Дейвид Гемел
Повелителят на сребърния лък (29)

I

На палубата на „Ксантос“ екипажът работеше трескаво. Под зоркото око на Ониакус от товарната палуба бяха изкарани още четири от новите оръжия на Калкеус и сега ги заковаваха на палубата. Онези, които не работеха върху това, си слагаха кожени нагръдници и шлемове и събираха оръжията си. Хеликаон тъкмо закопчаваше бронзовата си броня. С крайчеца на окото си видя приближаването на едра чернобрада фигура. Сърцето му подскочи, когато за миг помисли, че това е Зидантас. Последва обаче студеното осъзнаване, че Вола е мъртъв, и стомахът му се сви. Египтянинът Гершом дойде при него.

— Трябваше да останеш на брега — каза Хеликаон по-грубо, отколкото възнамеряваше. — Тук са нужни само бойци.

Тъмните очи на мъжа проблеснаха гневно.

— Аз не съм моряк, Хеликаон, но ще откриеш, че умея да се бия.

— Покажи ми ръцете си! — Гершом ги протегна. И двете бяха бинтовани, а през плата се процеждаше кръв. — Не можеш да хванеш меч.

— Не — призна Гершом. — Но ако ми позволиш, ще взема сопата на Зидантас. Познавах го само един ден, но той скочи в морето заради мен и аз съм му длъжник. А Ониакус ми казва, че той винаги е стоял до теб по време на битка.

Хеликаон кимна.

— Да, така беше. — После въздъхна. — Ще бъде както искаш, Гершом. Стой близо до мен.

После извика Ониакус. Чернокосият гребец дотича на задната палуба.

— Знаеш ли какво да очакваш извън залива? — попита Хеликаон.

— Тризъбеца на Посейдон, мисля.

— И аз смятам така. Коланос ще е на командния кораб, така че ще се намира на първия зъб, съответно най-далечния от нас. Когато го видим, искам да натиснете греблата. Ще се приближим до него с максимална скорост.

Ониакус изглеждаше разтревожен.

— Това ще позволи на двете други галери да ни пресекат пътя странично. Ако са достатъчно бързи, могат да пробият корпуса.

Хеликаон не му обърна внимание.

— Искам хора с въжета и куки отпред и отзад, заедно с десетима от най-добрите ни бойци, готови за абордаж.

Ониакус кимна.

— Мислиш, че Осакатеният лебед ще сработи срещу трима нападатели?

— Не. Огнехвъргачките ще трябва да свалят поне единия. Концентрирайте се върху командния кораб. Той трябва да бъде отблъснат, иначе ще ни ударят от двете страни. Мисля, че „Ксантос“ може да издържи, но всяка от тези галери разполага с повече от петдесет боеспособни мъже. Ако и трите ни вземат на абордаж, ще ни превъзхождат с повече от две към едно.

— Аз ще стоя на носа с оръжие. И няма да пропусна, Златни.

Ониакус бе най-опитен сред мъжете, тренирани тайно в Кипър с новите оръжия. Избрани бяха само най-опитните и хладнокръвните. Хеликаон знаеше, че е жизненоважно по-невнимателните моряци да не възпламенят нефтара. Лютивата и воняща течност бе леснозапалима и почти невъзможна за изгасяване. Гореше дори по-ярко, когато я полееха с вода. Ксантос носеше осемдесет глинени топки, запечатани с восък и запълнени с безценен нефтар. Всяка от тях имаше размер на човешка глава и струваше колкото пет добри коня, осем вола или двадесет необучени роби. Само един инцидент стигаше, за да превърне „Ксантос“ в кораб от пламъци.

— Искам да се погрижиш мъжете да са наясно точно какво сме намислили — предупреди го Хеликаон. — До последния момент няма да знаем на коя галера ще приложим Лебеда. Не искам греблата да се строшат, докато завиваме, или някой да изпусне топка с нефтар.

— Да, господарю — отвърна Ониакус.

Хеликаон се върна до руля, където бе подпрял сопата на Зидантас. Той я вдигна и я подаде на Гершом.

— Намери си броня и шлем. А после се върни тук.

Египтянинът слезе от палубата и Хеликаон се обърна към човека на руля — мъж с рехава брада на име Епей.

— Къде ти е щитът?

— Забравих го, господарю.

— Веднага си го вземи! — нареди Хеликаон и постави ръка върху руля. — В теб ще се цели всеки микенски стрелец.

— Няма да ме ударят — отвърна Епей с широка усмивка. — Един гадател снощи ми каза, че ще живея до осемдесет години и ще имам десет сина и тридесет внука.

— Дано се окаже прав. А сега си вземи щита.

Когато морякът изтича по стълбите, Хеликаон се взря над залива и към морето отвъд. Небето беше синьо и ясно, морето — спокойно, а ветровете — леки. Микенските галери още не се виждаха. Той предположи, че една ще се крие точно зад скалите на юг, а другите две — зад външния остров, от запад и север. Щяха да нападнат „Ксантос“ като тризъбец, знаейки, че колкото и маневрен да е корабът, не може да защити корпуса си срещу атака от три страни. Целта им щеше да бъде една, а може би и две от галерите да се забият в средата, за да пробият корпуса. Хванеха ли го по този начин и започнеше ли да се пълни с вода, останалите галери можеха да се приближат и войните да нахлуят на борда. Коланос знаеше, че корабите му ще са по-бързи от „Ксантос“, но нямаше как да разбере за огнехвъргачките и нефтара, който можеха да изстрелват.

Епей се върна с висок извит щит, привързан към лявата му ръка. Беше покрит с черна и бяла телешка кожа, имаше бронзов ръб и щеше да спре повечето стрели. Зад моряка дойде и Гершом — Той имаше големи мускули и Въпреки че не бе едър колкото Зидантас, изглеждаше достатъчно силен да върти тежката сопа. Мислите за Вола тежаха на сърцето на Хеликаон, докато корабът прекосяваше залива.

Аргуриос беше прав. Ако не бе осакатил трупа на Алектруон, вероятно приятелят му сега щеше да е жив. Вината го разкъсваше. През целия си живот бе познавал само трима истински приятели — Одисей, Хектор и Зидантас. Сега един от тях вече го нямаше.

Гласът на Гершом проряза мрака на мислите му.

— Какво е Осакатеният лебед?

— Маневра за извъртане на кораба. Представи си лебед със счупено крило, който се опитва да отлети от езерото. Върти се в кръг. Ако екипажът е добре обучен, една галера може да стори същото. И ако сработи, искам да ме следваш, защото ще взема един от корабите им на абордаж и боят ще бъде свиреп.

— Ще бъда до теб, Златни.

Хеликаон погледна назад към плажа. Виждаше дребната фигурка на Одисей, стояща на брега, и красивата Андромаха до него. Лицето й се появи в ума му. Одисей често разказваше истории за мъже, които се влюбвали на мига, както той в Пенелопа. Хеликаон не вярваше в подобни чудеса. Според него любовта трябваше да расте в благодатната почва на разбирателство и другарство, взаимно доверие и появата на деца. Сега обаче не бе толкова сигурен.

Миналата нощ само видът й бе достатъчен, за да го порази като мълния. Днес, въпреки че страдаше за загубата на приятеля си, той я погледна и почувства копнеж, какъвто никога досега не бе изпитвал. Осени го внезапна и смущаваща мисъл.

Погледна към Гершом.

— Докато бяхме на плажа, стоеше ли достатъчно близо, за да чуеш разговора ми с Дебелия цар?

— Да.

— Спомняш ли си как нарекох жената с него?

— Нарече я богиня.

Хеликаон изруга.

— Тя имаше твърдо лице — добави Гершом.

— Не твърдо. Силно. Тя е жена със страст, но и състрадание. Интелигентна, смела и предана.

— Значи я познаваш? Мислех, че не сте се виждали.

— Душата ми я познава.

„Ксантос“ мина бавно край острова в устието на залива. Напред, на около миля на запад, Хеликаон видя микенския команден кораб на Коланос. Червените очи, изрисувани на корпуса, сякаш го гледаха злобно.

— Виждаш ли го, Ониакус? — извика той.

— Да, господарю — извика Ониакус в отговор. Хеликаон огледа „Ксантос“. Четирима мъже стояха до всеки от петте огнехвъргачи. Наблизо клечаха стрелци. Близо до парапетите имаше малки медни съдини с пламтящи въглени и лъконосците привързваха напоени с масло парцали около стрелите си.

— Пригответе нефтара! — нареди Хеликаон. Всяка от петте групи се втурна да изпълнява заповедта. Двама мъже издърпваха оръжията назад и закачаха въжета за издадените спусъци. После внимателно поставяха големите глинени кълба в кошниците за изстрелване.

„Ксантос“ излезе в открито море. От юг, иззад брега, се появи друга галера, чиито гребла пореха водата, докато съдът се носеше към тях. Хеликаон погледна надясно. Третият кораб се появи от север, а слънцето се отразяваше по бронзовия таран на носа му.

— Пригответе греблата! — извика той и отново насочи вниманието си към командния кораб на микенците. Той се носеше към тях с висока скорост. — И напред!

„Ксантос“ подскочи, когато шестдесетте гребла се забиха в неподвижната синя вода. Корабът набра скорост и полетя право към Коланос и галерата с кървавите очи. Вражеският съд от юг приближаваше, но „Ксантос“ го изпревари.

В небето полетяха огнени стрели. Няколко от тях паднаха до палубата, но моряците ги покриха с влажни парцали и изгасиха пламъците. Галерата от север също се движете бързо към дясната им страна. Щеше да удари право в сърцето на кораба като копие, а бронзовият таран щеше да разцепи корпуса на две. Хеликаон мрачно наблюдаваше приближаващия враг.

Сега всичко зависеше от уменията на групите около нефтара.

В този миг принцът на Дардания бе изпълнен от абсолютно спокойствие. Сякаш времето се беше забавило. До него, въоръжен със сопата с пироните на Зидантас, стоеше едрият Гершом. И по неговото лице не се четеше страх.

Ониакус извика команда и един огнехвъргач отдясно освободи снаряда си. Топката нефтар полетя във въздуха и се разби на палубата на микенския кораб. Последва я втори снаряд. Той също улучи целта, разпръсна се на парчета и разплиска течността си върху гребците от лявата страна. Стрелците от „Ксантос“ потопиха стрели в огъня и ги пуснаха да летят през небето към палубата на микенците.

Лумнаха пламъци, който се разпространиха по дървото с невъзможна скорост. Огънят беше навсякъде. Един от гребците, който бе покрит с нефтар, удряше горящата си туника, но после и ръцете му се възпламениха. Двама моряци хвърлиха кофи с вода върху пожара. Резултатът бе унищожителен. Огънят се надигна нависоко като понесен от вятъра. Мъжете панически се разбягаха от греблата и галерата започна да се върти.

Докато „Ксантос“ се носеше напред, стрелците запратиха стрелите си към ужасения екипаж на вражеския кораб. Микенците, дрехите на мнозина, от който горяха, заскачаха във водата. Дори там огньовете не спираха да бушуват. Още две глинени топки поразиха центъра на вражеската палуба. Нефтарът се разля в трюма и изоставеният кораб започна да се люлее във водата, докато огънят прояждаше корпуса му.

Другите четири огнехвъргача също отприщиха снарядите си, но този път към командния кораб на Коланос. Три от топките паднаха в морето, но една порази лявата страна, разпръсквайки съдържанието си върху гребците. Още огнени стрели полетяха в небето. Една от тях падна на палубата и Хеликаон видя как моряците се опитват да изгасят пламъците с одеяла и наметала. Те обаче също се подпалиха.

После командният кораб промени посоката си, за да избяга от сражението.

Хеликаон точно щеше да нареди на гребците да се впуснат в преследване, когато край него прелетя стрела и се заби в парапета. Той погледна назад и видя последната от галерите, която се приближаваше изотзад. Яростта забушува в гърдите му. Нямаха време да преследват бягащия Коланос.

— Осакатеният лебед вдясно! — извика с цяло гърло. Гребците от лявата страна забиха гребла във водата, а после ги вдигнаха, докато онези от дясно гребяха с цялата си сила. „Ксантос“ подскочи, а после бързо се завъртя. Преследващата ги галера не спираше атаката си с надеждата да използва тарана, когато корабът разкрие корпуса си. Но микенският капитан не можа да прецени скоростта на завъртането и когато двата кораба се сблъскаха, ударът беше почти челен. Гребците от дясната страна на „Ксантос“ прибраха греблата. Микенците не бяха толкова бързи и много от техните се счупиха, когато корпусите застъргаха един в друг. Неколцина мъже на носа на „Ксантос“ хвърлиха въжета с куки надолу и закачиха парапетите на по-малката галера. Моряците на кърмата сториха същото. После задърпаха въжетата и приближиха корабите още повече.

Хеликаон намести бронзовия си шлем и изтича на централната палуба, където най-здравите мъже от екипажа чакаха с мечове в ръка. Той се качи на парапета и извика:

— За Зидантас!

После скочи на микенската палуба. Моряците от вражеския кораб, въоръжени с мечове, брадви и сопи, посрещнаха нападателите. Хеликаон прокара острието си през лицето на първия, удари с рамо друг мъж и го запрати през борда, а после скочи напред, за да забие меча си в гърдите на трети. Четвърти нападател се прицели с лък в главата му, но една огромна сопа го събори. Гершом се втурна в битката, размахвайки оръжието на Зидантас. Той с лекота премазваше бронзовите брони и запращаше хора през борда. Още от войните на „Ксантос“ скочиха на палубата на микенския кораб и се разрази брутална и кървава битка. Хеликаон уби още един моряк. Беше напълно освирепял. Трима войни го нападнаха едновременно. Той блокира меча на първия… и се подхлъзна на изцапаната с кръв палуба. Докато падаше, се хвърли напред и се озова пред краката на друг нападател, събаряйки мъжа. После се извъртя, все така по гръб, блокира нов удар с меч и замахна към краката му.

Един дребен моряк от „Ксантос“, вдигнал два извити кинжала, се втурна на помощ и прокара едното от оръжията си през гърлото на нападателя на Хеликаон, който в същото време се изправяше на крака. Гершом стоеше отдясно, а слабият моряк — отляво. Микенски войни се втурнаха към тях.

Хеликаон се затича, за да пресрещне новата заплаха. Гершом и морякът скочиха с него и заедно започнаха да жънат микенските редици.

Дарданският принц видя младия Глаукос с меч в ръка и го обзе неудържима ярост. Той повали врага пред себе си и се затича към микенеца. В същото време от палубата на „Ксантос“ започнаха да валят стрели.

Когато Хеликаон достигна Глаукос, чу някой да крещи:

— Предаваме се! Хвърлете оръжия, момчета! Милост, предаваме се!

Навсякъде около него се чу дрънчене на оръжия.

Глаукос изгледа Хеликаон за миг. После, когато видя, че боят около него е приключил, той също пусна меча си. Хеликаон погледна младия мъж и видя омразата в очите му.

— Ти плава със Зидантас. Знаеше какво са му сторили. И все пак се присъедини към тях. Трябва да те изкормя като прасе, но няма да го направя. Ще те отведа при Аргуриос.

Глаукос не каза нищо. Хеликаон му обърна гръб. Дребният моряк, който му бе помогнал, чистеше кинжалите си. Той се приближи към него. Мъжът не беше млад, имаше поне четиридесет години.

— Благодаря ти. Как се казваш?

Очите на мъжа бяха тъмни, изражението му — спокойно.

— Атал.

— Ти се би храбро, Атал, и аз съм ти задължен.

Хеликаон се обърна и извика на екипажа:

— Донесете въжета! Искам всички пленници вързани за парапета. И помогнете на онези, които са още във водата.

Моряците заслизаха от „Ксантос“ и микенците бяха подредени по палубата с китки, завързани за парапета. После Хеликаон нареди да спуснат тялото на Зидантас на вражеската галера. Покрито с напоено с кръв одеяло, то бе положено в центъра на палубата. Хеликаон извади обезобразената глава от чувала и я постави над врата. После извади златна монета от кесията на кръста си и я постави в устата на Зидантас — дар за лодкаря на Хадес, който ще го отнесе през тъмната вода.

Когато коленичи над тялото, настана тишина. След известно време стана и огледа затворниците.

— Това е Зидантас — каза той. — Някой от вас са го познавали за кратко. Някой от вас може дори да са били сред хората, които са го пленили и отвлекли в лагера ви. Той беше добър човек и баща на шест дъщери. Плаваше по Великата зеленина отпреди мнозина от вас да се родят. Беше хет и ние ще го пратим на боговете му по хетски обичай. Всички вие ще присъствате на церемонията и ще имате време да обмислите своето участие в убийството му.