Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Троя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lord of the Silver Bow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Stan Tody (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дейвид Гемел

Заглавие: Повелителят на сребърния лък

Преводач: Симеон Цанев

Издател: ИнфоДАР

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978-954-761-278-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13560

История

  1. — Добавяне

III

Хеликаон влезе в царския мегарон — обширна зала, в която много хора чакаха да изложат молбите си пред царя. Имаше търговци и дори обикновени селяни. Беше претъпкано и шумно, затова той прекоси помещението без бавене. Един царски орел в ярка броня и с бял гребен на шлема отвори страничната врата към дворцовите градини и той се озова под светлината на слънцето. Тук имаше каменни пътеки, виещи се около ярки цветя, както и няколко мраморни пейки, разположени в сянката на гъсто преплетените пълзящи растения, обвили дървените рамки около тях.

И тук чакаха хора, но те бяха от царския род. Хеликаон видя двама от синовете на Приам — съветника Политес и дебелия Антифон. Политес седеше на сянка, поставил купчина папируси в скута си. И двамата мъже носеха дълга до глезените бели роби със златни колани, които бележеха ранга им на министри на царя. Хеликаон не ги бе виждал от една година. Политес изглеждаше блед, почти като болен. Светлата му коса оредяваше и очите му бяха зачервени. Антифон пък бе станал още по-дебел, отколкото го помнеше Златния, а лицето му бе зачервено и подуто, с тежки торбички под очите. Трудно беше да си представи човек, че и двамата все още бяха в началото на двадесетте си години.

Антифон го видя пръв и се усмихна широко.

— Хей, Еней! — извика той. — Добре дошъл!

Той стана с изненадваща за толкова дебел човек бързина и прегърна Хеликаон, а после го целуна по бузите. Силата му беше легендарна и дарданецът усети как ребрата му пукат. После Антифон го пусна. Политес не стана, но се усмихна смутено.

— Всички в Троя говорят за приключенията ти — продължи дебелият принц. — Морски битки и горящи пиратски кораби. Животът ти определено не е скучен, приятелю.

— Радвам се да съм отново тук.

Хеликаон забеляза употребата на думата „пиратски“, но не каза нищо. Троя все още бе в съюз с Микена и никой нямаше да рискува да обиди Агамемнон. Той си поговори с тях известно време и научи, че Приам си „почивал“, което означаваше, че чука някоя слугиня или жената на някой от синовете си. Политес изглеждаше нервен и напрегнат. „Може би е твоята жена“, помисли си Хеликаон.

— Някакви новини от града? — попита ги той. Забеляза как израженията им се променят, все едно върху лицата им са паднали маски.

— О, все същото — каза Антифон. — Видя ли невястата на Хектор?

— Срещнахме се.

— Твърде жена. Очи като зелен кремък. И жрица от Тера представяш ли си! Слаба като вейка. Няма за какво да се хванеш!

Хеликаон не искаше да обсъжда Андромаха с тях. Продължи, без да обръща внимание на коментара:

— Някакви новини за Хектор?

— Само слухове — каза Политес и избърса очите си с белия ръкав. — Един търговец каза, че е имало голяма битка. Но никой не знае кой е спечелил.

— Хектор, естествено — настоя Антифон. — Хектор винаги печели. Може и да е скучен в разговор и неспособен да различи чаша добро вино от кравешка пикня, но никога не губи битка. Не ти ли се струва странно?

— В какъв смисъл?

— Вечния дипломат, а Политес! — намръщи се Антифон. — Знаеш много добре какво имам предвид. И двамата израснахме с Хектор. Той никога не е обичал да се бие, дори и в детски борби. Винаги разумен, добронамерен и ухилен като дебил. Как, в името на Хадес, се оказа такъв непобедим войн?

Хеликаон се насили да се усмихне.

— Хайде стига, Антифон! Спомням си времето, когато ти беше най-бързият бегач в Троя. Не можем ли да ти зададем подобен въпрос? Как такъв красив атлет стана толкова дебел?

Антифон също се усмихна, но очите му бяха мрачни.

— Имаш право, Еней. Хектор е такъв, какъвто е. Обичният наследник. Предполагам, че само печели от това. Но в управлението на един град има повече, отколкото би предположил, който и да е войн. Когато реколтата е бедна или се разрази епидемия няма да има значение, дали царят може да управлява колесница посред битка, или да отреже главата на врага с един удар.

— Затова и Хектор е извадил такъв късмет с братя като вас.

Един слуга се спря пред Хеликаон.

— Царят е готов да те види, господарю Еней — каза той.

Златния му благодари и го последва обратно в двореца през странична врата, водеща към широко стълбище. Оттам стигнаха до покоите на царицата на върха на сградата.

— Царицата тук ли е? — попита той.

— Не, господарю, все още е в летния дворец. Но Цар Приам има навика да… си почива в покоите й през деня.

Двама царски орли стояха пред вратата на върха на стълбите. Хеликаон разпозна единия от тях — много едър войн на име Кеон. Войникът кимна за поздрав и му се усмихна, докато отваряше вратата към покоите, но не продума.

Хеликаон влезе в стаята и Кеон затвори вратата зад гърба му. Лекият ветрец, който влизаше през широкия прозорец, развяваше тънките завеси и носеше миризмата на тежък парфюм. През една отворена врата се виждаше неоправено легло. После оттам излезе млада жена със сведени очи и изчервено лице. Тя мина край Хеликаон, отвори външната врата и излезе.

След нея се появи и Приам със златна чаша в едната ръка и златна гарафа в другата. Той отиде до един широк диван и седна, изпи виното в чашата и си наля още.

— Е, ела и седни — каза той, сочейки към стола от другата страна на ниска масичка. — Освен ако нямаш намерение да тичаш из града ми, за да гориш микенски пирати.

Хеликаон седна и погледна царя. В златото на косата му сякаш се забелязваше повече сребро от преди, но той изглеждаше все така могъщ.

— Чу ли, че Агамемнон е бил в Милет? — попита Приам.

— Не. Това е далеч от дома му.

— Последните две години пътува много. Тракия, Фригия, Кария, Ликия. Предлага дарове на царете, обявява приятелства и гради съюзи.

— За какво са му съюзи от тази страна на Великата зеленина?

— За какво ли наистина? — Царят замълча. После се облегна на дивана. — Видя ли момичето?

— Да.

— Красива… но скучна. Едно време всички жени сякаш бяха създания на огъня и страстта. Можеше да прекараш прекрасен ден в чукане. Сега всички са „Да, велики царю, каквото желаеш, велики царю. Искаш ли да лая като кученце, велики царю?“ Как мислиш, защо е така?

— Вече знаеш отговора — каза Хеликаон.

— Нищо, зарадвай ме.

— Няма. Не съм дошъл да споря с теб. Защо винаги искаш да се скараме, когато се срещнем?

— Не е до желания — отвърна Приам. — Просто не се харесваме. Да ти кажа ли какво си мислеше, когато ти зададох въпроса?

— Ако ти доставя радост.

— Някога момичетата правеха любов с Приам, красивия млад мъж. Сега искат да служат на Приам, похотливия стар цар. Прав ли съм?

— Естествено. Не се ли смяташ винаги за прав?

Смехът на Приам проехтя из стаята.

— Знаеш защо не ме харесваш, момче. Аз съм всичко, което на теб не ти стига наглостта да бъдеш. Аз станах цар. Ти не пожела и остави този товар на малкия Диомед.

— Мигове като този ми напомнят защо прекарвам толкова малко време в Троя — каза Хеликаон и стана.

— О, седни! — настоя Приам. — Трябва да поговорим, така че ще спрем да се заяждаме за известно време. Искаш ли вино?

— Не.

— Да се върнем тогава на Агамемнон — продължи царят, а Хеликаон отново седна. — Срещал ли си го?

— Не.

— Нито пък аз, макар и да познавах баща му Атрей. Той беше боец… но пък и нямаше друг избор. Западните народи постоянно враждуваха един с друг по онова време. Но Агамемнон? Той е загадка. Повечето от верните на баща му хора бяха или заменени, или избити. Сега около него има само диваци като Коланос. Знаеше ли, че Агамемнон е възобновил обичая за човешко жертвоприношение преди битка?

— Не, не бях чувал. Но не ме изненадва. Микенците са кръвожаден народ.

— Така е, Еней. Но по времето на Атрей и неговия баща спазваха героичен морален кодекс, наложен още от Херкулес. Слава и служба на боговете. Под властта на Агамемнон всичко се променя. Сега генералите му са брутални мъже, които насърчават зверствата сред войниците си. Шпионите ми разказват истории за ужаса в земите, които плячкосват. Жени и бебета биват изклани, мъжете са измъчвани и осакатявани.

— И какво прави Агамемнон толкова мистериозен? — попита Хеликаон. — Просто поредният дивак от раса на диваци.

— Той не е толкова лесен за анализиране, Еней. Генералите му са кръвожадни, но той не участва в техните извращения. По време на празненства не се налива с вино, не се смее и не пее. Седи тихо и наблюдава, докато останалите правят всичко това. Посланиците ми разказват, че има остър ум и говори добре за съюзите с Троя и нуждата от мирна търговия. Но същевременно дава пари и оръжие на пиратските флотилии, които плячкосват бреговете ни. Сега търси съюз с източните царе. Посланиците му носят златни дарове на Меония, Карих, Ликия и дори в далечната Фригия. Царете имат нужда от съюзи със съседите си, за да избегнат ненужни вражди. Съюзът с Троя е разбираем. Ние сме най-великият търговски град на Великата зеленина. Но Ликия и Фригия? Какъв смисъл има от тези подаръци? Какво се надява да получи?

Хеликаон сви рамене.

— При микенците всичко опира винаги до война и плячка.

— И аз това имам предвид — отвърна Приам. — И именно тук е мистерията. Шпионите ми твърдят, че Агамемнон разполага с достатъчно информация за враговете си, но една война на изток ще бъде глупава и обречена. Хетите може и да не са силата, която бяха някога, но армиите им ще смажат микенците. Египтяните също могат да се включат. Освен това, ако Агамемнон нападне съюзниците ни, Троянският кон ще тръгне срещу него, а на този свят няма сила, способна да се сравни с моя Хектор.

— Всичко това е вярно. Но все пак си разтревожен — изтъкна Хеликаон.

— Овчарят винаги се безпокои, когато вълците са наоколо — цитира поговорката Приам. — Тревожи ме и това, че Агамемнон е наредил построяването на огромна флотилия. Въпросът е как я използва. И къде ще я отведе?

Приам стана от мястото си и влезе в спалнята, а после се върна с кожено платно, на което бе изрисувана карта на Великата зеленина. Той я разгърна на масата.

— По времето на дядо ми микенците нападнали Кипър и на острова все още има голямо микенско селище. Ако нахлуят с цялата си сила, могат да завладеят медните мини. Но Кипър е в съюз и с Египет, и с хетите, а и двата народа имат десетократно по-големи армии от тази на Агамемнон. Флотилиите им ще блокират острова. Войниците им ще слязат на брега и микенците ще бъдат надвити. — Царят посочи брега на Ликия. — Да предположим, че нападнат Дебелия цар. Вече имат колонии на Родос и Кос, както и в Милет. Могат да се снабдяват с провизии от там. Но Кигон е стар войник и добър боец. И което е по-важно, има съюз с мен. Ще изпратя Троянския кон на помощ и микенците няма да имат как да повикат подкрепления. Същото може да се каже за Милет и Меония. Накъдето и да погледнеш, Агамемнон няма шанс за победа. И знаеш ли какво значи това, Еней?

— Че или Агамемнон не е толкова умен, колкото твърдят посланиците ти… или пропускаш нещо.

— Именно! А аз не се съмнявам в интелигентността му. Напролет ще кажеш ли на капитаните си да събират информация, докато плават на запад?

— Разбира се.

— Добре. Междувременно шпионите и посланиците ми ще продължават да докладват. В някакъв момент плановете на Агамемнон ще се изяснят. Кога ще отпътуваш за дома?

— След ден или два. След като посетя царицата.

Върху лицето на Приам се изписа болка.

— Тя умира — каза царят и потрепери. — Трудно е за вярване. Мислех, че ще ни надживее до един.

— Тъжна вест — отвърна Хеликаон. — Чух, че е зле. Нищо ли не може да се направи?

Приам поклати глава.

— Взима опиати, за да спре болката, но жреците ми казват, че няма да преживее зимата. Знаеш ли, че още няма и петдесет? В името на боговете, някога беше най-красивата жена на света. Изпълваше душата ми с огън и позлатяваше дните ми. Липсва ми, Еней. Винаги е била най-добрият ми съветник.

— Говориш така, сякаш вече е мъртва.

— Не съм я виждал от седмици. Откак жреците ми казаха. Не мога да я погледна. Твърде болезнено е. Ще я откриеш в новия летен дворец от другата страна на Скамандър. Там са и Касандра, и младият Парис.

Хеликаон отново се изправи.

— Изглеждаш изморен. Ще те оставя да почиваш.

— Почивката ще ми дойде добре — призна Приам. — Напоследък не спя много. Има обаче още нещо, което трябва да знаеш — добави той. — Агамемнон е наел Карпофорус да те убие.

— Чувал съм името.

— Разбира се. Всички сме го чували. Онова, което сигурно не си чувал обаче е, че именно той уби баща ти.

Сякаш въздухът в стаята внезапно замръзна. Хеликаон остана неподвижен, усещайки как сърцето му бие учестено в гърдите.

— Откъде знаеш това? — успя да каже накрая.

— Вчера моите войници заловиха един човек. Отведоха го за разпит, където, естествено, той умря. По време на разпита научихме много. Мъжът, когото хванахме, уговаря и урежда задачите, поети от убиеца. Един от синовете ми се опита да наеме Карпофорус да ме убие. Той обаче вече е бил нает от агентите на Агамемнон да премахне теб.

— Кой от синовете ти те иска мъртъв?

— Вероятно всичките, ако трябва да съм честен. С изключение на Хектор те са доста жалка сбирщина. Всъщност не вярвам да е знаел кой от принцовете е трябвало да срещне. Пратеникът му е занесъл златото в Милет и го е поканил в Троя. Трябвало е неизвестният принц да го посрещне тук. За съжаление го хванахме твърде рано. Имаме обаче пратеника и той се оказва много смел човек. Изобщо не съм сигурен, че ще го пречупим.

— Знаем ли как изглежда Карпофорус? — попита Хеликаон.

— Около четиридесетгодишен е, среден на ръст и слаб. Понякога е брадат, друг път не. Това едва ли ти е от голяма помощ — отвърна Приам.

— Не. Научи ли кой го е наел да убие баща ми?

— Не. Очевидно не е станало чрез посредник. Някой е отишъл право при Карпофорус. Трябва да си предпазлив, Еней. И внимавай на кого се доверяваш.

— Около мен има само лоялни хора.

— Лоялността е стока — изсмя се Приам. — А на Агамемнон не му липсва злато.

Хеликаон се ядоса.

— Проклятието ти е, че вярваш, че всичко си има цена — каза му той.

Приам се усмихна.

— А твоята слабост е във вярата ти, че няма.