Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

Първа част
Случаят „Бялото момиче“

1.

Търговският център „Фипс Плаза“ в Атланта беше истински образец на крещящата претенциозност с подовете си от розов гранит, извитите стълби с бронзова украса, позлатеното обзавеждане в стил псевдоампир и блещукащите неонови светлини. Мъж и жена наблюдаваха мишената „мама“, докато излизаше от „Найктаун“, понесла под мишница кутии с маратонки и разни спортни дреболии за трите си дъщери.

— Много е готина. Разбирам защо Вълка я харесва. Напомня ми на Клаудия Шифър — отбеляза мъжът. — Забелязваш ли приликата?

— На теб всички ти приличат на Клаудия Шифър, Слава. Не я изпускай от поглед. Гледай да не изгубиш малката си готина Клаудия Шифър или Вълка ще те схруска за закуска.

Екипът по отвличанията, или Двойката, както го наричаха, беше облечен в скъпи дрехи и това му помагаше да остане незабелязан сред шикозната обстановка на „Фипс Плаза“ в Бъкхед, Атланта. В единайсет часа предобед тук не беше особено оживено и това можеше да се превърне в проблем.

Помогна им, че мишената им се движеше унесено в своя свят, потънала в дребнавата си припряност. Сновеше из секциите на „Гучи“, „Касуел-Маси“, „Найктаун“, после „Гепкидс“ и „Паризиен“, за да се види с личната си консултантка и основния си доставчик — Джина. И не обръщаше никакво внимание на хората около себе си. Пътьом се консултираше с малкия си бележник с кожена подвързия и с ловък и обигран маниер купуваше избелели джинси за Гуен, кожен пътен несесер за Брендан, шнорхели и маски за гмуркане „Найк“ за Мередит и Бриджит. Дори си записа час при фризьора си в „Картър-Барнс“.

Мишената имаше чар и даряваше с приятната си усмивка продавачите, които я посрещаха и изпращаха в безбройните магазини. Тя придържаше вратите за онези, които идваха след нея, дори и да са мъже. А те се спираха, за да благодарят на привлекателната блондинка. „Мама“ беше секси във всяко едно отношение, покриваща и най-високите стандарти за една американска жена от голям град. И наистина приличаше на супермодела Клаудия Шифър. Тъкмо това щеше да я погуби.

Според професионалната й характеристика, Елизабет Коноли бе майка на три деца. Беше се дипломирала в елитния колеж „Васар“, випуск 1987-а, по специалността, за която самата тя казваше: „Степен по история на изкуството на практика е без никаква стойност в реалния свят — какъвто и да е той, — но е извънредно скъпа за мен“. Преди да се омъжи, работи като репортер за „Уошингтън Поуст“ и за „Атланта Джърнъл-Конститюшън“. Сега беше на тридесет и седем, макар че не изглеждаше на повече от трийсет.

През тази сутрин косата й бе прибрана под кадифена барета, беше облечена с поло с къси ръкави, пуловер и тесни панталони, които подчертаваха стройните й крака. Тя беше умна, религиозна — но в границите на разумното, — твърда и издръжлива, когато се налагаше, поне според характеристиката.

Е, много скоро щеше да й се наложи да бъде твърда и издръжлива.

Госпожа Елизабет Коноли щеше да бъде отвлечена.

Тя беше купена и през тази сутрин навярно бе най-скъпата стока, която се предлагаше в магазините на „Фипс Плаза“.

Цената й бе 150 000 долара.