Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

87.

Преди да се разсее шокът от изстрела, тримата мъже хукнаха да бягат с все сила. Двамата препускаха към Парк Драйв, а блондинът, който бе застрелял Пол Готие, спринтираше по Бойлстън Стрийт.

Той беше едър мъж, но се движеше много бързо. Припомних си, че бях чувал от Мони Донъли как големи руски атлети — дори бивши олимпийски шампиони, са били завербувани от мафията. Дали блондинът не е бивш бегач? Поне тичаше като такъв. Сблъсъкът, стрелбата и всичко останало още веднъж ми напомниха колко малко знаем за руските гангстери. Как работеха? Какъв бе начинът им на мислене?

Втурнах се след него. Адреналинът пулсираше в кръвта ми. Все още не можех да повярвам на случилото се. Можеше да бъде избегнато. А сега Готие вероятно бе мъртъв.

— Заловете го жив! — изкрещях, докато тичах. Така бе по план, само че другите агенти току-що бяха видели как Готие бе хладнокръвно застрелян. Не знаех на колко улични битки са били свидетели досега. Но ние на всяка цена трябваше да разпитаме похитителите. Веднъж само да ги заловим живи.

Започвах да се задъхвам. Може би се нуждаех от допълнителни часове по физическа подготовка в Куонтико или през последните няколко седмици просто бях прекарал твърде много време зад бюрото в Хувър Билдинг.

Продължих да преследвам блондина по алеята, обградена с дървета. Малко по-късно дърветата оредяха и отпред заблестяха кулите на Пруденшъл Сентър и Ханкок. Погледнах назад — тримата агенти ме следваха, сред тях и Пеги Кац, с пистолет в ръка.

Мъжът, който тичаше пред мен, приближаваше Хайнс Конвеншън Сентър. Питах се дали все пак най-после късметът не бе проработил в наша полза: Дали този мъж отпред е Вълка? Бил хубав, нали? Ако е той, можем да го обвиним в убийство.

— Спри! Ще стреляме! — извика агентът зад мен. Но руснакът не спря, а сви към една странична улица, по-тясна и по-тъмна от Бойлстън Стрийт. Зачудих се дали предварително не бе набелязал този маршрут за бягство.

Най-необичайното беше, че той изобщо не се бе поколебал, когато застреля агент Готие. Не се шегувам — бе казал. Кой би убил с такава лекота? И то обкръжен от толкова много агенти на ФБР?

Вълка? За него се предполагаше, че е безстрашен и безмилостен, че смелостта му граничи с лудост. Дали не беше някой от приближените му? Чувах тропота на обувките му по павираната улица. Малко бях успял да скъся разстоянието помежду ни.

Тогава той внезапно се завъртя и стреля в мен!

После се обърна, зареди и отново стреля.

Прикрих се зад една кола. Сетне чух вик. Извъртях се и видях един агент да се свлича на земята. Беше Дойл Роджърс. Блондинът отново се затича. Нямаше да се предаде, беше готов да умре.

В същия миг зад мен прозвуча изстрел! Не можах да повярвам на очите си — блондинът рухна по лице.

Не помръдна нито веднъж, след като падна на земята. Един от агентите зад мен го беше застрелял. Обърнах се и видях Пеги Кац — все още в позиция за стрелба.

Агент Роджърс бе улучен в рамото. Щеше да се оправи. След това се върнах към парка Фенс. Когато стигнах там, разбрах, че Пол Готие е все още жив. Но останалите двама похитители бяха успели да избягат. Отмъкнали кола от Парк Драйв и нашите хора ги изгубили. Лоши новини, възможно най-лошите.

Цялата операция отиде по дяволите.