Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Троя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lord of the Silver Bow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Stan Tody (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дейвид Гемел

Заглавие: Повелителят на сребърния лък

Преводач: Симеон Цанев

Издател: ИнфоДАР

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978-954-761-278-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13560

История

  1. — Добавяне

III

В дълбините на двореца Андромаха стоеше пред покоите си, вгледана в сивите очи на Касандра. В тях имаше ужас.

— Кой идва? — попита тя меко.

Момиченцето премигна.

— Кръв по стените. Кръв… навсякъде. Моля те, вземи лъка.

Детето трепереше. Андромаха пристъпи напред и взе оръжието от ръката и. Касандра и подаде и колчана с двадесетте чернопери стрели. Тя го преметна през рамо.

— Ето! Взех лъка! Успокой се, малката. Никой няма да те нарани.

— Не — съгласи се Касандра с въздишка. — Мен никой няма да ме нарани.

Андромаха протегна свободната си ръка и пое дланта на момиченцето.

— Нека слезем долу да послушаме жрицата. Казват, че била много скучна. После двете ще седнем под звездите и ще си поговорим.

— Хеликаон идва за теб — каза Касандра, докато вървяха, хванати, по широкия коридор към общата зала на женските покои.

— А защо му е да го прави? — попита Андромаха.

— Защото те обича — отвърна детето. — Но ти го знаеш, нали?

Тя въздъхна.

— Хеликаон е в Дардания.

Касандра поклати глава.

— Той яздеше златен кон през улиците. Изплашен е за теб. Знае, че кръвта идва. Дебелият му е казал. — Внезапно момиченцето започна да плаче. Андромаха постави лъка на един диван, разположен до стената на коридора, и седна, притегляйки Касандра към себе си. Прегърна я и целуна тъмната й коса, за да я успокой. Бе чувала много истории за странното дете и знаеше, че нищо, което каже, не можеше да разруши илюзиите й. Затова просто зачака сълзите да отминат, като я притискаше плътно до себе си.

Поседяха така известно време.

— Не искам да виждам толкова много — каза Касандра, отдръпна се и седна с гръб към стената. — Мразя това. Понякога не мога да различа сега от после.

— Това тук е сега — отвърна Андромаха. — Двете с теб седим тук.

— Двете с теб — повтори детето. После огледа коридора. — Погледни натам. Какво виждаш?

— Виждам гоблена на стената. Много красива бродерия.

— Не! Пред него.

— Коридора?

Раменете на Касандра се отпуснаха. Андромаха я видя да се усмихва на нищото, а после момиченцето махна с ръка.

— А ти какво виждаш? — попита я жената.

— Няма значение. Делфините ми казаха, че морето се променя. Изплашени са. И аз съм изплашена. Всичко се променя, Андромаха.

— Защо каза, че Хеликаон ме обича? Заради нещо, което е казал ли?

Касандра се усмихна срамежливо.

— Аз го обичам. Преди го гледах как спи. Хеликаон е в сега. Той е Повелителят на сребърния лък.

— Мислиш, че той е Аполон?

— Не, глупаче! Хеликаон е Хеликаон.

Андромаха се усмихна на детето.

— Не разбирам.

— Никой не разбира. Е, или поне никой, който чувства дъжда или горещината на слънцето.

— Това не значи ли всички?

— Трябва да вървим! Дръж лъка си в готовност. Трябва да спасим Лаодика и да я отведем до щитоносеца.

Андромаха не можеше да измисли какво повече да каже на това странно дете, затова двете закрачиха в тишината към залата за ритуали.

Там вече имаше около двадесетина жени, облечени с широки рокли и накичени с бижута от злато и сребро. Сред тях се движеха слуги, а върху подносите в ръцете им имаше златни чаши, пълни с вино. Андромаха видя Лаодика и й помаха. До огромните двойни врати стоеше висока среброкоса жена, която носеше малък церемониален шлем от чисто злато.

— Това е жрицата — прошепна Касандра. — Не я обичам. Предсказанията й са фалшиви.

— Ако е така, хората сигурно щяха да го осъзнаят, когато не се сбъднат — отбеляза Андромаха.

Андромаха последва посоката на протегнатия пръст.

— Не, тя е много умна — отвърна момиченцето. — Миналата година търговецът Паидатес отиде да я попита дали жена му някога ще забременее. Жрицата му отговори, че боговете ще са благосклонни към него, но трябва да бъде търпелив. Каза му, че ще има син, ако не обиди боговете. После корабът му потъна и той се удави, а тя обясни, че е обидил Посейдон.

— Може би е така — предположи Андромаха.

— След тази нощ ще казва само истината и пророчествата й ще са истински — каза Касандра. — Но никой няма да ги чуе.

На Андромаха й се струваше, че воденето на разговор с това дете бе подобен на опитите да хванеш пеперуда. Всеки път, когато си мислиш, че ти е в ръцете, тя изпърхва надалеч.

— Тук няма много жени — отбеляза тя. — Хектор нямаше ли приятелки?

— Всички обичаха Хектор — отвърна Касандра. — И много ще се радват, когато се върне у дома. Дръж лъка в готовност.

Лаодика прекоси залата, за да стигне до тях. Носеше ярка жълта рокля и в русата й коса бе вплетена златна нишка.

— Това не е място за демонстрация на стрелба — каза тя и се намръщи.

— Зная. Ще ти обясня по-късно. Виждам, че Креуса я няма.

— Тя винаги закъснява — отвърна Лаодика. — Креуса обича да се появява драматично. Мисля, че ще се разочарова. Толкова малко са дошли. Жените на най-близките съветници на татко, но никоя от приятелките на Хектор. — Тя се наведе по-близо. — О богове, жрицата ще заговори и най-омразната част от вечерта ще започне.

— Няма да говори дълго — прошепна Касандра и отстъпи с пребледняло лице. Внезапно се завъртя и се затича по коридора.

Среброкосата жрица вдигна церемониалния златен шлем над главата си и започна да припява:

— Атина, чуй децата си! Богиньо на мъдростта, чуй последователите си. Нека думите на мъката ни потекат към теб и да ни донесат мир и разбиране в тези дни на скръб.

Точно в този миг двойните врати се отвориха с трясък и в стаята нахлуха тракийски войници с мечове и копия в ръце.

Жените застинаха, шокирани. В техните покои не се допускаха мъже и определено не по време на свещена церемония.

Жрицата се разяри. Тя се втурна към тях, крещейки да напуснат незабавно или да се изправят срещу проклятието на Атина. Онова, което се случи после, втрещи Андромаха. Един едър тракиец замахна към старата жена и я запрати на пода. Церемониалният шлем издрънча и се удари в крака на близката маса. За миг последва страшна тишина. После жрицата посочи към мъжа.

— Нека богинята те порази и да прокълне семейството ти за девет поколения! — изпищя тя.

Мъжът се засмя… а после замахна с меча си. Жрицата вдигна ръка и бронзовото острие се заби в нея. Шурна кръв. Втори удар преряза гърлото й. Жените започнаха да крещят и да тичат. Войниците обаче ги догониха и започнаха да ги дърпат назад.

Тогава Лаодика се затича към война, който още мушкаше гърчещата се жрица с меча си.

— Страхливо куче! — изкрещя му тя.

— И ти ли искаш да кървиш, кучко? — отвърна той и тръгна към нея. Андромаха бързо постави стрела в тетивата и я издърпа до бузата си. Когато войникът достигна Лаодика с високо вдигнат меч, черноперата стрела го прониза в окото. Той се препъна няколко крачки, изпусна меча и се свлече на пода.

— Лаодика! — извика Андромаха.

Младата жена се затича към нея. Един тракиец метна копие и то я уцели в гърба. Принцесата изкрещя и залитна. Андромаха простреля мъжа в гърлото. Още и още войници нахлуваха в общата зала. Лаодика се свлече към приятелката си. Един войн се затича към тях. Андромаха запрати стрела, която прониза кожения му нагръдник и се заби в гърдите му. Той залитна, но после продължи да ги преследва с вдигнат меч. Тя нямаше време да опъне тетивата, затова пристъпи напред да го посрещне, използвайки стрелата като кинжал. Отслабен от предната и атака, войникът замахна твърде вяло. Андромаха парира удара с ръка и заби върха на стрелата във врата му. Той падна със задавен вик.

Тя отново вдигна лъка си и сложи нова стрела на тетивата. Погледна надолу към Лаодика, която бе паднала на пода и се опитваше да изпълзи към коридора. Дългото черно копие все още стоеше забито в гърба и.

Край нея тичаха и други жени. Настана същински хаос.

И тогава изотзад се появиха други войници — царски орли водени от Хеликаон. Те атакуваха тракийците.

Андромаха дотича до мястото, където пълзеше Лаодика. Сграбчи копието и го извади. Принцесата извика, а после се свлече на пода. Андромаха запрати копието настрани и я хвана за ръката, за да я изправи на крака.

— Подпри се на мен — подкани я. — Трябва да се махаме оттук.

В мелето се хвърлиха още орли. Андромаха се затътри към двойните врати, водещи към стълбището до покоите на царицата. Няколко от войниците на Приам вече бяха там. Един от тях напусна поста си, за да вземе Лаодика в ръце.

— Отведи я в безопасност! — нареди Андромаха.

— Тази нощ няма безопасни места — отвърна той мрачно. — Но ще я отнеса горе. Ще задържим онези врати колкото можем по-дълго.