Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Карабашев и АСП разграбиха книгоразпространението

— Как живее днес българският писател?

— От 40 години се движа в тези среди, но българският писател никога не е бил по-угнетен и по-затруднен. И то в основното нещо — онова, което той пише, дори и да е гениално, няма никакви или много малки изгледи да се появи на белия свят. Малко са издателствата, които могат да издадат сега една книга, и никой не е сигурен дали тя ще се продаде при съкрушителната конкуренция на сергиите — друг книжен пазар няма. В България останаха няколко книжарници, който все още не са приватизирани. Когато и това стане — крахът ще е пълен.

А всеки си има читател — един е в Разград, пет души са в Плевен, 10 души са в Смолян и т.н. Но книгата не отива дотам, тъй като е разрушено основното звено. „Политграфиздат“ имаше складове на „Момина чешма“. Продадоха ги за 35 млн. лева. Министърът Карабашев подписа продажбата. А този имот струва 750 млн. лв. — той е с 40000 дка площ, от които около 20 000 дка застроена. И оттогава се скъса връзката, обезглавено бе цялото книгоразпространение. Казват, че това било приватизация. Това е грабеж, който се отразява върху цялата култура. Неслучайно книгоразпространението бе прехвърлено в Министерството на търговията, където не е било никога от 100 години насам. Прехвърлиха го, за да могат да лапнат книжарниците.

Напишете го, без да омекотявате думите. Сега се мъчим да го върнем обратно към Министерството на културата, където му е мястото и където винаги е било.

Ще видим дали ще се преборим с онези, които са ударили око на последните предприятия по окръзите!

— Доста нови членове — млади и позакъснели вече автори, влязоха в редиците на СБП. Това отразява ли се на реномето му?

— Новоприетите са около 50 души и с тях ставаме около 500. Според мен влязоха свежи попълнения от имена, които вече са известни, които нямаше как и не биваше да се оставят вън от съюза. А това, че хората напират — има още около 150 души подали заявления, говори определено за авторитета на организацията. В края на краищата това е Съюзът на писателите и всички (с едно изключение) по-значителни имена са в него. Единственият отказал се, и то преди аз да встъпя тук като председател, е Блага Димитрова. Поводът бил, че не са приели Александър Йорданов, Томов, Енчо Мутафов и не си спомням още кой беше.

— Поддържате ли отношения с другите приятелски съюзи?

— Има само един друг писателски съюз — на независимите писатели. В него има сериозни хора. И попълненията, които идват при нас, са и оттам. Има хора, които искат да са и там, и тук. Що се отнася до Свободния съюз на писателите, Той е съюз на всичко друго, но не и на писателите.

— Готвят се поправки на Закона за данъчното облагане, които ще засегнат и творческите съюзи. Как ще се отразят те на СБП и на социалния статус на писателите? Ще предприемете ли някакви „насрещни“ мерки?

— Промените, които се готвят, са направо ужасяващи. Творческите съюзи излизат от графата „Обществени организации с идеална цел“ и се приравняват към търговските фирми. Това означава, че средствата, които отделяме за безработните писатели, за лекарства, за лечение, за пенсионни добавки и т.н. (което е в основната цел на творческия фонд, създаден през 1914 г.), всички те ще се облагат отново — като че правим с тях търговия. И сега, ако поправките се осъществят, то ще е краят на творческите съюзи. Този, който ги е измислил, го е направил с чистата умисъл окончателно да доразруши онова нещо, което беше съсипвано от 1990-а година насам. Онова, което като министър Елка Константинова направи — изравни данъците на порнографията със сериозната литература, беше първият удар. Вторият дойде със замразяването на Закона за творческите фондове. Третият беше, когато въведоха данъка-убиец — ДДС. Четвъртият, най-главен удар е разрушаване на книготърговската мрежа, когато прилапаха централните складове. Сега идва петият удар. И ако го приемат този закон, това няма да бъде Народно събрание. Това ще е антинародна, антикултурна, антилитературна политика, каквато няма равна на себе си в цялата стогодишна история от Освобождението на България насам.

— Защо се стигна дотук?

Аз отговарям за нещата, които са се случили откакто съм тук — от близо година и половина. От тогава до сега не е имало нови опити за покушение. А за вече станалото, за пропуснатите шансове за отпор — не е имало кой да се обади, да сигнализира, не е имало кой да се бори. Сега се опитваме, но какво от това? Документите са изящни — подписва Карабашев, Комисията за цените оценява на 85 млн. лв. имота и пет пари никой не дава. Това се нарича реформа. А си е жив грабеж. Реформа е, когато се направи оценка, обектът се даде на търг и се вземе реалната стойност. А сега тя отива в тези, които правят комбинацията — Карабашев и неговите близки, т.е. АСП — това го напишете обезателно. Предполагам, че те в момента живеят от този вид сделки. Нали всяка партия набира средствата ходят нагоре-надолу, имат си клубове, значи имат пари. Откъде ги взимат?

— Вас ви обвиняват в неизгодно отдаване под наем на имущество на СБП, в продажба на 62 ценни картини — собственост на съюза, в далавери с легловата база на почивната станция във Варна. Какви всъщност са имотите на СБП и приходите от стопанисването им?

— Едно по едно. Отдаването на приземния етаж под наем беше за 40 000 (!) лева — 10 пъти по-ниско от пазарната стойност. Това е един декар площ. Сега наемателите са Мултигруп срещу 400 000 лв. месечно. Аз просто поправих мерника и поисках реалната стойност на тоя имот. Ако го даваш за 40 000 лв. и влезеш в комбина, ще получаваш поне още 40 000 лв, без никой нищо да може да ти каже. Аз можех да го направя, знам как се правят тези неща, но не съм си поставил такава задача. Пазарлъците са ставали на четири очи, както без пари са дали и една цяла станция в Хисаря. А що се отнася до картините, които продадохме — парите от тях се олихвяват и лихвите се употребяват само за социални разходи. Например през м.г. дадохме по 2000 лв. на 200 души, а това са близо половин милион лева. Иначе трябваше да вземем охрана за картините горе — досега щяха да ги вдигнат. За другото — част от легловата база във Варна даваме под заем, и то свободните легла. Благодарение на това, за първи път, откакто съществува тази база, тя спечели половин милион лева през миналата година, вместо ла губи по 3 милиона както досега. И това се дължи на ръководството на новия творчески фонд. Те си направиха една хубава сметка, спечелиха и за тази година очакваме 2 млн. лева печалба оттам.

Не бих казал, че СБП е беден като организация, защото доста имоти са купени със собствени — изработени, изстрадани пари. Така че нямаме никакъв подарък от държавата. Ние се издържаме от издателството. Сега, разбира се, то е в упадък, но пак има хора, които организираха този упадък.

— А какво е положението с подарени от писатели имоти?

— Сашо Настев дари една малка квартирка тук — това не е голям имот, но е хубаво като жест. Дъщерята на Марин Дринов ни дари апартамент от 50 кв.м, но още не сме го получили, защото там се е настанил един мошеник и сега се водят дела, които могат да продължат 5–6 и повече години. В Сандански една майка, синът й пишел стихове, дари къщичка. Има такива подаръци, но не са те основното в нашите имоти. Имотите си са това, което сме си купили и построили. Какъвто е случаят със станцията във Варна със 130 легла — построена е с нотариален акт. Станцията в Хисаря е подарък, но ние сме я достроили. Това е един също много ценен имот, който да не казвам кой, как и по какъв начин го ползва без никакви пари, но има сключен договор и с това се е свършила работата. Бившият дворец на Фердинанд в Ситняково, Чамкория, беше наш, но моите предшественици, побързаха да го върнат на държавата.

Аз зная за нещата, които буквално се бълват срещу мен. Това се прави, защото те подушиха и разбраха, че този съюз ще го изправя на крака. Смея да го направя, а това им боде в очите. За да може да се разграбва нещо, анархията винаги е по-благоприятна. Бяха хвърлили око на имотите на съюза да ги приватизират един по един. Както приватизираха, да речем, „Литературен форум“. Отмъкнаха го вестника заедно с пишещи машини, с 35 килима, с 20-ина първокачествени картини — имущество над 2 млн. лева. Завлякоха го и отиде. Това искаха да направят и с трите основни почивни творчески дома във Варна, Созопол и Хисаря. Но без бой няма да се дам.

в. „Репортер Г“ — 9. VI. 1995 г.