Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (107)

107.

И двамата с Махони искахме да хванем Сфинкса, но за мен това беше личен въпрос. Оставих седана да измине по инерция още петдесетина метра, после набих спирачки. С Махони изскочихме навън и едва не се хлъзнахме надолу по стръмния кален склон.

— Побъркан кучи син! — изкрещя Нед, докато се препъвахме.

— Какъв избор имаше той? Трябваше да бяга.

— Имах предвид теб. Луд ли си, що за шофиране!

Видяхме как Брендан Коноли се измъква със залитане от смачканото порше. Държеше малък пистолет, насочен към нас. Стреля два пъти. Не беше добър стрелец, но куршумите бяха истински.

— Кучи син! — Махони гръмна в поршето само за да докаже на Коноли, че ако искаме, можем да го убием. После извика: — Хвърли оръжието!

Брендан хукна надолу по хълма, но постоянно се препъваше. Ние продължихме да го преследваме, докато приближихме на трийсетина метра от него.

— Остави на мен — казах.

Коноли погледна към нас. Виждах, че е уморен и уплашен. Краката му се преплитаха. Може и да е ходел редовно на фитнес, но не беше готов за подобно преследване.

— Върни се! Ще стрелям! — извика той почти в лицето ми.

Ударих го. Все едно трактор блъсна лека кола — Коноли рухна на земята и се претърколи. Останах прав, дори не се олюлях. Това беше добрата част от операцията ни. Почти компенсира някои наши пропуски и издънки.

Тогава Коноли направи най-голямата си грешка — изправи се.

В следващия миг се хвърлих върху него. Исках да смажа това копеле. Той беше продал собствената си съпруга — майката на децата си.

Забих един силен прав в носа му — идеално кроше. Вероятно го счупих, съдейки по изхрущяването. Той се свлече на колене, но отново се изправи. Бивш колежански атлет, но настоящ задник.

Носът му плувна в кръв. Добра работа. Забих ъперкът в корема му и толкова ми хареса, че повторих изпълнението. После го подпрях с един бърз откъм едната скула. Ставах все по-силен.

Сграбчих го за гръкляна и Коноли простена. Замахнах широко с ръка и го цапардосах в брадичката. Сините очи на Брендан Коноли се подбелиха. Светлината изчезна от тях и той се свлече в калта. Остана там, където беше и мястото му.

— Така ли действат във вашингтонската полиция? — чух зад гърба си Махони, който бе застанал горе на хълма.

Вдигнах глава към него.

— Точно така действат, Нати Бъмпо^[1]. Надявам се, че си си взел бележка.