Серия
Троя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lord of the Silver Bow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране
Stan Tody (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дейвид Гемел

Заглавие: Повелителят на сребърния лък

Преводач: Симеон Цанев

Издател: ИнфоДАР

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978-954-761-278-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13560


Пролог

Сънят е смърт.

Затова той стискаше плавея, докато бушуващото море го издигаше нависоко само за да го запрати към дъното на черните долини между разкъсваните от бурята вълни. Проблесна мълния, последвана от оглушителни гръмотевици. Заля го нова вълна, която завъртя плавея и почти го отскубна от хватката му. Той се вкопчи още по-здраво и в кървящите му ръце се забиха остри трески. Подутите му очи смъдяха от солените пръски вода.

По-рано тази нощ, след като свирепите ветрове захвърлиха галерата върху скритите скали и разцепиха корпуса, четирима мъже успяха да се хванат за парче от разбитите палубни дъски. Малко по малко бурята изсмука силите на всеки от тях, а после изтръгна дървото от ръцете им. Вятърът заглуши отчаяните им предсмъртни писъци.

Сега само мъжът на име Гершом беше останал, благодарение на ръцете и раменете си, тренирани от месеците работа в медните мини на Кипър с кирката и чука и носенето на гръб на чували с руда. Но дори неговата удивителна сила чезнеше.

Морето отново го издигна и двуметровата греда се наклони рязко. Гершом увисна на нея, докато вълната се стоварваше отгоре му.

Той вече не чувстваше студа на водата. Тя му се струваше като топла баня и го зовеше при себе си: „Почини си! Ела с мен! Заспи! Заспи сред Великата зеленина.“

Сънят е смърт, каза си отново и стисна нащърбеното дърво с окървавени пръсти. Острата пронизваща болка надви изтощението му.

До него, с лицето надолу, плаваше тяло. Една вълна го пое и го обърна. Гершом разпозна мъртвеца. Беше спечелил три медника в играта на кости по-предната нощ, когато изтеглиха галерата на малък плаж под редица извисяващи се скали. Тогава морякът беше щастлив. Три медника, макар и не кой знае каква сума, стигаха на човек да си купи добро наметало или млада курва за през нощта. Сега обаче не изглеждаше щастлив, зяпнал дъжда с мъртвите си очи и отворил широко уста.

Още една вълна заля Гершом. Той приведе глава към плавея и го стисна отново. Вълната отнесе мъртвеца и Гершом видя как тялото потъва под водата.

Нова мълния разкъса небето, но гръмотевицата не дойде веднага. Вятърът поутихна и морето се успокои. Гершом се придърпа напреки върху плавея и успя да вдигне крака си над строшената дъска. Внимателно се обърна по гръб и потрепери от студения нощен въздух. Тъй като вече не гребяха в унисон, галерата се обърна с платно към вятъра, придвижвана само от лявата редица.

Една голяма вълна се изля върху тях и измокри Гершом и останалите гребци отдясно. Тежко натовареният кораб започна да се преобръща, после се озова между две вълни и едната от тях се стовари отгоре му. Гершом чу звука от разцепващите се дъски, поддали под тежестта на водата. Морето се надигна и галерата потъна само за няколко мига, дърпана надолу от тежестта на медта.

Докато се държеше за разбитата дъска, изведнъж си даде сметка, че вероятно самият той е изкопал част от товара, обрекъл кораба му на гибел.

Строгото лице на дядо му се появи в съзнанието му.

— Сам си навличаш неприятности, момче.

Тази нощ това определено беше така.

Дядо му със сигурност щеше да е доволен да види Гершом през първите дни в мината. Меките му ръце се покриха с мехури и кървящи рани, за да заработят за цял месец пари, които у дома би похарчил за секунда. Нощем пък спеше в мръсна землянка, завит с едно-единствено изпокъсано одеяло, докато по умореното му тяло лазеха мравки. Нямаше слугини, които да се грижат за нуждите му, нито роби, които да му приготвят дрехите. Никой не свеждаше глава, когато минаваше край него, никой не го ласкаеше. В двореца и фермите на дядо му всички жени му казваха колко е прекрасен, колко е мускулест и силен. Каква радост е да са заедно с него. Гершом въздъхна. В Кипър единствените достъпни за работниците в мините жени казваха съвсем същото… стига само човек да имаше медници, за да им плати. Гершом избяга от града и тръгна към крайбрежието, откъдето взе кораб за Кипър.

И щеше да остане там, ако преди няколко дни не бе видял група египтяни. Разпозна в двама от тях писари, работещи за търговец, който посещаваше двореца на дядо му. Единият го зяпна. Сега Гершом имаше гъста брада, а косата му бе дълга и зле поддържана. Въпреки това не бе сигурен, че това е достатъчно.

Той събра всички медници, спечелени в мината, и отиде на пристанището, където прекара цял ден седнал и загледан в корабите в залива.

Един кривокрак старец със суха кожа и сбръчкано лице приближи към него.

— Работа в морето ли си търсиш? — попита го той.

— Възможно е.

Мъжът забеляза сияния му акцент.

— Египтянин? — Гершом кимна. — Египтяните са добри моряци. А ти имаш рамене на чудесен гребец. — Старецът се наведе, вдигна камък и го метна към вълните. — Няколко кораба си търсят гребци.

— Какво ще кажеш за онзи там? — попита Гершом и посочи голяма и внушителна галера с две палуби, хвърлила котва в залива. Беше изработена от красив червей дъб и той преброи четиридесет гребла само от дясната й страна. На светлината на залязващото слънце корпусът блестеше като позлатен. Гершом никога не бе виждал толкова прекрасен кораб.

— Само ако копнееш за смърт — отвърна старецът. — Твърде е голям.

— Твърде голям? И това лошо ли е? — попита го египтянинът.

— Великият бог Посейдон не търпи големи кораби. Пречупва ги на две.

Гершом се изсмя, решил, че се шегуват с него.

Старецът изглеждаше обиден.

— Очевидно не познаваш морето, младежо — каза той надуто. — Всяка година арогантните корабостроители правят все по-големи галери. И всяка година тези галери потъват. Ако не боговете, тогава кой причинява такива катастрофи?

— Извинявам се — каза Гершом, защото не искаше да обижда човека. — Но този кораб не ми изглежда потъващ.

— Това е новият кораб на Златния — отвърна старецът. — Построен е от луд човек, който никой друг не би наел. Няма да събере пълен екипаж. Даже малоумните моряци наоколо отказват да се качат на борда му. Златния си докара моряци от външните острови, за да го управляват. — Той се изкикоти. — Дори някои от тях напуснаха, след като го видяха, а всички знаем, че те са идиоти. Не, този кораб ще потъне, когато Посейдон заплува под него.

— Кой е този Златен?

Старецът изглеждаше изненадан.

— Мислех, че дори египтяните са чували за Хеликаон.

— Да, това име съм го чувал. Той е морски войн, нали? Не беше ли Хеликаон онзи, който уби някакъв микенски пират?

Това задоволи мъжа.

— Да, той е велик воин.

— Защо го наричат Златния?

— Благословен е с нечестив късмет. Всяко негово начинание му носи богатства, но мисля, че ще му измислят ново име, след като това чудовище потъне. — Той се умълча за момент. — Но ние се отклонихме от курса. Нека се върнем на темата. Трябва ти кораб.

— Какво ще ме посъветваш, приятелю?

— Познавам търговец, който има галера с двадесет гребла, на име „Мирион“. Вдругиден ще отпътува за Троя. И на него не му достигат хора. За десет медника ще те заведа при него и ще те препоръчам.

— Нямам толкова пари.

— За пътуването ще получиш двадесет, половината — при записване. Дай ми тази половина и ще им кажа, че си майстор гребец.

— Няма да им отнеме много да разберат, че си ги излъгал.

Старецът сви рамене.

— Дотогава обаче ти ще си в морето, а търговецът още ще е тук. Когато се върнеш, ще си станал майстор гребец и всички ще сме щастливи.

Гершом бе чувал за Троя, за златните й стени и високи кули. Говореше се, че героят Херкулес е воювал там преди сто години.

— Бил ли си в Троя? — попита той.

— Много пъти.

— Твърди се, че е красив град.

— Да, добро място да си отпуснеш погледа. Но е скъп. Курвите носят злато, а мъжът се смята за беден, ако няма сто коня. С медници не можеш дори чаша вода да си купиш. По пътя натам и обратно обаче има много други спирки, момче. Например Милет. Ето това е място за моряци. Курви с големи цици, които ще ти продадат и душата си за едно медниче. Не че ще искаш да купуваш точно душите им. А и това е най-красивата земя, която някога ще видиш. Направо ще си изкараш приказно!

По-късно същия ден, след като старият моряк му бе уредил място в екипажа на „Мирион“, Гершом се разходи по кея, за да погледа кораба. Не разбираше нищо от морски съдове, но дори и за нетренираното му око бе ясно, че галерата е потънала дълбоко във водата. Един едър плешив мъж с разделена по средата черна брада се приближи към него.

— Каюта ли си търсиш?

— Не. Утре отплавам с „Мирион“.

— Тя е претоварена, а приближава буря — отбеляза мъжът. — Работил ли си досега на галера?

Гершом поклати глава.

— Чудесен кораб, стига капитанът да го поддържа във форма, без вредители и с добър екипаж. „Мирион“ не разполага с нито едно от тези предимства. — Човекът се взря в него. — Трябва да тръгнеш с мен на борда на „Ксантос“.

— Корабът на смъртта? Не мисля.

Лицето на плешивия помръкна.

— Е, добре, всеки сам прави избора си, египтянино. Дано не съжаляваш за своя.

В небето изтрещя гръмотевица. Вятърът отново се надигна. Гершом внимателно се претърколи по корем и стисна две те страни на плавея.

Сънят е смърт…