Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

89.

Най-ранните отвличания, които проследихме, се бяха случили в Тексас и повече от десетина агенти и аналитици се заеха да ги разследват в дълбочина. Всичко, свързано със случая, вече бе от първостепенно значение. Детайлите от наблюдението на къщата на заподозрения и местоработата му бяха впечатляващи. Досега не бях виждал нищо подобно. Съмнявам се, че някоя полицейска сила в страната, навярно само с изключение на Ню Йорк и Лос Анджелис, би могла да си позволи подобна кампания.

Бюрото бе свършило огромна работа, за да открие всичко възможно за мъжа, който бе получил парите чрез банката на Кайманите. Лорънс Липтън живееше в Олд Хайланд Парк, предградие на богатите, северно от Далас. Улиците там криволичеха покрай бистри поточета, ромолящи под балдахина на магнолии, дъбове и американски орехи. Площите около всяка къща бяха изискано оформени от скъпи фирми по озеленяване. По-голямата част от обитателите през деня се състоеше от търговски пътници, бавачки, чистачи и градинари.

Сведенията, които бяхме събрали за Липтън, бяха доста противоречиви. Той бе завършил „Сейнт Марк“ — престижна гимназия в Далас, а след това се бе дипломирал в университета в Остин, Тексас. Семейството му и това на съпругата му бяха натрупали богатството си в добрите стари дни на петролния бум, но Лорънс бе излязъл от потомствената схема, разширявайки бизнеса си. В момента притежаваше тексаска винарна, инвестиционна фирма и просперираща софтуерна компания. Именно компютърната връзка привлече вниманието на Мони Донъли, както и моето.

Липтън обаче на пръв поглед притежаваше безупречна репутация. Беше член на бордовете на Музея на изящните изкуства в Далас и на дружеството „Приятели на библиотеката“; членуваше в управителния съвет на „Бейлър Хоспитъл“; беше църковен настоятел на Първа обединена методистка църква.

Дали той беше Вълка? Не ми се струваше вероятно.

На втората сутрин от пребиваването ми в Далас се състоя съвещание в главния офис на ФБР в града. Главен агент Нилсен оставаше начело на случая, но за всички беше ясно, че последната дума щеше да принадлежи на Рон Бърнс. Не мисля, че някой от нас щеше да се изненада особено, ако самият Бърнс се появи на съвещанието.

В осем часа сутринта Роджър Нилсен се изправи пред стаята, пълна с агенти, и зачете от прихванатите с щипка листове.

— Явно през изминалата нощ във Вашингтон са били доста заети — започна той. Но не изглеждаше нито впечатлен, нито изненадан. Очевидно това беше стандартната оперативна процедура за случаи, представляващи особен интерес за медиите. — Бих искал да ви уведомя за последните резултати от наблюдението над Лорънс Липтън. Най-важното заключение е, че засега не разполагаме с никакви доказателства за негови връзки с КГБ или които и да било руски мафиоти. Вероятно по-късно ще изскочи нещо, а може би той просто умело е прикрил миналото си. През петдесетте години баща му се е преселил в Тексас от Кентъки, за да търси щастието си в прерията. И очевидно го е открил, но под прерията — в петролните полета на Западен Тексас.

Нилсен замълча и погледът му обходи присъстващите.

— Напоследък има доста интересно развитие — продължи той. — Сред множеството холдинги на Липтън „Майкро-Мениджмънт“ е собственик на компанията „Сейф Енвирънс“ в Далас. „Сейф Енвирънс“ е частна охранителна фирма. Съвсем наскоро Лорънс Липтън е поискал въоръжена охрана. Питам се защо? Дали тревогите му са свързани с нас, или е изплашен от някой друг? Някой като големия лош Вълк?