Николай Хайтов
Троянските коне в България (173) (Книга първа)

Не сторих поклон

— Г-н Хайтов, 80 години живот, при това активни и бурни години, носят ли Ви усещане, че в изтичащото столетие Вие не сте пропуснали нищо важно? Че просто сте побратим на това красиво и страшно столетие?

— През годините, които преживях, много важни неща съм пропуснал, но две от най-важните успях да постигна — да реализирам словесната си дарба и да запазя своя вътрешна независимост, макар и с цената на много тежки преживелици и битки. Останах верен на себе си и смятам това за най-голямо свое постижение в живота. По направо казано — никому не сторих поклон.

— Каква всъщност е Вашата оценка на XX столетие? Какво е личното Ви събитие или събития в него?

— Най-характерното за настоящото столетие са коренните промени в живота на хората, промени, предизвикани от техническата революция. Тези промени прекроиха цялата икономическа основа на света, а също и традиционната християнско-библейска душевност на хората, особено в нашата страна. Ясно открояващата се до 1950 година трудова нагласа на българина изчезна и бе заменена с консумативната нагласа, със стремежа към наслада, под който знак преминава и сега, в края на столетието животът на 95 процента от младите хора. Границата между „добро“ и „зло“ са опасно размити, нравите се оварваряват и цивилизованото, уж, човечество деградира. Поголовната дехуманизация е факт, престъпността застрашително нараства, а корупцията е световна беда. Характерно явление за края на нашето столетие е човекът без спирачки, възпитан през втората половина на XX век. Този човек с помощта на телевизията възведе насилието в култ. Мисля, че това е началото на края, на съвременната цивилизация. Накратко казано оценката ми за отиващото столетие е, че това е последното столетие на човещината в традиционния смисъл на думата.

Що се отнася до личното ми събитие през това столетие, то е, че обстоятелствата ми дадоха възможност да развия дарованието си за писане и да оставя по този начин някаква диря след себе си. Още по-определено мога да кажа, че моят „звезден миг“ в живота бе състоялият се на 4 юли 1954 г. наказателен процес срещу мене в качеството ми на лесничей, който завърши с 8-годишна присъда (по-късно отменена). Тази присъда стана причина за дисциплинарното ми уволнение и така бях заставен да се прехвърля в литературното поприще. Поуката е, че дори едно лошо само по себе си събитие може да има щастливи последици.

— Тъй като останахте и до днес единственият представител на понятието „писател-лесовъд“, а да не подминаваме и факта, че сте били и действащ инженер в горите, интересно е да определите какви събития в горското дело, което тази година навършва 120 години, смятате за значими?

— Едно от най-значителните събития в горското дело, на които аз лично съм бил свидетел, е стопанската експлоатация на държавните гори. Тя бе въведена в началото на трийсетте години от инж. Димитър Загоров, един гениален лесовъд, който ликвидира незаконните сечи и контрабандата в горите на България и наложи железен ред в горското стопанство. Това стана след преврата на 19 май 1934 година, когато политическите партии бяха забранени и корупцията със зеленото злато на България прекратена.

Що се отнася до най-значителното с положителен знак събитие в горското дело по времето на социализма, това е големият размах в залесяването и превръщането на нискостъблените гори във високостъблени, за което средноинтелигентният български гражданин ни е чул, ни разбрал. Лесовъдите не умеят да правят пропаганда и направеното от тях остана в забвение.

Най-значителното събитие в началото на века е усиленото укрепяване на поройните зони в България и залесяването им. Освобождението от турско робство ни бе сварило като една опороена, обезлесена страна. Първите лесовъди излекуваха поройните рани на родината в Казанлъшко, Асеновградско и къде ли не. Но и това стана тихомълком, намери се само един лесовъд — Петър Манджуков, който остави специално написани записки за първите залесители, които аз издадох в книга преди тридесетина години. Никой обаче не се сети да я преиздаде. Казах ви, че нашата горска пропаганда си остана на нулево равнище през целия много сложен, труден горскостопански живот.

— А какво според Вас е най-голямото гороломство от началото на века до днес?

— Това, което се върши сега в момента, е най-голямото вероломство, защото се сече не с брадва и трион, а с моторни резачки, и се изнася не на магарешки самари, а на бързоходни камиони, посред бял ден. Това се нарича масова механизирана контрабанда, възникнала като резултат от беззаконието и корупцията в нашата страна.

— През втората част на века човекът стъпи и на Луната, поби едно знаме там, но се върна на земята и продължи да живее тук, където страданията не са малко. Какво всъщност крепи живота на нашата планета?

— Животът на планетата ни се крепи на водата и кислорода в атмосферата, а и на самата атмосфера, без която щяхме да бъдем опалени като главни. Това наше съкровище, наречено Земя, е както изглежда велика находка, рядка, може би единствена във безкрайния всемир, която ние, хората, сами с голяма бързина унищожаваме в буквалния смисъл на думата. Отравяме я и я заравяме с боклуци. Изтребихме три четвърти от животинския мир само през текущото столетие, да не говоря за зелената покривка на земята, подложена и тя на унищожение.

— Казвате, че и днес, на 80 години, без затруднения нацепвате кубик дърва. А през тази година „колко“ кубици слова сте подредили?

— Тази година завърших новата си книга „През сито и решето“, която сега подготвям за печат. Вътре са и моите бурни лесничейски години.

— Какви са вашите „железни аргументи“ в подкрепа на лесовъдската професия днес?

— Няма за лесовъдската професия „железни аргументи“. Никой не се интересува от тях, а телевизията, главната ни „учителка“ в момента, се занимава със съвсем друго нещо — да показва голи кълки и кръвопролития екшъни, които възпитават у нас настоящите и бандити и насилници. В страна като нашата, където убиването и пребиването на хора е ежедневие, изсичането на горите преминава в пълна и зловеща тишина. Това са „железните аргументи“ сега.

— А дали ще има в бъдеще други?

— Сигурно. Не зная дали аз ще го видя, но този вандализъм не може да трае вечно. Хората върху планетата дишат един въздух. VIP-персоните в богатите държави може би ще се досетят, че дишат същия въздух, както и обитателите на третия свят и ще направят, може би, необходимото усилие да съхранят зелената покривка на планетата. С цената на един само бомбардировач може да се оправи екологията на цяла една България.