Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

„… и водите, и земята, и въздухът — всичко това се крепи на горите!“

— Екологичните действия на страната напоследък отговарят ли на количеството думи по тези проблеми, в кои направления и в каква степен?

— Не ми е известно от 5 години насам да е решен — в някаква забележителна степен — който и да е от парливите, свързани с опазването на околната среда проблеми. Спрени бяха по едно време хидросъоръженията за прехвърлянето на водите на р. Места. Спряно беше строителството на АЕЦ в Белене, също и оловното производство в ОЦК — Асеновград, но това беше преди три години. А спирането не означава решаването на проблема: около ОЦК — Асеновград, почвата си е така добре натъпкана с оловни аерозоли, както изпреди. „Промиването“, т.е. оздравяването на един килограм почва се равнява, доколкото ми е известно, на цената на декар незамърсена земя. Това е само микроскопичен пример за това какво може да струва замърсената веднъж природа — реки, води, земя, да не говорим за въздуха. То струва големи пари, а държавното съкровище на страната е изметено до прашинка. Ето защо за екология ще продължаваме да си говорим, защото напоследък тя се вмести в политиката (създадоха се три-четири партии, ако не са и по вече), така че еко-шумотевицата няма да заглъхне, но това ще са приказки, залъгалки. Нещо повече — екологичната обстановка рязко започва да се влошава.

— Какво имате предвид?

— Имам предвид бързо проникващата в горите корупция и очертаващото се в близките години гороломство, което ще надмине, по всяка вероятност, и най-песимистичните предвиждания предчувствия. Вече се секат създадените изкуствени предимно борови, насаждения от припрени бивши техни собственици. В ход са коренежи на цели горички, дори и защитени, вододайни и други, свързани с целостта на водното ни стопанство, зони. Някога контрабандата се вършеше с магарета и мулета, сега с тирове, посред бял ден (не говоря за нощем какво става!). Златна дървесина хвърчи към Турция и Гърция не без знанието понякога и на т.нар. горски власти.

— Защо ги назоваваме „тъй наречени“. Не са ли власти?

— Вижте, нека да си говорим откровено, за да има смисъл този наш разговор: властта на директорите на лесничействата в момента е съвсем условна. Имаш и упражняваш властта, докато имаш благоволението на своя началник. Сега, съгласно новия Кодекс на труда, могат да те уволнят по чл. 328, т. 5, 12 и пр. „поради липса на качества“, без шефът да е задължен да доказва тази липса, нито за кое качество става дума; дали си професионално недъгав, или не умееш приятно да се усмихваш, или заекваш. Както и да е, работата не е шега.

— Но това е Кодекс на труда. Приет от Народното събрание.

— Може от две народни събрания да е приет! Този кодекс е едно жестоко недомислие, да не кажа по-силна дума. Три-четири пъти като се приложи тоя кодекс при смяната на две-три правителства, запомнете ми думата, че няма да има лесовъд, който да е могъл при този кодекс да си гледа работата по „закон Божи“, т.е. честно. Сега най-малко от десет места могат да ти поискат уволнението и да го постигнат: ако местните контрабандисти алармират „Подкрепа“ или КНСБ, убедят ги или ги подведат; ако местните жители се оплачат на кмета или кметицата, а тя пък на областния управител; ако забраниш пашата на козарите; ако откажеш някому сделка, а той се случи „човек“ на тогова или оногова, съпартизанин и пр. Изобщо никога лесовъд не е бил в по-унизително положение от сега, в момента. Директорът, разпоредителят със зеленото злато в даден район, е перушинка в ръцете на една-две дузини хора, които всеки момент могат да му „духнат под опашката“, както стана това със сума лесничеи.

— Това ли имахте предвид, когато писахте неотколе в един от столичните вестници, че гръбнакът на родната Природа това са горите и че ако го пречупим този гръбнак, ще рухне малкото здраве, което е останало от тази Природа?

— Точно това имах предвид, с тая разлика, че тогава новият Кодекс на труда още не бе узаконен и партизанщината не се развиваше с такава острота. Представете си, с целия си горчив опит, който имам, аз повярвах, че екологичните партии вън и вътре в парламента ще се обединят, за да не допуснат разхищението на горите, защото при подобно разхищение цялата им останала система пропада без остатък: и водите, и земята, и въздухът! Всичко това се крепи на гората!

— Това би трябвало да разтревожи и Министерството на околната среда…

— Министерството на околната среда не забелязвам особено да се е разтревожило. То прилага същия Кодекс на труда, както и горското ведомство, и нещо повече — неговото внимание сега е да приобрети защитените горски територии, да ги пази и управлява.

— А какво мислите Вие за това начинание, как би се отразило това на тези територии?

— Вижте, това е нов опит за въвеждане на двувластие в горите, а двувластието е дори по-опасно от липсата на каквато и да било власт. През 1952 г. беше въведено веднъж подобно двувластие и точно през този период гората бе невъобразимо осакатена с около 30 милиона кубика, изсечени над прираста. Зрелите насаждения оттогава не могат да се оправят от този погром. Освен това, основната функция на Министерствата на околната среда да контролира процесите по замърсяването и оздравяването на въпросната среда, но не и да я управлява и стопанисва. Защо не поиска МОС да управлява Тракийското поле? Водите в реките или морето? Да стопанисва рибата и т.н.

Къде, в коя държава има подобно нещо, та се е затирило нашето МОС да управлява „защитените територии“, нова полиция да назначава. Милиони разходи за една чиста приумица! Защитените територии са „потопени“ в останалата, незащитената, да я наречем, гора, те са биологически и физически свързани, не може двама управители да делят върху това „цяло“ мегдан. То е все едно МОС да поиска да управлява отделни участъци от морската повърхност, защото и морето е, както и гората, едно биологично цяло. Представете си, че лесовъдите рекат да изсекат гората около дадена защитена територия няма ли това да й се отрази гибелно?

Микроклиматът, слънчевото греене, водният режим, фауна, микрофлора — всичко рязко ще се промени и деградира при едно подобно, не дай си Боже, оголване на „защитената“ горска, а и тревна територия, ако се наруши заобикалящата я горска среда. Това е неоспоримо. Това е закон! Ето защо гората — защитена или не — не може да се управлява на парче.

— Доколкото чувам, доводите на МОС са в това че щели сме да продаваме природа срещу дълг. Чували ли сте такова нещо?

— Чувал съм. Това е несериозно. Ако има подобна възможност да се „продава“ природата срещу дълг, то защо да не извърши тая магическа операция ведомството на горите, което много по-добре знае какво да продава, ами ще предостави това на МОС?

— Да ви попитам накрая за Вашия „Дневник“, След издадените книги първа и втора ще има ли и други? И ще има ли в тях нещо повече от лесовъдските ви преживелици?

— Имам три тома, готови за издаване от трети до пети, но сега отлежават.

— Не сте ли ги предлагали на някое издателство?

— Не. Нямам обичай да предлагам. Липсват ми „пазарни“ рефлекси. Пък и нека да отмине тая порно-еротична буря, която се е извила над книжния пазар, че тогава да видим ще се печат ли въобще български книги.

сп. „Гора“, кн.4 — 1993 г.