Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Big Bad Wolf, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 33 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2014)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Джеймс Патерсън. Големият лош вълк
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, София, 2005
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-26-0355-X
История
- — Добавяне
53.
Тази вечер Вълка беше пристигнал във Вашингтон по бизнес. Поръча си късна вечеря в заведението „Рутс Крис Стек Хаус“, намиращо се на Кънектикът Авеню, близо до „Дюпон Съркъл“.
Докато се хранеше, към него се присъедини Франко Грималди, нисък и набит тридесет и осем годишен капо[1] от Ню Йорк. Двамата разговаряха за обещаващия проект да превърнат района на Тахо в Мека на хазарта, съперничещ на Лас Вегас и Атлантик Сити; разговаряха също за професионалната хокейна лига и последния филм на Вин Дизел; както и за плана на Вълка да спечели един милиард долара от една-единствена сделка. След това руснакът каза, че трябва да си тръгва. Имал друга среща във Вашингтон.
— Да не би да е с президента? — попита Грималди.
Вълка се засмя:
— Не, той не може да свърши нищо както трябва. Защо да се срещам с такъв некадърник? Той би трябвало да се срещне с мен, ако иска да хване Бен Ладен и терористите. Аз довеждам всяка работа докрай.
— Я ми кажи нещо — попита Грималди, преди Вълка да си тръгне. — Онази история за Палумбо в строго охранявания затвор в Колорадо… Ти ли го направи?
Руснакът поклати глава.
— Пълна измислица. Аз съм бизнесмен, а не някакъв касапин. Недей да вярваш на всичко, което чуваш за мен.
Босът на мафията наблюдаваше как непредсказуемият мъж с прякор на хищник напуска ресторанта. Беше почти сигурен, че той е убил Палумбо. А също и че президентът наистина трябваше да се свърже с него заради „Ал Кайда“.
Около полунощ Вълка излезе от черния си додж вайпър в Потомак Парк. От мястото си виждаше контурите на луксозния джип на отсрещната страна на Охайо Драйв. Лампичката в купето примигна и един пътник слезе. Ела при мен, гълъбче — прошепна руснакът.
Мъжът, който приближаваше към него, беше от ФБР и работеше в Хувър Билдинг. Движеше се сковано, с неравномерни и нервни крачки — също като мнозинството правителствени функционери. Липсваше му самоуверената елегантност на изискания джентълмен. Бяха предупредили Вълка, че не би могъл да си купи полезен агент и че ако все пак го направи, не може да се доверява на информацията му. Но той не бе повярвал. С пари можеш да си купиш всичко, дори и хора — особено ако са били подминати от повишения и награди в службата. Това важеше и за Америка, и за Русия. Дори тук, където цинизмът и огорчението се бяха превърнали в национална емблема, важеше с пълна сила.
— И така, някой говори ли за мен на петия етаж на „Хувър“? — попита той.
— Не ми харесва да се срещаме по този начин. Другия път пусни обява в „Уошингтън Таймс“.
Вълка се усмихна, но в следващия миг заби пръста си в брадичката на агента.
— Зададох ти въпрос. Някой говори ли за мен?
Агентът поклати глава.
— Още не, но скоро ще започнат. Направиха връзка между убитата двойка в Лонг Айланд със случаите в Атланта и търговския център „Прусия“.
— Разбира се, че ще я направят — кимна руснакът. — Знам, че твоите хора не са глупави. Те просто са твърде ограничени.
— Не ги подценявай. Бюрото се променя. Много скоро ще тръгнат по петите ти и ще те преследват с цялата мощ, с която разполагат.
— Няма да е достатъчна — рече Вълка. — Освен това, може би аз пръв ще тръгна по петите им — с цялата мощ, с която разполагам. С малко „бум!“ ще изравня къщата им със земята.