Дейвид Гемел
Повелителят на сребърния лък (59)

II

В нощта на зимното слънцестоене от Троя пристигна друг пратеник. Насик беше млад фригийски писар на работа при един от търговските партньори на Хеликаон. Той носеше свитъци и послания, нужни за предстоящия сезон, както и обобщени сметки от предишната търговска година. Но имаше и още нещо — Насик беше добър разказвач и ужасно обичаше клюките. Хеликаон винаги се радваше на зимните му посещения.

— Какви новини ми носиш, приятелю? — попита той, когато седнаха да се хранят в царските покои.

Слабият фригиец взе малък деликатес от един сребърен поднос — смляно агнешко, обвито в лозово листо. Подуши го, а после отхапа.

— О, богове, има толкова много за разказване. Какво искаш да чуеш първо?

— Кажи ми за Хектор.

— Нито дума. Мнозина от войните на Троянския кон са се върнали в града. Други са около Кадеш с хетските войници, за да го търсят. Но едва ли ще има добри новини. За последно са го видели с около петдесетина от хората му, обкръжени и превъзхождани числено, а е падала нощ.

— Какво е настроението в града?

— Разбунено. Двама от синовете на Приам — Исос и Памон избягаха от града. Доколкото чувам, са щели да ги арестуват.

— Познавам ги. Нямат достатъчно акъл да организират преврат, нито да следват или да разпалят въстание.

— Съгласен съм. Сигурно са служили на някой друг — Дебелият Антифон загуби титлите си и бе прогонен от двореца. Видели го да разговаря скришом с микенския посланик Ерекос.

— Срещнах го — каза Хеликаон. — Студен и неприятен човек. Изненадам съм обаче, че Антифон се е оказал предател. Той се интересува повече от храна, отколкото от власт. Политес е по-вероятен кандидат. Не е войн, но има остър ум.

— А за Приам се мълви, че обича да язди жена му. Според слуховете двамата му сина имат странен произход — техният баща им е и дядо.

Хеликаон се изкикоти и поклати глава.

— Ти наистина си ужасен клюкар, Насик. Срам ме е, че се забавлявам толкова. — Усмивката му избледня. — Но Политес наистина е опасен, а също и Агатон.

— Да, но той винаги е бил верен на Хектор — изтъкна Насик.

— Най-вече заради Хектор. Те са големи приятели. Но Приам не харесва Агатон и никога не го е харесвал. Сравнява го с другия си син. Спомням си как публично обяви, че Агатон и Хектор са като две еднакви статуи, но едната златна, а другата — медна. — Хеликаон изруга. — Царят е проклет човек и винаги намира най-правилната обида, която да пореже най-лошо.

— Има ли някой на висока длъжност, когото Приам да не е обидил? — попита Насик.

— Вероятно не. Нека поговорим за друго. Как е Андромаха?

— О, за нея има невероятни истории! — Насик се поколеба. — Приятел ли си с господарката?

— Какво значение има това за историите?

— Не съм сигурен. Цяла Троя говори за нея… по много причини. Някои добри, други — не.

— Искам да чуя лошите! — каза рязко Хеликаон.

Вятърът задуха откъм отворения балкон и пламъкът в лампата угасна. Той стана, затвори вратите и я запали наново. Насик поседя смълчан още няколко мига. После се усмихна кисело.

— Значи има голямо значение.

Хеликаон се отпусна.

— Започвай с разказа.

— Добре. Чул ли си за това, че тя спаси живота на царя?

Хеликаон се шокира, а после се разсмя.

— Има ли някаква чудна и остроумна реплика, с която завърши тази одисейска басня?

— Не, истина е! — настоя Насик. Хеликаон изслуша разказа за турнира по стрелба и как Андромаха простреляла убиеца. — Предателят бе достигнал царя и щеше да го порази, когато стрелата й прониза сърцето му. Приам я похвали пред всички, и каза, че тя наистина е достойна съпруга за Хектор.

— В името на боговете! — прошепна Хеликаон. — Това наистина е жена съкровище.

— Принц Агатон явно е съгласен с теб. Казват, че е помолил Андромаха да се омъжи за него, ако Хектор не се върне.

— Тя… приела ли е?

— Не зная — отвърна Насик. — Разбира се би била глупачка да откаже. Той е млад, богат и… в зависимост от обстоятелствата… може един ден да стане цар.

— Какво друго знаеш за нея?

Пратеникът се засмя.

— Плувала е с гол мъж пред принцовете.

— Това клюка ли е, или истина? — попита Хеликаон, удържайки с мъка гнева си.

— Истина, господарю. Един мой приятел бил на царския плаж в този момент. Царската дъщеря Лаодика поканила ранен микенски войн на плажа. Очевидно е бил кожа и кости. Едва дишал. Андромаха плувала с него.

— Аргуриос.

— Да, така се казва. Твърди се, че е известен.

— Продължавай!

— Когато излезли от водата, принц Деифоб я укорил, а после микенецът го предизвикал. Сигурно е било забавно. Ходещ скелет, който иска меч. Но принцът се изплашил. Агатон го спасил и успокоил останалите. За кого още искаш да чуеш?

— Това ли имаше предвид под „лоши истории“?

Насик се облегна.

— Озовахме се на опасна територия, Златни. Вече ми показа ясно, че Андромаха е твоя приятелка, а сега искаш да чуеш лоши думи за нея. Какво очакваш да ти кажа?

Хеликаон се поколеба, но накрая каза:

— Всичко.

— Когато дойдох тук, слугите си говореха за един мъж, който те обидил при едно скорошно събрание. Казват, че главата била изложена на показ. Аз моята си я харесвам.

— Главата ти е в безопасност. Твърде добър клюкар си, за да те убивам. Зимните ми вечери биха били скучни без теб.

— Добре. Но не забравяй, че ти ме помоли. Креуса твърди, че я открила да лудува гола със слугинята си. Това било докладвано на царя и той заповядал да нашибат момичето и да го прогонят от двореца. Андромаха се разгневила и нападнала Креуса пред хората. Принцесата я зашлевила и тя я ударила с юмрук в лицето. Чудесен удар, както се твърди. Отдолу, според един свидетел. Креуса паднала в безсъзнание и трябвало да я отнесат в леглото й. Всички очаквали Андромаха да бъде опозорена и пратена обратно при баща й. Приам обаче решил да не обръща внимание на инцидента. Може би защото му е спасила живота. Сега дворецът гъмжи от слухове за царя и Андромаха.

— Чух достатъчно — каза сковано Хеликаон. — Как е царица Хекуба?

— Все така вкопчена в живота. Дори приема гости. Най-младата дъщеря на спартанския цар живее в двореца. За пред хората е дошла да си потърси подходящ съпруг. Вярва се обаче, че баща й я е пратил надалеч, за да е в безопасност. Микенските армии се струпват на границите на Спарта. Възможно е напролет да има война. А малката армия на града не може да устои на силите на Агамемнон.

Някой почука на външната врата и в стаята влезе старият генерал Павсаний.

— Извинявам се, че те притеснявам, господарю — каза той. — Трябва да поговорим… насаме.

Насик стана.

— Дворцовите дела винаги са по-важни — каза той и се усмихна на генерала.

После излезе.

— Какво има? — попита Хеликаон.

— Царицата е напуснала покоите си. Прислужница и каза, че са я видели да върви към Скока на Афродита. — Лицето му пребледня. — Съжалявам, царю. Не трябваше да го казвам.

— Ще я намеря — отвърна Хеликаон.