Николай Хайтов
Троянските коне в България (39) (Книга първа)

Поне един гроб царски трябва на България

— Г-н Хайтов, известно е, че през август 1993 г. се навършват 50 години от внезапната кончина на бившия ни цар Борис III. Предвидено е по този повод да се положи в Рилския манастир сърцето на Царя. Вие сте се занимавали с гроба на Левски и с идеята за неговото възстановяване, какво бихте казали за царския гроб?

— Ако сегашната ни власт действително е демократична и желае да се разграничи от зловещото наследство на миналото, тя сама би трябвало да организира полагането на царското сърце в първоначалния му гроб да стане с подобаващ най-добър за случая ритуал. Слава Богу че поне сърцето остана запазено по една случайност, така че гробът няма да е символичен, а действителен.

— Би ли могъл да се уважава народът ни, без да има запазена историческа памет?

— Това, което казвам за сърцето на Царя, просто не се нуждае от коментар. И дълбоко съм убеден в това. Аналогични са въпросите и с гроба на Апостола.

— Вие имате идея да се направи нещо подобно и с Левски?

— Да. Понеже костите на Апостола, разкрити в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“ на 30 май 1956 година, са укрити или унищожени, гробът му би могъл да се възстанови, като се сложи урна, съдържаща част от добре запазените му коси. В специална климатична среда. Те са такава органична част от него, колкото и „изчезналите“ кости. Така е и със сърцето на цар Борис III. Това в никакъв случай не означава, че не трябва да се издирят и костите на Царя, което е много по-лесно осъществимо, отколкото да се намерят костите на Левски. Надявам се да знаете защо…

— Зная това, което е известно на всички, че след пренасянето на останките на Царя в новия му гроб във Врана през 1946 година, през 1951 година параклисът над гроба е бил взривен, а тялото извадено през нощта от ковчега и занесено неизвестно къде засега.

— Има още живи хора, които са участвали в това и знаят къде са укрити тленните останки на Царя. Казвам укрити. Да се пали огън, за да се изгори балсамираното тяло, е неправдоподобно, светлината би създала допълнителни рискове за разкриване на „акцията“. Т.е. тялото съществува. То е някъде в земята и трябва да се намери.

— Може да е хвърлено в съседната река, както някъде бе писано.

— Не биха го хвърлили там. Първо — Искъра не е толкова дълбок. И второ — „скриването“ във водата е най-несигурното нещо. На всичкото отгоре тялото на Царя е било „законсервирано“, за да има дългогодишна трайност. А от погребението през август 1943 до март 1953 година времето за такава консервация е нищожно. Така че почти сигурно е тялото да е било отново заровено. Трябва само живите свидетели да покажат мястото. Това ще е един начин да докажат дали все още имат съвест.

— Те са действували по нареждане?!

— Има си хас! Не може взривяването на параклиса, кюртирането на гроба и гаврата с тленните останки да са станали без изрична заповед, и то от най-висшето началство…

— Кой смятаме, че носи отговорността?

— Червенков е тогава на върха, но дали той е решавал въпроса? Или някой от Москва? Спомнете си, че Кайзер Вилхелм бе изваден от гроба му в Потсдам и пренесен в едно затънтено място. Но още в първите дни след сливането на Източна със Западна Германия бе върнат на старото място. Колко още гробове и паметници бяха сринати и не само в България, а навсякъде в сателитите на Съветския съюз. Гробове като този на Левски и цар Борис III не бяха нужни на страната ни, която сталинизмът се опитваше да претопи в социалистическото братство. Насмалко да бъдат унищожени и костите на цар Калоян. А през 1946 година археолозите изхвърлиха в Янтра костите на Иван Александър. Искам да наблегна, че това беше дирижирано отгоре, приведена в действие политика за унищожение на националните символи. Така че независимо дали Червенков щеше да е позвънял и наредил — гробът на Царя нямаше да оцелее. Те собствените си първенци погубиха, та ще се препънат в някакви гробове и кости! И не забравяйте още, че след 1944 година България се сви отново в най-тесните си граници. Кому бе нужно да си спомняме за цар Борис III Обединител? Царят, който ни бе върнал Тракия, Добруджа и Македония? А в прегръдките на болшевиките знаете как попаднахме.

— Отговорността?

— Съдът на времето ще свърши тая работа. С нас или без нас. Що се касае до гроба на цар Борис III, това е наш не само държавен, а и народен дълг. Един поне царски гроб да имаме най-сетне! Макар това да се посреща неохотно от някои среди. Цар Борис III като монарх е един от символите на тази държава. А без тях България може ли да е България?