Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (42)

41.

Лили Олсен беше на четиринайсет години и половина, но се представяше в интернет на двайсет и четири. Бе абсолютно убедена, че нищо повече не може да я изненада, докато не проникна в „Леговището на Вълка“.

Извратените копелета в добре защитения, но все пак недостатъчно защитен чат — всички до един бяха дъртаци, отвратителни и жалки. Обичаха постоянно да говорят за женските интимни части и да правят гнусен секс с всеки и с всичко, което се движеше — без значение на възраст и пол, без да ги е грижа дали е човек или животно. Тези мъже бяха повече от отвратителни — повдигаше й се от тях. Само че тогава нещата загрубяха и на Лили й се искаше никога да не беше чувала за „Леговището на Вълка“, никога да не се бе набутвала в този изключително добре защитен сайт. Те може би бяха убийци!

И тогава водачът им, Вълка, я разкри, че е в сайта заедно с тях и че слуша всяка тяхна дума.

И така, сега Лили знаеше за убийствата, за отвличанията, за всичко, което те си фантазираха, а може би и вършеха. Само че тя нямаше представа дали нещо от това, което бе чула, е истина или не.

Дали беше реално, или просто си съчиняваха разни истории? Може би те бяха само едни отвратителни и болни извратеняци. Лили не беше сигурна, че иска да узнае истината. Чудеше се какво да предприеме след това, което вече бе чула. Тя бе проникнала в сайта им, а това беше незаконно. Ако отиде в полицията, все едно сама да се натопи. Затова не можеше да го стори. Нали така? Особено пък ако всички истории в сайта бяха само измислици.

Момичето седеше в стаята си и обмисляше немислимото. Отново и отново. Чувстваше повдигаше й се, но най-вече беше изплашена до смърт.

Те разбраха, че е проникнала в „Леговището на Вълка“. Но дали знаеха как да я открият? Ако беше на тяхно място, щеше да знае. А ако вече бяха на път към дома й?

Трябва да отиде в полицията. Може би дори във ФБР. Но не можеше да си наложи да го направи. Стоеше като вцепенена, сякаш внезапно се бе парализирала.

Когато чу входния звънец, момичето едва не изпищя от ужас.

— Мили боже! Света дево! Те са!

Лили пое дълбоко дъх, сетне се спусна надолу по стълбите към входната врата. Погледна през шпионката. Чуваше забързаните удари на сърцето си.

Момчето за доставки на пици „Домино“! Исусе!

Беше забравила за поръчката. Пред вратата й не стояха убийците, а само доставчикът на пици. Внезапно Лили се изсмя тихичко на себе си. В крайна сметка нямаше да умре.

Тя отвори вратата.