Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Троя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lord of the Silver Bow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Stan Tody (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дейвид Гемел

Заглавие: Повелителят на сребърния лък

Преводач: Симеон Цанев

Издател: ИнфоДАР

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978-954-761-278-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13560

История

  1. — Добавяне

Четвърта част
Щитът на героя

30
Нощта на предателя

I

За Хелиакон денят се оказа много изнервящ. Отиде до двореца да потърси Андромаха, но откри портите затворени. Един орел от стената му извика, че никой няма да бъде допуснат преди мръкване по заповед на Агатон. Затова той се върна в Дома на каменните коне, хвърли един шабрак от леопардова кожа на гърба на коня си и прекоси Скамандър към двореца на Хекуба, с надеждата да намери Андромаха там.

Намери сградата почти изоставена. Най-младият син на царицата, ученолюбивият Парис, седеше в сянката на няколко дървета, гледащи към залива. До него седеше набита млада жена с безлично честно лице и кестенява коса, която разглеждаше някакъв свитък.

— Майка ми спи — каза му Парис и остави собственото си четиво. — Прекара много неспокойна нощ.

— Съжалявам да го чуя. Търсех Андромаха.

— Беше тук вчера заедно с Лаодика. Днес всички са в града и се готвят за пиршеството.

— Но не и ти?

Младежът се усмихна срамежливо.

— Аз не съм поканен. Агатон знае, че не се чувствам добре сред тълпите. Тук ми е много по-добре. — Бледите му очи се спряха на младата жена. — О, извинявай, братовчедке — каза той. — Това е Елена. Тя живее при нас.

— Аз съм Хеликаон — представи се царят.

— Чувала съм за теб — каза тя меко и срещна погледа му. После бързо отклони очи и почервеня.

— Елена споделя интересите ми в историята — каза Парис и изгледа със задоволство.

— Четеш ли? — попита я Хеликаон, опитвайки да бъде учтив.

— Парис ме учи — отвърна тя.

— Тогава няма да ви притеснявам повече. Трябва да се прибера, за да се приготвя за пиршеството.

Парис стана от стола си и изпроводи Хеликаон по коридорите на тихия дворец.

— Не е ли приказна? — попита той възбудено.

Дарданецът се усмихна.

— Струва ми се, че си влюбен.

— Мисля, че съм — отвърна младият мъж щастливо.

— Кога ще се жените?

Парис въздъхна.

— Твърде сложно е. Бащата на Елена е във война с Микена. Не разбирам нищо от битки и стратегии, но Антифон ми каза, че Спарта ще изгуби тази война. Така че баща й или ще бъде убит, или принуден да се закълне във вярност на Агамемнон. И в двата случая Елена ще зависи от волята на микенския цар.

— Тя е спартанка? Парис, приятелю, значи не е за теб.

Младият принц се изпъна.

— Напротив! Тя е всичко за мен!

— Нямах това предвид. — Хеликаон пое дълбоко въздух, за да подреди мислите си. — Спартанският цар няма синове. Ако Спарта падне, Елена ще бъде омъжена за някой от военачалниците на Агамемнон, за да му осигури права над трона. А дори по някакво чудо спартанците да победят, царската щерка ще се омъжи за благороден спартанец, който да бъде обявен за наследник.

Парис изглеждаше съкрушен.

— Ами ако баща ми се намеси?

Хеликаон се поколеба. Той харесваше кроткия млад принц. От всички синове на Приам, Парис най-малко приличаше на баща си. Не се интересуваше нито от битки, нито от политически интриги. Никога не бе участвал в атлетически състезания, нито се бе опитвал да се учи да борави с копие, меч или лък.

— Парис, приятелю, ти сам каза, че не разбираш нищо от стратегии или битки. Който и да се ожени за Елена, ще може да претендира за трона на Спарта. Можеш ли да си представиш Агамемнон да допусне троянски принц на такава позиция? Дори Приам, с цялата си сила, не може да постигне това. Избий си го от главата.

— Не мога. Ние се обичаме.

— Но принцовете не се женят по любов, Парис. Боя се, че те очаква разочарование — каза Хеликаон, хвана бялата грива на коня си и скочи на гърба му. Допря пети до страните на жребеца и потегли към моста на Скамандър.

Разговорът му с принца го обезпокои. Дойде в Троя, убеден, че може да спечели Андромаха, но дали и той не беше просто заслепен от емоциите си? Защо му бе на Приам да позволява такъв съюз? Защо, вместо това, просто не я омъжеше за Агатон? Или да я вкара в собственото си легло?

Последната мисъл го разяри, а от представата му се доповръща. Докато яздеше обратно към града, умът му започна да ражда планове за действие, които ставаха все по-абсурдни. Когато премина през Скейската порта, вече дори обмисляше да отвлече Андромаха и да избяга обратно в Дарданос.

„Не се дръж като идиот!“ укори се веднага.

Малката му необучена армия никога нямаше да устои на мощта на Троя. Подобно действие щеше да докара царството му до пълна катастрофа. Той се принуди да мисли разумно и да прецени какво може да предложи на Приам по отношение на богатство и търговия. Унесен в изчисления, премина бавно през града към Дома на каменните коне.

Видя двадесетина войника в двора, а с приближаването забеляза и кръв по камъните.

— Какво става? — обърна се той към един млад тракийски офицер. Мъжът го разпозна.

— Нападнали са някой, господарю Еней — каза той. — Твоят слуга не ни допуска да влезем.

Хеликаон подмина офицера и удари с юмрук по вратата.

— Кой е? — разнесе се гласът на Гершом.

— Хеликаон. Отвори вратата!

Чу отместването на резето и му отвориха. Първото, което видя, бе тялото на пода, покрито с две наметала. Кръвта бе попила в килима под него. Въпреки факта, че лицето бе покрито, Хеликаон веднага разбра, че мъртвецът е Антифон. Никой друг в Троя не беше толкова дебел. Тракийският офицер влезе след него и погледна покрития труп.

— Не знаехме какво да правим, господарю — каза Гершом и се поклони. — Този човек се довлече дотук и попита за теб. После се свлече и умря.

Хеликаон изгледа египтянина внимателно. Никога преди това не го бе виждал да сервилничи, нито някога му се беше кланял. Срещна погледа му и почувства, че има нещо повече. Затова бързо се обърна към офицера.

— Мъртвецът е Антифон, синът на Приам. Предлагам да повикаш каруца, за да отнесеш тялото в двореца.

— Така ще направя — отвърна тракиецът. После се завъртя към Гершом. — Принцът каза ли още нещо, преди да умре?

— Опита се, господарю — отвърна египтянинът със сведена глава. — Не спираше да вика господаря Хеликаон. Казах му, че го няма. Опитах се да спра кървенето, но раните бяха твърде дълбоки. После той умря. Не можах да го спася.

— Защо не ни пусна да влезем? — попита войникът.

— Изплаших се, господарю. Аз съм чужденец в този град. В къщата идва човек, който след това умира, а после и други въоръжени мъже блъскат по вратата. Не знаех какво да сторя.

Отговорът явно задоволи тракиеца.

— Ще наредя да изпратят каруца — каза той на Хеликаон и излезе. Когато вратата се затвори, Гершом коленичи до Антифон и свали най-горното наметало от лицето на мъжа. Очите на Антифон бяха отворени, но Хеликаон го видя да мига. После от една странична стая излезе лечителят Макаон.

— Какво става тук? — попита объркано дарданецът.

Гершом вдигна поглед.

— Нападнали са го тракийски войници, пратени от брат му Агатон — каза той без следа от сервилност в гласа. Макаон също коленичи до Антифон и свали наметалото още по-ниско. Гърдите на принца бяха покрити с кръв и Хеликаон видя няколко шева върху множеството рани. Макаон огледа прорезите, а после постави ръка до сърцето на Антифон.

— Той е силен мъж — каза лечителят. — А и мисля, че тлъстините му са попречили на остриетата да му нанесат смъртоносни удари.

— Защо го е направил Агатон? — обърна се Хеликаон към ранения.

— Бях ужасен глупак. Не видях толкова много неща. Мислех си, че също като мен и Агатон иска да си отмъсти на Приам за обидите и разочарованията. Но той е изгубен в море от омраза. Не само към Приам, но и към всички, които някога са го обидили, поне според него. Тази нощ ще има клане. Хиляда тракийци и двеста микенци ще атакуват двореца. Всички в мегарона трябва да умрат. Всички принцове, съветници и благородници. Всички. Опитах се да го убедя, че това е лудост. Той прати трима убийци след мен. — Антифон се усмихна уморено. — Е, убих ги. Хектор щеше да се гордее с мен, не мислиш ли?

— Щеше, да. Ами жените?

Усмивката на принца се стопи.

— Сестрите ни трябва да са в безопасност. Останалите ще са просто плячка. Не знаех, че таи в себе си толкова много омраза. Бях сляп в яростта си към Приам. Трябва да избягаш от града. Щом баща ни умре, Агатон ще прати убийци след теб.

— Приам още не е мъртъв — каза Хеликаон.

— Не можеш да сториш нищо. Великите порти се пазят от отряд, подчинен на човек на Агатон. Имат заповед да не напускат постовете си и да държат портите затворени до зазоряване. Няма да дойдат на помощ на Приам. А в двореца има само стотина орли. Те не могат да спечелят срещу подобен брой нападатели.

— Ами Андромаха? Тя къде е?

— О, тя също е в списъка с враговете. Тя му отказа. Еней, той сподели, че с удоволствие ще гледа как тракийците я изнасилват.