Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

14.

Главата ми бучеше, чувствах се объркан. От набързо прочетените бележки по случая знаех, че в момента в Съединените щати има повече от 220 изчезнали жени. Бюрото свързваше поне седем от изчезналите с „канала на бели робини“. Ставаше дума за нещо отвратително. В определени среди изключително много се търсеха бели жени на възраст от двайсет до трийсет години. Ако продажбите се осъществяваха в Близкия изток или Япония, цените достигаха невероятни размери.

Преди няколко години Атланта бе станала център на един друг сексскандал с бели робини. Включваше азиатки и мексиканки, вкарани контрабандно в САЩ, после принуждавани да проституират в Джорджия и Северна и Южна Каролина. Този случай имаше друга възможна връзка с Хуанита, Мексико, където през последните две години бяха изчезнали стотици жени.

Умът ми бе зает с тези неприятни мисли, когато пристигнах пред дома на съдия Брендан Коноли в Тъксидо Парк, Бъкхед, близо до резиденцията на губернатора. Къщата на Коноли бе копие на плантаторски дом от четиридесетте години на деветнайсети век в Джорджия. Върху извитата алея отпред бе паркирано порше. Всичко изглеждаше идеално — точно на мястото си.

Входната врата ми отвори младо момиче, което все още беше с училищната си униформа. Според знака върху сакото тя членуваше в „Пейс Академи“. Представи ми се като Бриджит Коноли и аз видях, че има шини на зъбите си. Бях прочел за Бриджит в бележките на Бюрото за семейството. Преддверието на къщата беше елегантно, с пищен полилей и полиран до блясък паркет от ясен.

Забелязах две по-малки момичета — по-скоро само главите им — да надзъртат в началото на главния коридор, водещ към вътрешността на къщата. Върху стената се виждаха два акварела на английски художници. И трите дъщери на Коноли бяха хубави. Бриджит беше на дванайсет години, Мередит — на единайсет, а Гуен — на шест. Според набързо преписаните ми бележки, по-малките дъщери посещаваха „Лъвет Скул“.

— Аз съм Алекс Крос от ФБР — представих се на Бриджит, която изглеждаше страхотно уверена за възрастта си, особено в този кризисен за семейството момент. — Мисля, че баща ви ме очаква.

— Баща ми ще слезе веднага, сър — кимна момичето. После се извърна към по-малките си сестри и им се скара: — Чухте татко, дръжте се прилично. И двете!

— Аз няма да ухапя никого — уверих момичетата, които продължаваха да надничат откъм коридора.

Лицето на Мередит пламна.

— О, извинете ни. Това не се отнасяше до вас.

— Разбирам — успокоих я. Те най-после се усмихнаха и аз видях, че и Мередит имаше шини на зъбите. Много мили и сладки момичета.

Някъде отгоре се разнесе глас:

— Агент Крос? — Агент?, помислих си. Още не бях свикнал как звучи.

Погледнах към витата стълба и видях съдия Брендан Коноли да слиза надолу. Беше облечен в синя риза на райета, тъмносин панталон и черни кожени мокасини. Изглеждаше спретнат и елегантен, но уморен, сякаш не бе спал от дни. От работните досиета на ФБР знаех, че е на четиридесет и четири години и че е завършил техникум в Джорджия и юридическия колеж „Вандербилт“.

— И така — хапете ли или не? — попита той и се усмихна насила.

— Хапя само тези хора, които заслужават — осведомих го аз, после му подадох ръка. — Казвам се Алекс Крос.

Брендан Коноли кимна към стаята с голяма библиотека, която — както успях да видя — бе наблъскана с книги от пода до тавана. Освен това там имаше и пиано. Забелязах няколко партитури на песни на Били Джоуел. В ъгъла се виждаше неоправено легло.

— След като свършим с агент Крос, ще приготвя вечерята — обърна се Коноли към момичетата. — Ще се опитам тази вечер да не отровя никого, но ще се нуждая от помощта ви, млади госпожици.

— Да, татко — отвърнаха в хор те. Явно обожаваха баща си.

Той дръпна двойните плъзгащи се дъбови врати и двамата влязохме в помещението с библиотеката.

— Всичко е толкова дяволски ужасно. Непоносимо тежко. — Съдията изпусна дълбока въздишка. — Опитвам се да се държа заради тях. Те са най-добрите момичета на земята. — Брендан Коноли махна с ръка към пълната с книги стая. — От цялата къща това е любимото място на Лизи. Тя свири много добре на пиано. И двамата обичаме книгите, но Лизи обожава да чете в тази стая.

Той се отпусна в дълбоко ръждивокафяво кожено кресло.

— Оценявам това, че сте дошли в Атланта. Чух, че сте особено добър при трудни случаи. Как мога да ви помогна? — попита ме.

Аз се настаних срещу него върху кожен диван в същата тоналност. Върху стената зад гърба му се виждаха снимки на Партенона, катедралата в Шартър[1], пирамидите, почетна грамота за членство в „Честън Хорс Парк“.

— Много хора се опитват да открият госпожа Коноли. Използват всички средства. Аз нямам намерение да навлизам в подробности относно семейството ви. Това е работа на местните детективи.

— Благодаря ви — каза съдията. — Точно сега не ми се иска да отговарям на всички онези въпроси. Ужасно е отново и отново да повтаряш едно и също. Не можете да си го представите.

Кимнах съчувствено.

— Сещате ли се за местен мъж или жена, които биха могли да имат особен интерес към съпругата ви? Някаква отдавнашна страст, потенциална мания? Това е единствената лична област, в която бих желал да навляза. Освен това бих искал да знам дали има неща, които да са ви се сторили необичайни. Забелязали ли сте някой да наблюдава съпругата ви? Напоследък виждали ли сте подозрителни лица, които да са се навъртали наоколо повече от обичайното? Доставчици, от „Федерал Експрес“ или други услуги? Съседи, които по някакъв начин да са ви се сторили подозрителни? Колеги в работата? Дори приятели, които биха могли да имат нездрави фантазии за госпожа Коноли?

Брендан кимна:

— Разбирам какво имате предвид.

Аз го погледнах в очите и попитах направо:

— Напоследък имали ли сте разногласия със съпругата си? Трябва да знам, ако е така. След това можем да продължим.

Очите на Коноли внезапно се навлажниха.

— Запознах се с Лизи във Вашингтон, когато тя работеше за „Поуст“, а аз бях съдружник в „Тейт Шилинг“ — местна адвокатска фирма. Беше любов от пръв поглед. През годините почти никога не сме се карали, дори рядко сме си повишавали тон. И това все още е така. Агент Крос, аз обичам съпругата си. Както и дъщерите ни. Моля ви, помогнете ни да я върнем у дома. Вие трябва да намерите Лизи.

Бележки

[1] Готическа катедрала в град Шартър, Франция, окончателно завършена около 1240 г., с крипта от XI век и стъклописи, шедьовър на готическата архитектура. — Б.пр.