Николай Хайтов
Троянските коне в България (137) (Книга първа)

Безсмъртният

Неотдавна бе направен опит да се преиздаде биографията на Христо Ботев, писана в края на века от Захари Стоянов. Казвам „опит“, защото инициаторите се отказаха от своето намерение, когато прочетоха тази иначе хубава книга и доловиха, че тя е написана за човека, а не за легендата Ботев…

Тази биография сега ни звучи прекалено предметно, сблъсква ни с представи, изостанали от развитието на образа в народното съзнание. Този вид свързани с народната съдба героически образи живеят и се развиват във времето по собствена „логика“. Такава е съдбата на избраните от народа герои, които въплъщават добродетелите му и олицетворяват неговите идеали… Те с времето зреят. Все повече големеят и светлеят, както образите на митичните юнаци Марко и Момчил, затова всеки опит да ги „овеществим“ и приведем към обикновената мярка е осъден на неуспех. Помислете само: колцина български писатели са питали за Ботев? Странно малко. Оня, който би дръзнал да нарисува Ботев, трябва да се състезава с народното въображение, с легендата „Ботев“, с магията Ботев. Затова до Ботев, с малки изключения, са се докосвали повече самонадеяните, отколкото талантливите творци.

Добре ли е това, или зле?

Не мисля, че е зле. Колкото повече легенди имаме, подобни на легендата „Ботев“, толкоз по-добре. Легенди като ботевските са национално богатство. Колкото повече герои имаме като Ботев, които не се побират в човешките мащаби — толкова по-добре… Този вид легенди са жизненонеобходими, защото най-добре подхранват народното въображение и усилват народната вяра.

А защо Ботев се е превърнал в легенда?

Със сто и няколко души, повечето хванали за първи път пушка в ръцете, той дръзна да се удари с една макар и разклатена империя за свободата на своето отечество. Войводата на тази чета не е бил нито глупак, нито луд, за да не знае срещу каква сила се опълчва и да не разбира, че отива на явна смърт.

Но го е направил, самопожертвал се е в разцвета на своята младост, съединявайки в едно думи и дела, песен и борба. Ботев не освободи България, но той извърши едно освобождение не по-малко велико и значително: той освободи българина от ниското му самочувствие. Вдъхна му смелост, сложи му криле и му даде идеали, и на тези криле ние се носим ето вече повече от сто и двадесет години.

Но ето че в лютата геополитическа зима, която обхвана страната ни, и започналото трескаво подменяване ценностната ни система с вносни сурогати — свободата на Отечеството, зарад която Ботев се подложи на черкезките куршуми, не е вече идеал за адептите на космополитизма.

И започна „разстрелването“ на легендата Ботев, упреците, че не си гледал поезията, а отишъл да мре за една химера, а след това — неговото замълчаване и опитите за тихото му заравяне в народната памет.

Въпреки тези опити, свързани с разстрелването на българската държавност и национална самоличност, Ботев издържа на всички изпитни. Той продължава да е олицетворение на българския дух, свобода и гений.

Той продължава да е пример и надежда за тези, които вярват в звездата на България, защото поезията, която написа, и кръвта, която проля, го направиха безсмъртен.