Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (85)

84.

Чаках Вълка да отговори на смахнатия въпрос на Потър. Всички чакахме.

Нямаше отговор. Мамка му, къде бях сгрешил? Бях ли отишъл твърде далеч? Той беше умен, по някакъв начин бе узнал какво му кроим. Но как?

— Ще остана в мрежата още малко — казах и се огледах наоколо. — Искам това, което само той може да ми даде. Предполага се, че съм нетърпелив.

Тук е Потър — написах след няколко минути.

Внезапно върху екрана на компютъра ми започнаха да се появяват думи.

Прочетох следното.

Вълка: Не ставай досаден. Знам кой си.

Невъзпитано е да ме караш да чакам така — написах аз, имитирайки резкия маниер на Тейлър. — Знаеш как се чувствам, какво преживявам.

Вълка: Как бих могъл? Ти си бъзливият ненормалник, Потър, не аз.

Аз: Не е точно така. Ти си ненормалник. Най-безмилостният от всички.

Вълка: Кой го казва? Да не мислиш, че държа заложници като теб?

Сърцето ми заби лудо. Какво имаше предвид? Дали Вълка държеше заложник? Може би повече от един? Възможно ли бе Елизабет Коноли да е все още жива, или ставаше дума за друга?

Вълка: Я ми кажи нещо, жалък педал. Убеди ме, че трябва да ти помогна.

Да го убедя? Как? Изчаках да се появят някакви инструкции. Не последва нищо.

Аз: Какво искаш да знаеш? Аз съм надървен. Не, не е това. Влюбен съм.

Вълка: Какво стана с Устър? И в него беше много влюбен.

Разговорът се насочваше към непознати води. Импровизирах, надявайки се, че ще мога да вляза в тона на Хомър Тейлър. Вторият въпрос ме накара да застана нащрек. Дали това наистина беше Вълка?

Аз: Франсис не беше способен да обича. Той много ме ядоса. Но сега си отиде и никой вече няма да чуе нищо за него.

Вълка: И няма да има никакви последици?

Г-н Потър: Аз съм внимателен. Също като теб. Обичам живота си; не искам да ме заловят. И няма да се случи!

Вълка: Това означава ли, че Устър почива в мир?

Не бях сигурен как да отговоря. С някоя жестока шега?

Аз: Нещо такова. Много си забавен.

Вълка: Бъди по-конкретен. Дай ми проклетите подробности, Потър. Давай!

Г-н Потър: Това тест ли е? Нямам нужда от тези дивотии.

Вълка: Знаеш, че е.

Аз: Септичната яма. Вече ти казах.

Не последва никакъв отговор. Вълка наистина играеше по нервите ми.

Аз: И така — кога ще си получа моето ново момче?

Последва пауза от няколко секунди.

Вълка: Имаш ли парите?

Г-н Потър: Разбира се, че ги имам.

Вълка: Колко имаш?

Мислех, че знам точния отговор на този въпрос, но не можех да съм сигурен. Преди две седмици Тейлър бе изтеглил сто двайсет и пет хиляди долара от сметката си в банка „Лехман“ в Ню Йорк.

Г-н Потър: Сто двайсет и пет хиляди. Парите не са проблем. Прогарят дупка в джоба ми.

Никакъв отговор от Вълка.

Аз: Ти ми каза да не ставам досаден.

Вълка: Добре, може би ще успея да ти намеря момчето. Бъди внимателен! Може да е последното!

Аз: Тогава това ще са и последните сто двайсет и пет хилядарки!

Вълка: Това не ме притеснява. Светът е пълен с ненормалници като теб. Ще се изненадаш.

Г-н Потър: Може би. Как е твоят заложник?

Вълка: Трябва да се връщам на работа… Още един въпрос, Потър. За всеки случай. Откъде си взел името си?

Огледах стаята. О, боже! Не се бях сетил да попитам Тейлър за прякора му.

Един глас зашепна в ухото ми. Гласът на Мони:

— От някоя детска книжка? В училището „Хогуортс“ наричат Хари господин Потър. Може би е оттам? Не знам.

Това ли беше? Трябваше да напиша нещо и то да е правилният отговор. Дали беше взел името си от книгите за Хари Потър? Защото харесваше момчета? Нещо от библиотеката на Тейлър във фермерската къща проблесна в ума ми.

Пръстите ми приближиха към клавиатурата. Спряха се за миг. Сетне написах отговора си:

Това е абсурдно. Името е от романа на Джамейка Кинкейд „Господин Потър“. Да ти го начукам!

Зачаках отговора. Както и всички останали в стаята. Накрая той се появи:

Вълка: Ще ти осигуря момчето, господин Потър.