Николай Хайтов
Троянските коне в България (30) (Книга първа)

Славянско племе ли са помаците или са марсияни? Крайно време е да бъде образувана „Жълтушенска помашка република“

Не скривам, че се изненадах след прочитането във в. „24 часа“ от 29 април т.г. на изявлението на кмета на Родопското село Жълтуша и водач на новата Демократическа партия на труда Камен Буров, че „помаците са славянско племе, което и преди 681 г. е живяло по тези места“, т.е. в Родопите. Прерових книжнината, в която е отразено проникването на южните славяни в нашите земи, но не открих ред споменатите от хронистите двайсетина славянски племена да е имало племе „помаци“. Нито преди, нито след 681 г. Това ме кара да мисля, че марсияните, за които толкова много се е говорило и писало, са навярно именно тези Бурови помаци. Вместили са се те незабелязано още преди 681 година сред племената „смоляни“, „драговичи“ „мърваци“, за които е установено, че презаселват Родопите в края на петия век и така укриват от зорките погледи на историците своето никому неизвестно досега етническо „малцинство“.

Още по-куриозно е в случая, че загадъчните помаци така добре усвояват българския език на съседните им славянски племена, че дори президентският съветник Михаил Иванов не можа да открие каква е разликата между него и „помашкия диалект“, когато неотколе реши да развърже тази филологическа загадка.

Сега сме на кръстопът на кого да вярваме: дали на Буров или на Митхад паша, бившия генерал-губернатор на Дунавския вилает и великия везир на Османската империя. Според него „помаците са българи-мохамедани“, „наследници на потурчени българи“. (Виж интервюто на големия османски сановник в „Ла ревю Сиантифик дьо ла Франс е дьо Л’етранже“ от 8 юни 1878 г.)

Не по-малко изненадващо е съобщението на Буров, че помаците приели исляма „доброволно“.

Цяла серия учени — чужди и наши — десетки томове написаха по този въпрос и никой не успя да открие, че потурчването на помаците е станало изцяло полюбовно. А ето че нашият съродопчанин Буров пипна това откритие след една само командировка до Америка. И вероятно не случайно след това негово отиване до новия Ерусалим на нашите надежди, в ООН-то е била „открита папка, че у нас има помашко малцинство“. След попълването на въпросната папка нищо друго не остава, освен да се открие и процедура по самоопределението на една, да речем, жълтушенска помашка република!

Едно само в изявлението на Буров не е достатъчно ясно: как е пресметнал той, че помаците са 500 000 — нито повече, нито по-малко? При последното преброяване числото на гражданите, афиширали се като българи-мохамедани, на които майчин език е българският, възлиза на 143 000. Откъде наистина е взел останалите 357 000 „помаци“?

Добре би било, ако най-младият засега основател на малцинствената партия обясни откога ООН-то е завело практика да вписва в тефтерите си коя група от населението по света е етническо „малцинство“, преди да е изявила тя волята си по този въпрос с референдум?

Ами ако 143-те хиляди родопски мохамедани, които са се самоопределили при преброяването като „българи“ въпреки огромния върху тях натиск, не се поддадат на усилията на господин Буров да ги отцепи като „помаци“, как ще отчете скъпичката си командировка до Америка?

Не е ли по-убедително да се обявят помаците за някое от многобройните тракийски племена, обитавали някога родната ни планина? Племе, което със силата на меча е било заставено от завоювалите го славяни да научи българския език така добре, както свети Климент Охридски и неговите най-талантливи ученици дори не са го знаели, а след това османските завоеватели скланят на молбата на това същото племе да го „потурчат“?

Ето една версия, която обиграните по време на кърджалийските възродителни процеси етнолози и историци с готовност биха подкрепили. Те ще напишат за случая необходимите научни съчинения. Нужен е само знак.