Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

60.

Обадих се на Мони веднага щом имах възможност и й казах какво се бе случило. Тя побесня — както и очаквах, но след това се овладя.

— Е, добре, вече знаеш, че не съм толкова сдържана, колкото изглеждам — каза ми. — Майната им, не съм издала нищо на „Уошингтън Поуст“, Алекс! Това е абсурдно. На кого бих могла да кажа — на нашето вестникарче ли?

— Знам, че не си — уверих я. — Слушай, трябва да се отбия в Куонтико, но след това съм свободен. Какво ще кажеш да заведа теб и момчетата ти на едно бързо похапване довечера? Нещо съвсем евтино — додадох.

Тя се разсмя:

— Добре, знам едно място. Кръчмата се казва „Команден пост“. Момчетата обичат да ходят там, ще разбереш защо.

Мони ми обясни как да стигна до кръчмата, която била близо до Куонтико, на Потомак Авеню. След като се отбих във временния си офис в „Клуб Фед“, потеглих за срещата с нея и децата. Мат и Уил бяха само на единадесет и дванадесет години, но и двамата бяха доста едрички, също като баща си.

— Мама каза, че ставаш — заяви Мат, докато се ръкуваше с мен.

— Тя каза същото и за вас с Уил — върнах му го. Всички на масата се засмяхме.

После си поръчахме греховни удоволствия — бургери, пилешки крилца, пържени картофи със сирене, които Мони реши, че си е заслужила след преживяното изпитание. Синовете й бяха възпитани и общителни хлапета и ми разказаха много неща за майка си.

Кръчмата беше интересна — пълна с морски военни трофеи, офицерски знаменца, снимки и дори две маси с малки картечници. Мони каза, че Том Кланси бил споменал бара в „Патриотични игри“, но в романа си бил написал, че върху стената имало снимка на Джордж Патън. Това особено разстроило редовните посетители на бара, след като Кланси станал известен. Кръчмата „Команден пост“ е бар за моряци, а не за пехотинци.

Когато си тръгвахме, Мони ме дръпна настрани. Моряците, които влизаха и излизаха, ни зяпаха с любопитство.

— Благодаря ти, Алекс. Това означава много за мен — каза тя. — Искам да знаеш, че аз не съм издала информация на „Уошингтън Поуст“. Нито на Ръш Лимбах, нито пък на О’Райли или на когото и да било друг. Досега не се е случвало, няма и да се случи. Аз съм лоялен човек до края, който очевидно е доста близо.

— Да, лоялна си, точно това им казах на всички в Хувър Билдинг — отвърнах.

Мони се повдигна на пръсти и ме целуна по бузата.

— Много съм ви задължена, господине — пошегува се тя. — Освен това би трябвало да знаеш, че съм дяволски впечатлена от теб. Впечатли дори Мат и Уил, макар че си представител на врага — възрастните.

— Продължи да работиш върху случая — казах й.

— Подходът ти е точно този, от който се нуждаем.

Мони ме погледна озадачено, но после отсече:

— Ще работя. Майната им на клеветниците!

— Руснаците са — рекох, преди да я оставя при вратата на „Команден пост“. — Трябва да са те. Сигурен съм, че не грешим.