Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

37.

Една фраза от съвещанието не преставаше да звучи в главата ми: с одобрението на директора… Питах се от колко време Рон Бърнс е знаел за заподозрения в Ню Джърси и защо е предпочел да не ми го казва. Опитвах се да не се чувствам разочарован, нито да бъда прекалено подозрителен, но все пак…

Нямах добро чувство, когато срещата приключи с аплодисменти за агентите. Бедата бе, че нещо не беше както трябва, но нямах представа какво точно. Просто цялата тази работа не ми харесваше.

Тъкмо излизах от стаята заедно с останалите, когато Махони ме настигна и закрачи до мен.

— Директорът помоли да отидеш в Ню Джърси — рече той, сетне се усмихна. — Искам да пътуваш заедно с мен. Да вървим към хеликоптерната площадка. Ако не арестуваме незабавно Фарли, не мисля, че ще успеем да освободим госпожа Мийк жива.

Около петдесет и пет минути по-късно един хеликоптер „Бел“ се приземи на летище Биг Скай в Милвил, Ню Джърси. Очакваха ни два черни джипа и двамата с Махони потеглихме с пълна скорост към Норт Вайнланд, намиращ се шестнайсетина километра на север.

Спряхме на паркинга на един ресторант от веригата „Интърнешънъл Хаус ъф Пенкейкс“. Къщата на Фарли се намираше на около два километра.

— Готови сме да го нападнем — каза Махони на групата. — Имам добро предчувствие за този тип.

Придружих Махони до един джип. Ние нямаше да сме част от шестчленния екип на ОСЗ, който пръв щеше да нахлуе в къщата, но щяхме да имаме незабавен достъп до Рейф Фарли. Надявахме се да открием Одри Мийк жива в къщата.

Въпреки лошите ми предчувствия, предстоящата акция започна да ме изпълва с напрежение. Ентусиазмът на Махони беше заразителен, а и всяко действие беше по-добро от бездействието. Сега поне правехме нещо. Може би щяхме да успеем да освободим Одри Мийк.

Минахме покрай едно небоядисано бунгало. Видях счупените дъски на верандата, а в предния двор имаше ръждясала кола и газова печка.

— Това е — рече Махони. — Дом, сладък дом. Да спрем тук.

Паркирахме на стотина метра встрани от пътя, близо до група червени дъбове и борове. Знаех, че двама агенти в камуфлажни дрехи вече се бяха притаили в близост до бунгалото. Агентите само наблюдаваха обекта и нямаше да участват в нападението. Имаше още и камера с телеобектив, насочена към бунгалото и колата на заподозрения — червен „Додж Поларис“.

— Мисля, че той спи вътре — осведоми ме Махони, докато двамата си проправяхме път през гората и паянтовата къща изникна пред очите ни.

— Наближава обяд — отбелязах.

— Фарли работи нощна смяна. Прибрал се е към шест сутринта. Приятелката му също е вътре с него.

Не казах нищо.

— Какво? Какво си мислиш? — попита Махони, докато наблюдавахме иззад дърветата дома, само на петдесетина метра от нас.

— Каза, че приятелката му е в къщата? Има нещо гнило в тази работа, не смяташ ли?

— Не знам, Алекс. Според наблюдението, приятелката му е била там през цялата нощ. Предполагам, че те може би са двойката. Вече сме тук. Моята работа е да арестувам Рейф Фарли. Нека го направим… Това са хората от ОСЗ. Аз контролирам положението. Готови! Пет, четири, три, две, едно. Вървете. Вървете!