Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (103)

103.

Присъединих се към трескавото претърсване на крайбрежния канал и близкия район, но вече бе почти тъмно. Двамата с Махони проверихме тесните алеи на имението. После подкарахме автомобила покрай булеварда „Лас Олас“ с надеждата, че някой може да е видял двама мъже в мокри дрехи. Но никой не бе зърнал Вълка или бодигарда му.

Не можех да се откажа. Върнах се обратно до именията в Исла Баия. Нещо не беше наред. Как така никой не бе срещнал двамата мъже, отговарящи на описанието? Питах се дали не са имали водолазни костюми, скрити в нишата на мазето. И доколко грижливо Вълка бе планирал бягството си? Какви предпазни мерки беше взел?

Сетне мислите ми се понесоха в друга посока: Той беше арогантен и безстрашен. Не вярваше, че ще можем да го открием и да дойдем тук да го заловим. Той не бе планирал бягството си! Значи може би още беше в Исла Баия.

Исках да споделя предположенията си с момчетата от ОСЗ, но те вече бяха плъзнали из именията. Към агентите от Бюрото се бяха присъединили и местни полицаи, които претърсваха разкошните резиденции във Форт Лодърдейл.

Нямаше да се откажа. Нямаше да позволя на хората да се оттеглят. Но не открихме Вълка, нито пък някой, който да го е видял, в Исла Баия.

— Нищо ли няма, никаква следа? — попитах Махони.

— Нищо — въздъхна той. — Намерихме само един изгубен кокер шпаньол.

— Знаем ли на кого е кучето?

— Не, но ще проверя — отвърна уморено Нед.

Отдалечи се и се върна след няколко минути.

— Собственост е на семейство Дейвис, живеят в другия край на улицата. Ще им занесем кучето. Доволен ли си?

Поклатих глава.

— Не. Хайде двамата да го върнем — предложих му. — Семейството в дома си ли е?

— Струва ми се, че не. Цялата къща е тъмна. Хайде стига, Алекс! Исусе, това е безнадеждно! Хващаш се за сламка. Паша Сорокин изчезна.

— Вземи кучето. Отиваме в къщата на Дейвис.