Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Да не служим на чужди интереси

— Критиката смята, че „Диви разкази“ е книгата на Вашия живот. Съгласни ли сте с такава оценка и какво бихте казали за написването?

— Не възразявам, че с „Диви разкази“ моето име най-силно прошумя. Те изтърпяха най-много издания — 14 български и 29 — на чужди езици, донесоха ми най-много слава, но въпреки това, мисля, че най-тънките струни на моето творчество се намират в „Шумки от габър“. Лошото на тази книга е, че тя е за по-ограничен кръг от читатели с по-специална естетическа култура. „Диви разкази“ написах за шест месеца, след като сюжетите бяха отлежавали в дневниците ми с месеци и години.

— Вие сте на нож и с редица филолози и автори на учебници. Какво не харесвате у тези „модерно“ мислещи български учени?

— В момента се извива голяма вихрушка над българското образование Направени бяха опити да бъдат изтеглени от литературните учебници класици като Вазов, Захари Стоянов, Йовков и други поради „националните им тежнения“. Сега Световната банка се опитва да овладее нашето образование. Те ще ни препоръчват учебници, по техни образци ще се провеждат изпитите и т.н. Това е една реална и може би най-застрашаваща националното ни образование културна опасност.

Съюзът на писателите се опитва да противодейства, но това е много трудно.

Трудно се противостои на доларите и особено на много по-лесно пръсканите петродолари.

— Според Вас ще издържи ли българската книга конкуренцията на преводната?

— Ще издържи. Още по-вече преводната литература, която сега залива нашият пазар, е в деветте си десети порно книжнина за обслужване на онанисти.

В България има много и то взискателни читатели и като спадне цената на недостъпната засега българска книга, те отново ще се върнат към нея. А цената е така висока, защото държавата се опълчи срещу българската книга, натовари я с най-високите на света данъци. Но ще дойде време да плаща за такова престъпление. Това е една от сладките мои надежди.

— Българите и сърбите са близки народи — и като територия, и като духовност — но като че ли не се познават достатъчно. Това се отнася и до писателите на двете страни.

— Хиляди българи и сърби се сблъскват за пусто и празно (особено през последното столетие). Много вреди сме си нанесли, на много чужди интереси сме служили. Мисля, че сега е време да поумнеем, да съближим и обединим около онова, голямото което ще ни даде възможност да оцелеем в този кипнал около нас продажен свят. Ако писателските съюзи на двете страни не го разберат това и дадат пример — то ще означава, че нито си познаваме историята, нито сме се поучили от нея, нито сме истински писатели.

в. „Братство“, Ниш — 1.XI.1994 г.