Николай Хайтов
Троянските коне в България (21) (Книга първа)

Свирепото настроение заразява и Хайтов

— Господин Хайтов, днешните политици превърнаха, комай, образа на Левски в клише. Всички се кълнат в светлия му образ. С какво би трябвало, според Вас, да се съобразяват днешните политически лидери, когато става дума за Апостола?

— Всякога, през всички времена у нас от Освобождението насам, политиците са се стараели да сложат Левски върху своето знаме, да се впишат като негови последователи и приемници. Разпъването на Левски на кръст продължава и сега с особено ожесточение и не виждам изгледи да спре. И което е най-странното: в хоровите препирни за Левски всички забравиха най-важното (да не казвам страшното) — новите учебникари тихомълком измъкват Апостола от страниците на историята, а неговото присъствие там непрестанно се стеснява, изсушава и умъртвява. Най-пресен пример са издадените миналата година „Записки по историята на България“, където на Левски, на неговото велико дело са отредени двайсетина реда, а от десетината обичайни за него суперлативи, употребявани в съчиненията до 1944 година, е оставено само едно, и то най-сухото: „изтъкнат организатор, стратег и тактик“. Така че на практика Левски се заличава планомерно от паметта на поколенията, евакуира се от учебниците, като все повече се стесняваме от факта, че той се е одързостил да се надигне срещу османското робство.

— На какво, според Вас, се дължи това?

— Левски е знаме на българщината. Явно има сили, на които им се не ще да се развява това знаме, което те сочат напоследък като знаме на „национализма“. Могъщи сили са у нас в действие, за да заличат остатъците от националното самочувствие у българина и да се превърне той в лесносмилаема пихтия. Те сякаш не виждат разликата между национализма, т.е. родолюбието и шовинизма, който никога не е бил черта на българина.

— Но защо държавните институции мълчат по този проблем?

— Но нали тъкмо държавните институции, каквото е Министерството на образованието, дава „тон“ на учебникарите какви учебници да пишат? Нали тъкмо в това министерство се разиграва фарсът с новите учебници по литература, свързано с „евакуацията“, оттам и от програмите за обучение на някои от класиците в поезията и прозата, заподозрени в „национализъм“ или пък революционни навеи. В момента се прави всичко или почти всичко, за отродяването на младите от традиционната българска литература и култура — мога да посоча десетки примери.

— В печата се появиха съобщения за упражняване върху родопските българи-мохамедани натиск да се пишат турци. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

— Моето мнение аз съм го многократно изразил между другото в печата: този, както го нарекохте Вие натиск, е неоспорим факт, особено в Западните Родопи. Най-голям „принос“ за това играе лутавата политика към българите-мохамедани след 1990 година на правителствата. Хората отиват там, където някой им обещава опора. Като не я намират у нас, ще я търсят, където я намерят.

— Смятате ли, че имаме добра национална политика?

— От три години слушам, че все се каним да изградим „концепция“ за националната политика, отбрана и т.н. Накрая клекнахме и млъкваме и вече нищо не се чува по този въпрос. Нормалната (непродадената) държава има една трайна, естествена и вечна цел — да оцелее! Да се съхрани в съществуващите граници — с всички средства, на които е способна. Аз не зная да е имало досега друга „концепция“ за отбраната на една страна. Ето защо, нормалните, свободните държави правят всичко, за да имат надеждна армия и, разбира се, надеждни съюзници Ние в момента нямаме нито едното, нито другото. Един български генерал каза, че трябвало да се води борба с национализма в армията. Ако тази борба сполучи или е вече сполучила — смятайте, че ние вече нямаме армия, т.е. хора, готови да умрат за своето Отечество. Не виждам да сме се достатъчно постарали да си осигурим и надеждни съюзници. Дано това да се прави тайно, но ако съдя по някои явни признаци, малка е и тази вероятност.

— Интересно какво бихте казали за Югославия? За новата „Мини Югославия“, т.е. съюзната република Черна гора и Югославия?

— Ще ви кажа това, че след като признахме Македония за независима държава и тази наша малка съседка престана да бъде ябълка на раздора между сърби, гърци и българи, както е било 1000 години подред — нищо не ни пречи да си бъдем отсега добри съседи, както с нея, така и със Сърбия и Черна гора. Стига сме били оръдия на чужди интереси и то в един момент, когато светът така се е затресъл, че ще е истинско чудо, ако не се срути. Време е да се поучим от историята, ако въобще сме способни на това.

— Не се ли провини достатъчно Мини Югославия в сегашната война в Босна и Хърватско, за да можем да си оправим отношенията изведнъж?

— Кой колко се е „провинил“ — не сме ние, които ще съдим. Има за това ООН, има Международен съд в Хага. В този конфликт ние не можем да бъдем съдници, това би означавало по същия начин да съдят нас.

— В каква степен бихте зачели, ако зависи от Вас, становището или нареждането на тези европейски и над европейски институции ако то е за въвличането ни във война (или би довело до война) със Сърбия.

— Само това — не. На никаква цена. Който би се опитал да ни въвлече в тази война, той не ни мисли доброто. Нещо повече, именно подобна война биха могли да използват някои външнополитически агресивни сили, за да ни прегазят и завлекат в пропастта. Тук трябва да проявим непоколебима твърдост, достатъчно сме се държали като непълнолетни. Вижте какво правят чехите?

— Какво имате предвид, като споменавате чехите?

— Имам предвид, че те единствени от бившия ни „обрулен“ източен лагер отказаха да получат определеният им 400 милиона долара от МВФ (Международния валутен фонд). Казаха: „Ще се оправяме сами и без вашата помощ“. Защо ние така ожесточено се натискаме за тия пари, а те ги връщат? Те ли не са в ред или ние?

— Вие какво мислите?

— За чехите съм сигурен, че са в ред, но не мога да кажа същото за нас. Ние се мъчим за отскубнем колкото се може повече заеми, с част от тях да свършим някаква работа, останалите да потънат в нечии дълбоки джобове, а идните поколения данъкоплатци — да ги плащат с лихвите, докато свят светува…

— Да не сте против заемите?

— Абсолютно! Заемите ни залъгват и не се хващаме за работа, както би трябвало. Ако се направи един разбор на заемите в нашата следосвободителна история, ще се види, че тяхната фактическа ефективност за развитието на националната икономика е силно проблематична. Заемите обикновено — под една или друга форма — се разграбват. И, повтарям, те по-скоро ни залъгват да не се хващаме за работа, както би трябвало. Спасението в икономиката идва от една-единствена посока: засилване и рационализиране на производството, а ние в момента така подрязваме корените на туй производство, че дълго ще чакаме мечтания икономически възход.

— Явно, че днес сте в свирепо настроение. Често ли Ви се случва?

— Напоследък все по-често. Може да е от горчивия опит и годините.