Дейвид Гемел
Повелителят на сребърния лък (18)

III

Хеликаон винаги се радваше на изпълненията на Одисей. Човекът не просто разказваше измислици, но и ги изиграваше. Ето сега, например, четирима мъже държаха дървената маса и я люлееха напред-назад, за да покажат палубата на кораб. Одисей балансираше върху нея и разказваше историята за могъщата буря, която отнесла „Пенелопа“ на омагьосан остров. Някъде зад гърба му част от екипажа на галерата заблъска барабани, които да представляват мълниите, а други свирукаха пронизително през равни интервали. Хеликаон не беше чувал тази история преди и се настани удобно, за да се наслади на изненадите. Внезапно Одисей скочи от масата.

— И се озовахме на странен плаж — каза той. — А точно отвъд него се издигаха най-високите дървета, които бях виждал, изкривени и злокобни. Точно когато си мислехме, че сме в безопасност, се разнесе ужасяващ глас.

Зад гърба му шестима от моряците от „Пенелопа“ извикаха едновременно:

— Подушвам кръв!

През тълпата премина тръпка на паника, примесена с удоволствие. Моментът беше избран страхотно.

— Това беше огромно създание с едно-единствено око в центъра на челото си. Зъбите му бяха дълги и остри. Дотича откъм дърветата и хвана един от хората ми за кръста, а после го вдигна високо. После го разкъса на парчета с ужасните си зъби.

В този момент Хеликаон видя неколцина от екипажа на Коланос, които си проправяха път към него сред тълпата. Очите му затърсиха сред хората наоколо и откриха Зидантас, Ониакус и неколцина от мъжете от Ксантос, които също се приближаваха, докато следяха напрегнато микенците.

Сега Одисей почти викаше, докато описваше приключението с циклопа. По лицето и брадата му блестеше пот. Публиката бе обхваната от транс, изпълнението, както винаги, кипеше от енергия и приковаваше вниманието.

Хеликаон се огледа. Никой от войниците на Дебелия цар не се виждаше наоколо. Микенците бяха привидно невъоръжени, но единият носеше кожен жакет, под който можеше да се скрие кинжал. Най-вероятно нямаше да направят нищо. Дебелият цар беше безпощаден към онези, който нарушаваха законите му. По-голямата част от богатството му идеше от корабите, изтеглени на плажа, а главната причина да избират именно неговия бряг бе в ответната гаранция за безопасност за екипажа и товара им.

Въпреки това трябваше да е предпазлив. Хеликаон се оттегли към задните редове на публиката, а после сви наляво, за да заобиколи тълпата и да се срещне със Зидантас.

И тогава видя жената.

Тя стоеше зад останалите, облечена в дълга зелена рокля и наметало в същия цвят. На светлината на огньовете и луната бе трудно да се различи цветът на косата и, но се виждаше, че е дълга, с гъсти къдрици, пристегната встрани от лицето й. И какво лице! Изглеждаше като богиня. Не кокетно хубава, а зашеметяващо красива. Устата на Хеликаон пресъхна. Не можеше да спре да я гледа. Тя го видя и той почувства силата на очите й. Погледът бе хладен, но заедно с това и странно предизвикателен. Той преглътна с усилие и тръгна към нея. В този миг изражението й се промени и очите й скочиха към нещо зад рамото му.

Хеликаон се завъртя. Мъжът с кожения елек стоеше зад него с нож в ръка. Убиецът се хвърли напред, но той се отдръпна от пътя на протегнатото острие и сграбчи китката на нападателя, издърпвайки го встрани от тълпата. После заби глава в носа му. Зашеметен и с разкървавен нос, убиецът отстъпи. Хеликаон го последва и отново го удари с глава. Коленете на микенеца поддадоха и той падна в пясъка, а кинжалът се изплъзна от пръстите му. Хеликаон го вдигна, заби острието в гърлото на мъжа, а после го извади. Във въздуха плисна кръв.

Историята на Одисей все още държеше вниманието на публиката и никой в тълпата не бе видял кратката битка. В началото кръвта бликаше, а после, докато човекът умираше, започна спазматично да бълбука. Хеликаон се изправи и се огледа за още нападатели, но видя само Зидантас, който се приближаваше откъм тълпата.

— Съжалявам — каза той унило. — Трябваше да съм до теб. Но го изиграха хитро. Наблюдавахме грешните хора.

Хеликаон стоеше смълчан и гледаше мъртвеца. Мъжът беше млад, с къдрава тъмна коса. Някъде го чакаше жена или любима, и родители, които са го отгледали. Беше играл игри с другите деца и бе мечтал за ярко бъдеще. Сега лежеше на пясъка, изгубил живота си. Хеликаон се почувства опустошен.

— Добре ли си? — попита Зидантас.

Той се обърна към мястото, където бе стояла жената, ала нея я нямаше. Потрепери. После го удари познатата болка в главата, която се появяваше винаги след битка — пулсираща тежест в тила, която се разпростираше до темето. Осъзна, че Вола го гледа с тревога в очите.

— Добре съм.

Зидантас не изглеждаше убеден. Ониакус си проби път през тълпата и дойде при тях.

— Микенците се върнаха на галерите си — каза той. После видя мъртвеца и прокле. — Съжалявам, господарю, трябваше да съм тук. Те ни излъгаха, като…

— Вече обясних — прекъсна го Зидантас. — Е, нищо лошо не се е случило. Един микенец по-малко на света. Откъдето и да го погледнеш, плодотворна нощ.

Одисей завърши историята си и избухнаха гръмки възгласи. Ониакус изруга.

— Изпуснах финала — оплака се морякът.

— И той го изпусна — каза Хеликаон и посочи трупа. — Нека се оттеглим.

Хвърли кинжала до тялото и тръгна към лагерния огън на „Ксантос“. Зад тях някой изкрещя и тълпата се скупчи около трупа. Хеликаон взе кана с вода и отпи дълбока глътка. После поля вода върху ръцете си, за да отмие кръвта. На светлината на огъня видя, че и по туниката му има петна.

Одисей дойде при тях. Носеше парче плат, с което бършеше потта си и се свлече до Хеликаон.

— Остарях твърде много за тези атлетични изпълнения — каза той. — Трябва да си поговоря сериозно с мръсниците, които държаха масата. Проклет да съм, ако не се опитваха да ме изсипят на пясъка.

Наистина изглеждаше уморен. Хеликаон обгърна рамото на по възрастния мъж с ръка.

— Над целия свят ще падне мрачно униние, ако спреш да разказваш историите си.

— Да, публиката беше добра тази нощ. Преди разказвах историята с два циклопа. Странно, че с един става по-добре. Явно… явно така е по-ужасяващо и в същото време жалко. — Той се наведе по-близо до Хеликаон. — Предполагам, че мъртвецът е от екипажа на Коланос?

— Да.

— Никога не съм го харесвал. Веднъж бях с него на един пир. Нито веднъж не се изпърдя, а аз не вярвам на хора, които не пърдят по пирове. — Хеликаон се засмя с глас. — Но не го подценявай, младежо — продължи Одисей. — Той е ужасно жесток човек. В Микена го наричат Сломителя на сърца.

— Ще внимавам, приятелю. Кажи ми, докато разказваше не видя ли случайно жена със зелено наметало? Изглежда като богиня.

— Всъщност видях я. Беше отдясно. Защо? Да не те е ограбила?

— Мисля, че да. Изгубих си акъла.

Одисей се наведе напред, пое каната с вода и отпи. После я остави и се оригна шумно.

— Мъжете винаги трябва да внимават при избора на жени. Или да следваме примера на египтяните и да си взимаме по двадесетина и повече. Така една-две по-лоши няма да се набиват на очи.

— Мисля, че Пенелопа ще е заинтересована да чуе това ти мнение.

Одисей се изкикоти.

— Да, ще бъде. И ще ме удари по главата. Но пък аз извадих късмет, момко. По цялата зелена земя няма втора като моята Пенелопа. Не мога да си представя да споделям живота си с друга. Може би и ти ще намериш нещо такова в Креуса?

Хеликаон го изгледа.

— Не и ти! Дали ще се намери човек, който да не е чул за предложението на Приам?

— Чух, че си я отказал. И че царят на Троя не е много щастлив от това.

— Неговото щастие никак не ме засяга. А що се отнася до Креуса… спомням си, че се опитваше да намериш нещо хубаво, което да кажеш за нея. И какво намери накрая? А, да. „Има добър глас за говорене.“

— Ами така си е — каза Одисей с широка усмивка. — А и е чудесна за гледане. Зашеметяваща всъщност. И не е слаба. Все пак разбирам какво имаш предвид. Не бих рискувал буря, за да се прибера у дома, ако ме чака такава жена. Но знаеш ли какво, според мен трябва да се ожениш за нея, а после да си построиш още няколко двореца около Великата зеленина и да си сложиш по една дружелюбна жена във всеки от тях. Казват, че египтянките са най-добрите. Построй си огромен дворец. Работната ръка в Египет е евтина. Чувам, че можеш да си купиш стотици роби.

Хеликаон поклати глава.

— Не искам повече дворци, Одисей. — Главоболието се влоши и той разтри очи.

— Жалко, че Фаедра не е царска щерка — продължи Одисей. — Ето това е жена, която може да зарадва сърцето на всеки мъж.

— Тя има много достойнства.

— Но ти не я обичаш?

Хеликаон сви рамене.

— Не зная какво точно означава това, приятелю. Как да разбера?

Одисей обви кърпата около раменете си и изпъна гръб, за да се разкърши.

— Помниш ли как се упражняваше с дървени мечове? Всички движения, парирането, контраатаките, правилното разположение на краката и усилието винаги да си в равновесие?

— Разбира се. Ти беше суров учител.

— И си спомняш първия път, когато се озова в истинска битка, в която се проливаше кръв, а във въздуха се носеше страхът от смъртта?

— Да.

— Движенията са същите, но разликата е по-голяма от Великата зеленина. И с любовта е така, Хеликаон. Можеш да прекараш много време с една курва, да се смееш и да изпиташ истинско удоволствие. Но когато те удари любовта… ех, разликата е огромна. Ще чувстваш по-голяма радост от докосването на ръката й и от усмивката й, отколкото от сто страстни нощи, с която и да е друга. Небето ще е по-синьо, слънцето — по-ярко. Ах, тази нощ Пенелопа ми липсва…

— Сезонът почти свърши и ще се прибереш у дома за през зимата.

— Да, нямам търпение.

Одисей пак вдигна каната и отпи голяма глътка.

— Диомед помоли да ти напомня за него — каза Хеликаон. — Надява се да му позволиш да плава с теб, когато порасне.

Приятелят му се изкикоти.

— Той е чудесен смел малчуган. Колко е голям?

— Скоро ще навърши дванадесет… и не е толкова малък. Един ден ще стане чудесен цар, ако боговете позволят. Боях се, че може да е като баща ми, студен и безчувствен. За щастие е наследил духа на майка си.

— В онзи ден ме изненада, Хеликаон — каза Одисей. — Но това бе приятна изненада и ти прави чест.

Преди другият да отговори, неколцина войници с конични шлемове и бронзови нагръдници се приближиха до огъня. Първият се поклони ниско.

— Господарю Хеликаон, царят моли да го посетиш.

Хеликаон се изправи.

— Кажи му, че за мен е чест да съм поканен. Ще дойда веднага след като отида на кораба, за да си облека дрехи, достойни за царски дворец.

Войниците отново се поклониха и се оттеглиха. Одисей също се надигна на крака.

— Вземи Аргуриос и спътника му със себе си — каза той. — Сигурен съм, че биха искали да срещнат царя.

— Не съм в настроение за микенска компания, Одисей.

— Тогава го направи заради стария си учител.

Хеликаон въздъхна.

— За теб ще сляза и в Хадес. Добре. Ще прекарам вечерта, умирайки от скука в компанията им. Но искам да направиш нещо за мен, може ли?

— Разбира се, момко.

— Виж дали ще откриеш богинята. Бих искал да се срещна с нея.

— Вероятно е ликийска курва, която ще ти лепне някоя болест.

— Нищо, пак я намери. Сигурно ще се върна преди съмване.

— Добре. С удоволствие ще си говоря с нея, докато се чука с моряците ми.