак беше предвидена десет години преди нейното обявяване. Какво да се прави? Трудно могат да се противопоставят европейците, а в още по-малко степен „балканците“ на започналата от края на Първата световна война американска инвазия в Европа. Но още по-трудно ще бъде и на едните, и на другите, ако станат съучастници в изграждането на новия Натовски ред. Не става дума за възпиране на една велика сила към желаната от нея световна хегемония, което е до голяма степен естествен процес. Става дума за нещо много по-страшно: за разразяването на хаоса в международните отношения, които може, да, рано или късно, да завърши с взривяването планетата Земя. Ето защо ударите над Югославия са ужасяващи, защото вещаят оварваряването и гибелта на целия свят.