Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (39)

38.

Двамата с Махони наблюдавахме, докато атакуващият отряд се придвижваше бързо към невзрачната къща. Шестимата агенти бяха облечени в черни бойни облекла и с бронирани жилетки. В страничния двор имаше още два автомобила — малка кола и пикап додж, както и множество резервни части за хладилници и климатици. Отзад се виждаше и писоар, взет сякаш от някоя крайпътна кръчма.

Прозорците на къщата бяха тъмни, макар че вече бе пладне. Дали Одри Мийк бе там? Дали беше жива? Надявах се… Щеше да е огромен успех, ако сега успеехме да я освободим. Особено след като всички вече я смятаха за мъртва.

Но нещо в нападението ме притесняваше.

Не че в момента това имаше значение.

Когато беше замесено ОСЗ, нямаше „любезно почукване“: никакви разговори, никакви преговори или опити за убеждаване. Наблюдавах как двама агенти разбиха предната врата и се приготвиха да нахлуят в къщата на заподозрения.

Внезапно се чу приглушена експлозия. Агентите при предната врата паднаха. Единият не се изправи. Другият стана и олюлявайки се, се отдалечи от къщата. Беше ужасна гледка, пълен шок.

— Бомба! — успя да процеди Махони с изненада, примесена с гняв. — Сигурно е заложил капан на вратата.

В този момент четирима агенти нахлуха в къщата. Направиха го през задната и страничните врати. Нямаше повече експлозии, следователно останалите врати не бяха защитени с бомби. Двама агенти на ОСЗ приближиха към ранения си другар, паднал на прага, и го издърпаха. От експлозията не бе помръднал.

С Махони се затичахме с всички сили към къщата. Той не спираше да повтаря „мамка му“. Отвътре не прозвучаха изстрели.

Внезапно се изплаших, че Фарли дори не е в къщата. Помолих се Одри Мийк да не е изоставена вътре мъртва. Всичко ми се струваше погрешно. Аз не бих провел по този начин подобно нападение. ФБР! Винаги съм ги мразел и не съм им вярвал на тези копелета, а сега бях един от тях.

Тогава чух: Спокойно! Спокойно! Последва: Имаме заподозрян! Заловихме го! С него има една жена!

Каква жена? Махони и аз се втурнахме през предната врата. Навсякъде се стелеше гъст дим. В къщата вонеше на експлозив, но също на марихуана и мазна яхния. Прекосихме малката дневна и се отправихме към спалнята, където гол мъж и жена се бяха проснали върху дървения под. Жената на пода не беше Одри Мийк. Тя беше пълна, поне двайсетина килограма над нормата. Рейф Фарли тежеше към сто и трийсет килограма и не само главата, но и цялото му тяло бяха покрити с грозни валма червени косми.

Над голямото легло без чаршафи се виждаше стар плакат от филма „Непокорния Люк“. Нищо друго в стаята не привлече вниманието ми.

Фарли се разкрещя срещу нас, а лицето му придоби морав оттенък.

— Имам права! Имам шибани граждански права! И вие, копелета, здравата сте загазили!

Изпитах чувството, че той може да е прав и че ако този крещящ мъж е отвлякъл госпожа Мийк, то тя със сигурност вече бе мъртва.

— Ти си този, който здравата е загазил, дебелако! — излая в лицето на заподозрения един агент от ОСЗ.

— И приятелката ти също!

Дали бе възможно това да е двойката, отвлякла Одри Мийк и Елизабет Коноли?

Не мислех така.

Кои, по дяволите, бяха тези хора?