Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

21.

Може би чувството на вина, събудено от сдърпването ми с Нуни, ме накара да работя до късно в кабинета си, в приземния етаж в сградата на трапезарията, където се намираха и офисите на Отдела по изследване на човешкото поведение. Ниските тавани, лошото флуоресцентно осветление и сивите стени с груба мазилка ме караха да изпитвам чувството, че отново се намирам в полицейското управление във Вашингтон. Но огромният архив от досиета и изследвания, с които разполагаха агентите на ФБР, беше наистина впечатляващ. Източниците на Бюрото бяха по-добри от всичко, което бях виждал в полицейското управление във Вашингтон.

Бяха ми нужни два часа, за да прегледам една четвърт от документацията, обхващаща търговията с бели робини. А това бяха само случаите на територията на САЩ. Едно конкретно отвличане привлече вниманието ми. В него беше замесена Рут Моргенстерн — адвокатка от Вашингтон. За последен път е била видяна в 9:30 часа вечерта на 20 август. Една приятелка я оставила близо до апартамента й във Фоги Ботъм.

Госпожица Моргенстерн била на двайсет и шест години, със сини очи и дълга до раменете руса коса, тежала 50 кг. На 28 август една от картите й за самоличност била намерена близо до северния изход на Анакостия Нейвил Стейшън. Два дни по-късно правителственият й пропуск бил намерен на една от градските улици.

Но Рут Моргенстерн все още не бе открита. В досието й беше отбелязано: Вероятно мъртва.

Запитах се дали наистина Рут Моргенстерн беше мъртва?

Ами Елизабет Коноли? Към десет часа, когато вече трудно сподавях прозевките си, изведнъж вниманието ми бе привлечено от друг случай. Прочетох доклада, после още веднъж.

Описваше се отвличане, станало преди единайсет месеца, на някаква жена — Джили Лопес, в Хюстън. Похищението бе извършено в хотел „Хюстън“. Екип от двама мъже бил забелязан да се мотае около луксозния джип на жертвата в гаража на хотела. Госпожа Лопес бе описана като „много привлекателна“.

След минути вече разговарях с полицая в Хюстън, който бе разследвал случая. Детектив Стив Боуен бе изненадан от интереса ми, но демонстрира отзивчивост. Той ми каза, че госпожа Лопес все още не е открита и от изчезването й не се е чуло нищо за нея. Нито пък е бил искан откуп.

— Тя наистина е била добра жена. Всички, с които разговарях за нея, я обичаха.

Когато бях в Атланта, бях чул същото и за Елизабет Коноли.

Вече мразех това дело, ала не можех да го избия от главата си. Бялото момиче. Всички отвлечени жени са били привлекателни и обичани. Това бе общото помежду им. Може би това бе моделът на похитителите.

Привлекателни и обичани жертви.