Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (106)

106.

Едно съобщение се получи по УКВ честотата:

— Заподозреният се насочва на югоизток. Сигурно ни е забелязал!

Подкарах нашата кола с пълна скорост в посоката, в която бе изчезнало поршето. Успях да вдигна сто километра със седана по тясната извита уличка, от двете страни, на която се издигаха високите порти на богаташките къщи. Все още не виждах сребристото порше отпред.

— Насочвам се на изток — казах в радиостанцията. — Смятам, че се опитва да излезе на главното шосе. — Не знаех какво друго да направя. Минах покрай няколко коли, които се движеха срещу мен по тихата улица. Двама от шофьорите натиснаха клаксоните си. Карах с около сто и двайсет километра в час в жилищен район.

— Виждам го! — извика Махони.

Настъпих силно педала на газта. Най-после ми провървя. Мярнах един син седан да приближава поршето откъм изток. Беше „Брейвс две“. Сега Брендан Коноли беше притиснат от две страни. Въпросът беше дали ще се предаде.

Внезапно поршето изхвърча от дясната страна на пътя и връхлетя в храсталака. Колата се наклони напред, сетне изчезна надолу по стръмния склон.

Не намалих до последната секунда, после ударих рязко спирачките. Гумите изсвистяха и автомобилът се понесе към склона.

— Мили боже! — извика Махони.

— Мислех, че си от ОСЗ — промърморих.

— Добре, партньоре — засмя се той. — Да вървим да заловим лошото момче!

Подкарах седана през храстите и се озовах върху стръмен хълм, осеян със скали и дървета. Тогава видях между клоните как поршето се удари в един дъб и се наклони настрана. Колата продължи да се плъзга още петнайсетина метра и накрая спря.

Сфинкса беше свършен.

Да отидем да заловим лошото момче!