Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (47)

46.

Една вечер посетих Сампсън и Били и прекарах чудесно с тях в приказки за бебета. Дори се постарах здравата да изплаша големия лош Джон Сампсън. Вече говорех и с Джамила поне веднъж на ден. Но разследването по „Бялото момиче“ започна да се сгорещява и аз знаех какво означава това. Вероятно щях да бъда отстранен от случая.

Една семейна двойка — Слава Василев и Зоя Петрова, били намерени убити в къщата, която бяха наели в Лонг Айланд. Узнахме, че съпрузите са пристигнали в Съединените щати преди четири години. Подозираха ги, че вкарват в страната жени от Русия и Източна Европа с цел проституция, както и да раждат деца, които да бъдат продавани на заможни семейни двойки.

Мястото на престъплението гъмжеше от агенти от офиса на ФБР в Ню Йорк. Снимки на убитите бяха показани на двамата ученици, видели отвличането на Коноли, и на децата на Одри Мийк. Те бяха идентифицирали двойката като похитителите. Чудех се защо телата са били оставени там. За назидание? На кого?

Двамата с Мони Донъли се срещахме всяка сутрин в седем, преди да вляза в часовете по ориентация. Анализирахме убийствата в Лонг Айланд. Тя бе събрала всичко, което успя да открие за съпруга и съпругата, както и за други руски престъпници, действащи на територията на Съединените щати. Бяха от така наречената Червена мафия. Мони имаше директна връзка с Отдела за борба с организираната престъпност в Хувър Билдинг, както и със специалната група, която се занимаваше с разследването на Червената мафия в нюйоркския клон на Бюрото.

— Нося страхотни гевречета от Вашингтон — заявих аз, когато в понеделник влязох в малкия й кабинет десет минути след седем. — Най-добрите в града. Но защо не ми изглеждаш особено въодушевена?

— Закъсня — рече Мони, без да отмества поглед от екрана на компютъра си. Тя бе усвоила смешния, привидно непукистки начин на говорене, предпочитан от хакерите.

— Гевречетата си заслужават закъснението — уверих я. — Повярвай ми.

Мони най-после вдигна поглед към мен и се усмихна. Хубава усмивка, заслужаваше си чакането.

— Знаеш, че се шегувам, нали? За да поддържам имиджа си на коравото момиче, Алекс.

Аз се засмях.

— Свикнал съм с полицейския хумор.

— О, поласкана съм — промърмори тя, завърнала се отново към непукисткия маниер. — Той ме смята за ченге, а не просто за обикновен чиновник. Знаеш ли, че започнах в отдела по отпечатъците? От самото дъно.

Харесвах Мони, но имах чувството, че се нуждае от значителна помощ. Тя бе специализирала криминология в Мериленд, където, освен това се бе отдала на друга своя интересна страст — изобразителното изкуство. Мони продължаваше да взема уроци по рисуване и дизайн, а съдейки по колажа върху стената, явно беше доста добра.

Тя не успя да прикрие прозявката си.

— Съжалявам. Снощи гледах до късно с момчетата „Алиас“^[1]. Баба им доста ще се озори, докато ги вдигне тази сутрин.

Личният живот на Мони беше още едно нещо, по което си приличахме. Тя беше самотна майка с две малки деца и предана баба, която живееше само на една пресечка от дома й. Бабата беше майката на бившия й съпруг — нещо доста показателно за брака й. Когато двамата с Мони се срещнали, Джак Донъли играел баскетбол в отбора на Мериленд. Още в колежа имал слабост към алкохола, но положението се влошило, когато се дипломирал. Мони каза, че той никога не успял да преглътне, че е бил звездата в гимназията, а след това само поредният защитник за „Мериленд Теръпинс“^[2]. Мони беше висока точно метър и петдесет и две и се шегуваше, че никога не е спортувала с топка. Каза ми също, че прякорът й в Мериленд бил Спаз^[3].

— Изчетох всичко за жените, които са били купени и продадени от Токио до Рияд — рече тя. — Освен че историите изпълниха сърцето ми с огромна мъка и жал, ме обзе и гняв. Алекс, говорим за най-отвратителната търговия с роби в историята. Какво ви има на вас, мъжете?

Погледнах я.

— Аз не купувам, нито продавам жени, Мони. Нито пък някой от приятелите ми.

— Извини ме. Май съм малко предубедена заради Джак Плъха и още неколцина съпрузи, които познавам. — Погледна към екрана на компютъра. — Ето какъв е изборът ми на цитат за деня. Знаеш ли какво е казал тайландският премиер за хилядите жени в страната му, продадени, за да проституират? Тайландските момичета просто са много красиви. А ето пък какъв е коментарът му по повод на едно десетгодишно момиче, също продадено: Хайде сега, нима вие не харесвате млади момичета? Кълна се в Бога, че наистина го е казал.

Седнах до Мони и се втренчих в екрана на компютъра й.

— Излиза, че някой е разработил много доходен пазар на бели жени от богатата прослойка. Кой? И докъде се разпростира този пазар? Европа? Азия? Съединените щати?

— Убитата двойка може да бъде пробив за нас. Руснаци. Какво мислиш? — попита тя.

— Може би е някаква банда, действаща извън Ню Йорк. Брайтън Бийч. Или главната им квартира е в Европа? Напоследък руската мафия е разпростряла пипалата си навсякъде по света. Стряскащото „Руснаците идват!“ е отдавна остаряло. Те вече са тук.

— Бандата „Солнцево“ представлява в момента един от най-големите престъпни синдикати в света — осведоми ме Мони. — Знаеше ли го? Тук също са доста мощни. И по двата бряга. На практика Червената мафия в Русия понастоящем е много слаба. Те успяха да изнесат тайно оттам почти сто милиарда и голяма част от тези пари са тук. Знаеш ли, имаме информация, че на територията на Лос Анджелис, Сан Франциско, Чикаго, Ню Йорк, Вашингтон и Маями действат големи престъпни отряди. Червените купуват банки на Карибските острови и в Кипър. Вярваш или не, но те са поели контрола над проституцията, хазарта и по-голямата част от прането на пари в Израел. В Израел!

Най-после успях да вметна:

— Миналата нощ прекарах няколко часа в четене на докладите на Международната организация срещу робството. И там се споменава Червената мафия.

— Ще ти кажа още нещо. — Тя ме погледна. — Онзи младеж, който бе отвлечен в Нюпорт… Знам, че моделът е различен, но въпреки това смятам, че той също е част от това. Как мислиш?

Бях съгласен с нея. Освен това смятах, че Мони притежава страхотен уличен нюх за човек, който почти не подава нос от офиса си. Несъмнено тя бе най-готиният човек, с когото се бях запознал в Бюрото. И ето ни сега двамата, седнали в тесния й кабинет, се опитваме да разрешим случая „Бялото момиче“.