Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (93)

93.

В осем часа на следващата сутрин бяхме отново в офиса на ФБР. Неколцина от агентите изглеждаха малко объркани след предишната нощ. Но най-важното — директор Бърнс беше на пряката линия от Вашингтон. Бях абсолютно сигурен, че той никога не бе говорил пред подчинените си по този начин. Защо го правеше сега, какво ставаше?

Агентите се споглеждаха със сбърчени чела, повдигаха вежди. Никой не разбираше защо Бърнс е толкова заинтригуван от случая. Може би само аз разбирах. Познавах неспокойната му натура, неудовлетвореността му от действията на Бюрото в миналото. Рон беше започнал кариерата си като улично ченге във Филаделфия, издигайки се до най-високия пост в полицейската йерархия. Може би все пак щеше да промени някои неща в Бюрото.

— Искам да ви обясня какво се случи вчера — разнесе се гласът му от усилвателя. Всички агенти в стаята слушахме напрегнато. — Освен това — да ви се извиня. За известно време операцията ни придоби местно значение. Даласката полиция, кметът, дори губернаторът на Тексас бяха замесени в случая.

От полицията в Далас ни помолиха да се изтеглим, тъй като нямаха пълно доверие в действията ни. Съгласих се с тях, защото предпочетох да се опитам да ги убедя, вместо да налагам със сила нашето присъствие в града. Те не искаха грешки и не бяха сигурни, че сме попаднали на истинския престъпник. Семейство Липтън се ползва с добра репутация, а самият Лорънс Липтън има доста високопоставени приятели. Както и да е, даласките власти бяха изненадани, че се вслушахме в опасенията им — и сега решиха да се оттеглят от случая и да не се намесват. Те изразиха уважението си към нашия екип. Ние ще продължим действията си срещу Лорънс Липтън и сме убедени, че ще успеем да заловим копелето. След което ще хванем и Паша Сорокин, Вълка. Не искам да мислите за минали грешки. Просто си свършете добре работата в Далас. Имам пълно доверие във вас.

Бърнс се изключи от пряката линия. Лицата на всички присъстващи агенти светнаха — случилото се бе като вълшебна приказка. Директорът им бе казал неща, които някои от тях бяха чакали да чуят с години; особено добре бе посрещнато изявлението му, че той вярва в техните способности и не се тревожи за евентуални грешки. Ние отново бяхме в играта — очакваше се да закопчаем Лорънс Липтън.

Минути след приключването на разговора мобилният ми телефон иззвъня. Беше самият Бърнс.

— Е, как се справих? — попита той.

Долавях усмивката в гласа му. Сякаш виждах пред себе си дяволито извитите ъгълчета на устните му. Той знаеше как се е справил.

Отдалечих се от останалите и спрях в другия край на стаята, за да му кажа това, което искаше да чуе.

— Справи се добре, те са заредени с енергия за работа.

Рон пое дълбоко дъх.

— Алекс, искам да разобличиш този негодник. Продадох те на висока цена в Далас като ключова фигура в екипа. Купиха те заедно с репутацията ти. Те знаят колко много те ценим. Искам да притиснеш в ъгъла Лорънс Липтън. Направи го по твоя начин.

Усетих, че се изпълвам с енергия, но отговорих сдържано:

— Ще видя какво мога да направя.

— И, Алекс, противно на онова, което казах на останалите, не прави никакви грешки.