Николай Хайтов
Троянските коне в България (42) (Книга първа)

Българите мохамедани не се предадоха

Говоря за онези около 140 хиляди души, които се преброиха миналата година като „българи“, та макар и мохамедани. Преброяването се извърши, без да се вземе предвид опасността от бъдещо малцинствено раздробяване на страната — в това няма съмнение, както е вън от съмнение, че бяха употребени от известни среди всички възможни усилия т.нар. „помаци“ да се пишат за „турци“ и майчиния си език да обявят за турски. Среднородопските българи мохамедани не се поддадоха на този план и не се отрекоха от народностния си произход. Трябва да се признае, че това не бе просто „преброяване“, а героически отпор срещу вътрешните и външнополитически сили, които се стремят да ги увлекат в сепаратизъм. Тези сили очевидно бяха вбесени от поведението на българите мохамедани и се впуснаха в една безогледна кампания за тяхното обособяване като „небългари“, говорещи небългарски език. Появи се в пресата интервюто на Камен Буров, в което същият прокламира версията за небългарския произход на „помаците“. Малко подир това по Радио „Христо Ботев“, в предаването „Добър ден“ на 12 май т.г. доцент Светла Иванова от Софийския университет обяви, че българският език, на който говорят помаците, не е достатъчен да ги определим като „българи“. Разбра се от предаването, че цяла една група начело със същата Св. Иванова обходила Средните Родопи, за да прави социоложки и етнически проучвания и че въпросното начинание било спонсорирано от президентството.

Странно е съвпадението, че съветникът на президента по етническите въпроси Михаил Иванов най-усилено разгласява напоследък в интервюта по радио „Свободна Европа“, по българското радио, в пресата и пр. версията за небългарския произход на „помаците“.

Време е да си припомним, че още преди преброяването в края на миналата година известни организации развиха усилена (явно подготвителна) дейност в Средните и главно в Западните Родопи. Центърът за изследване на демокрацията и фондацията „Фридрих Науман“ организира между 8 и 10 ноември 1991 г. специален семинар под наслов „Аспекти на етнокултурната ситуация в България“ и в издадената по този повод луксозна книга за вътрешно употребление може да се прочете знаменателното изявление, че „помаците се усещали като етническа «междинна група»“. Това беше първата колеблива крачка към следващите много по-категорични изводи, направени на семинара, състоял се в родопското село Ковачевица през лятото на 1992 г., организиран от Името на никому неизвестното досега Българско общество за регионални културни (културоложки) изследвания. Тази именно загадъчна организация провежда от 6 до 9 август м.г. международен уж семинар на тема „Проблеми на помашкото малцинство“ (вж. статията „Приложната етнология и българомохамеданите“ от Ст. Райчевски, сп. „Родопи“, кн, 5, 1993 г.). Никой от селото не успява да узнае имената на участвалите в този семинар (обявлението за него било на английски). Известно е само, че трима от участниците са били българи, един американец и един турчин. Резултатите от семинара, както обикновено, не са обнародвани. Но е известно категоричното определение в афиша на помаците като „малцинство“.

На 21 и 22 декември 1992 г. в СУ „Кл. Охридски“ отново се провежда научна конференция от „Проект за етнически взаимоотношения“ (вж. посоч. статия на Ст. Райчевски). Участват в нея студенти и научни работници. Редом с циганите тема са отново и „помаците“, а изводите от конференцията, макар и завоалирани, са все в тоя дух, че „помаците“ са етнически обособено малцинство.

Важна подробност, отбелязана в същата статия, е, че „Проект за етнически отношения“ представлява американска организация, основана през 1991 г. в Пристън, Ню Джърси, САЩ. Видимата й цел е да разрешава с мирни средства етническите конфликти. Събранието в СУ е по всяка вероятност спонсорирано от задокеанска организация, която се е така трогателно загрижила за етническите ни проблеми.

Няма да изброявам кои още организации, фондации, секти и „общности“ работят на най-бързи обороти за отцепването на българите мохамедани като „етническо малцинство“. Едно е ясно: чуждата намеса тук не се прикрива, а нашият университет напълно съдейства — неизвестно засега на каква цена — на задграничните проекти за утвърждаването на „помашко“ малцинство у нас. Ето защо в нито един от изброените семинари и божем научни сборища не е поканен да участва нито един от известните и утвърдени у нас специалисти по етническите проблеми из Родопите. Всичко се прави на тъмно с благосклонното съдействие на президентските съветници, на университетското ръководство и на Бог знае още кои институции и ведомства. Казано накратко: пред очите ни се разиграва един чисто политически, с научни декори, театър, един безцеремонен опит на професионални дестабилизатори да откъснат от българската народностна общност в Родопите едно „помашко малцинство“.

Босна е красноречив пример до какво могат да доведат подобни неуморни старания. Питам се: няма ли да се чуе глас в парламента срещу тъй опасната и явно враждебна спекулация с българите мохамедани? Ще се посепне ли Комисията по националната сигурност в парламента? Какво ще предприеме?

Освен ако някоя фондация не е вече обявила държавата ни за нелегитимна.