Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (11)

10.

От няколко дни мъжът и жената се криеха в Ню Йорк, Долен Манхатън. Беше лесно да се загубиш тук, да изчезнеш от картата. А и това бе градът, където те можеха да получат всичко, когато си пожелаят. Двойката искаше груб секс. Поне като за начало.

Останаха недосегаеми за работодателя си повече от трийсет и шест часа. Човекът им за контакт — Стърлинг — най-после успя да се свърже с тях по мобилния телефон в стаята в хотел „Челси“ на Западна двадесет и трета улица. От външната страна на прозореца имаше надпис: ХОТЕЛ ЧЕЛСИ — във формата на буквата L. Вертикалната дума ХОТЕЛ беше в бяло, а хоризонталната ЧЕЛСИ — в червено. Това беше прочутата запазена марка за Ню Йорк.

— От ден и половина се опитвам да се свържа с вас — изръмжа Стърлинг. — Повече да не сте посмели да си изключвате мобилния телефон, когато аз се обаждам. Смятайте го за последно предупреждение.

Жената — Зоя, се прозина и стисна телефона с едната си ръка. Със свободната зареди диск в уредбата. Рок музиката гръмна с пълни децибели.

— Заети сме, скъпи. Все още сме заети. Какво, по дяволите, искаш? Имаш ли още пари за нас? Защото парите движат всичко, нали така?

— Изключи музиката, моля те! Един изгаря от желание. Той е много богат. Става дума за много пари.

— Както казах, скъпи, точно сега сме заети. Ще излизаме да обядваме. А колко голямо е желанието?

— Също като последния път. Много голямо желание. Той е личен приятел на Вълка.

При споменаването на Вълка Зоя потръпна.

— Дай ми подробности, бъди по-точен. Не ни губи времето.

— Е, ще го направим така, както го правим винаги, скъпа. Парченце по парченце от мозайката. Колко скоро ще можете да потеглите? До половин час?

— Трябва да довършим нещо тук. Нека да кажем — четири часа. Нуждата, която изпитва този човек, това желание… от какъв тип е?

— Един обект, женски. Намира се недалеч от Ню Йорк. Първо ще ви дам направление. После характеристиките на обекта. Имате четири часа.

Зоя погледна към партньора си, който се бе изтегнал в едно кресло. Докато я слушаше, Слава поглаждаше лениво пениса си. Взираше се през прозореца към сладкарницата на улицата, магазина за дрехи, фотото, където правеха снимки за час. Типична гледка за Ню Йорк.

— Ще свършим работата — рече Зоя. — Кажи на Вълка, че приятелят му ще си получи желаното. Както винаги, няма проблем. — След което затвори. Със Стърлинг можеше да си го позволи.

Сви рамене към партньора си. После погледът й се насочи към огромното двойно легло с табла от ковано желязо. Върху него лежеше млад рус мъж. Беше гол, с напъхан в устата парцал, завързан с белезници към вертикалните колони до леглото.

— Имаш късмет — каза тя на блондина. — Разполагаме само с още четири часа за игрички, бейби. Само още четири часа.

— Ще ти се иска да е по-малко — заговори му и Слава. — Чувал ли си някога руската дума замочит? Не. Аз ще ти покажа замочит. Четири часа ще стигнат. Научих я от Вълка. А сега ти ще я научиш от мен. Замочит. Това означава да ти счупят всички кости в тялото.

Зоя смигна на момчето:

— Замочит, а? Ще отнесеш следващите няколко часа със себе си във вечността. Никога не ги забравяй, скъпи.